— Отец Дюре, знаем за чудодейното ви прераждане.
— Не е чудо — възрази Дюре. — А прищявка на един паразит, наречен кръстоид. Отново същият жест с дългите жълто-кафяви пръсти.
— Както и да го приемате, отче, Братството се радва, че отново сте с нас. Моля ви, започнете с въпросите, за които споменахте, когато се обадихте.
Дюре потри с длани дървения стол и погледна епископа, който седеше срещу него в цялата си червено-черна маса.
— Вашите групи работеха заедно известно време, нали? — рече Дюре. — Храмерското Братство и Църквата на Шрайка.
— Църквата на Последното изкупление — басово изръмжа епископът. Дюре кимна.
— Защо? Какво ви свързва?
Истинският глас на Светодървото се наведе напред, така че сянката отново изпълни качулката му.
— Трябва да разбирате, отче, че пророчествата на Църквата на Последното изкупление са свързани с мисията ни от Муира. Единствено тези пророчества съдържат отговора на въпроса какво наказание трябва да сполети човечеството за това, че е унищожило собствения си свят.
— Човечеството не е унищожило само Старата Земя — каза Дюре. — Причината е компютърна грешка при опита на киевския екип да създаде мини-черна дупка.
Храмерът поклати глава.
— Причината е човешката арогантност — меко рече той.
— Същата арогантност, която накара расата ни да унищожи всички видове, които биха могли да се надяват дори да еволюират до разум някой ден. Сенешайските емпати на Хеброн, зеплените на Вихрушка, блатните кентаври на Градина и човекоподобните маймуни на Старата Земя…
— Да — съгласи се Дюре. — Допускани са грешки. Но това не трябва да осъжда човечеството на смърт, нали?
— Присъдата е издадена от Сила, далеч по-голяма от самите нас — изтътна епископът. — Пророчествата са точни и изрични. Денят на Последното изкупление трябва да дойде. Всички, които са наследили Греховете на Адам и Киев, трябва да страдат от последствията от убийството на собствения им роден свят, от унищожаването на други видове. Господарят на болката е освободен от оковите на времето, за да предаде тази окончателна присъда. Никой не може да избяга от гнева му. Никой не може да избегне изкуплението. Сила, далеч по-голяма от нас, е определила това.
— Истина е — потвърди Сек Хардийн. — Пророчествата са стигнали до нас… говорили са на Истинските гласове през вековете… човечеството е обречено, но с неговата гибел ще дойде нов разцвет за първичните среди във всички части на това, което днес представлява Хегемонията.
Въпреки че е обучен на йезуитска логика, посветен на еволюционната теология на Тейлхард дьо Шарден, отец Пол Дюре се изкушаваше да каже: „Но кого, по дяволите, го е грижа, че цветята цъфтят, щом няма кой да ги види, да ги помирише?“. Вместо това, той рече:
— Помисляли ли сте си, че тези пророчества не са божествени откровения, а просто манипулации от някаква светска власт?
Храмерът се отпусна назад, сякаш му беше зашлевена плесница, но епископът се наведе напред и сви двата си лусиански юмрука, които биха могли да разбият черепа на Дюре само с един удар.
— Ерес! Който и да дръзне да отрече истината на откровенията, трябва да умре!
— Коя сила би могла да стори това? — успя да каже Истинският глас на Светодървото. — Коя сила, освен Муировия Абсолют, би могла да влезе в умовете и сърцата ни? Дюре посочи към небето.
— От поколения насам всички светове в Мрежата са се присъединявали чрез инфосферата на Техноцентъра. Повечето влиятелни хора носят импланти за улесняване на достъпа… вие не носите ли, г. Хардийн?
Храмерът не отговори, но Дюре видя лекото потръпване на пръсти, сякаш мъжът беше понечил да потупа гърдите и горната част на ръката си, където от десетилетия се намираха микроимплантите.
— Техноцентърът е създал трансцедентален… интелект — продължи Дюре. — Той поема невероятни количества енергия, в състояние е да се движи назад и напред във времето и не е мотивиран от човешки интереси. Една от целите на значителна част от личностите в Техноцентъра е да елиминира човечеството… всъщност, Голямата грешка на Киевския екип може да е била нарочно изпълнена от ИИ участващи в този експеримент. Това, което чувате като пророчества, може да е гласът на този deus ex machina, шепнещ през инфосферата. Шрайка може да е тук не, за да накара човечеството да изкупи греховете си, а просто да избие мъжете, жените и децата поради собствените цели на тази механична личност.
Тежкото лице на епископа беше червено като робата му. Юмруците му биеха по масата и той с труд се изправи на крака. Храмерът сложи длан върху ръката на епископа и го задържа, някак си го дръпна обратно на мястото му.
— Откъде сте чули тази идея? — попита Истинският глас.
— От онези поклонници, които имат достъп до Техноцентъра. И от… други.
Епископът разтърси юмрук към Дюре.
— Но самият вие сте бил докоснат от Аватара… не веднъж, а два пъти! Дарил ви е форма на безсмъртие, за да можете да видите какво пази за Избрани хора… за онези, които подготвят изкуплението, преди да настъпят Последните дни!
— Шрайка ми даде болка — рече Дюре. — Болка и страдание отвъд всякакво въображение. Срещал съм се с него два пъти и в сърцето си знам, че не е нито божествен, нито сатанински, а просто някаква органична машина от ужасяващо бъдеще.
— Ба! — Епископът махна презрително, скръсти ръце и безцелно погледна навън над ниския балкон.
Храмерът изглеждаше потресен. След миг той изправи глава и меко каза:
— Искахте да ме питате нещо? Дюре си пое дъх.
— Да. И да ви предам тъжни новини. Истинският глас на дървото Хет Мастийн е мъртъв.
— Знаем — рече храмерът.
Дюре беше изненадан. Не можеше да си представи откъде биха могли да получат тази информация. Но сега това нямаше значение.
— Това, което искам да разбера, е защо е отишъл на поклонничеството? Каква е била мисията му? Всеки от нас разказа своята… своята история. Хет Мастийн не го направи. И все пак някак си чувствам, че съдбата му държи ключа към много тайни.
Епископът погледна отново към Дюре и презрително рече:
— Ние пък не сме длъжни да ти кажем нищо, отче от мъртва религия.
Сек Хардийн остана безмълвен доста време преди да отговори.
— Г. Мастийн изяви доброволно желание да отнесе Словото на Муира на Хиперион. В корените на нашата вяра от векове е било заложено пророчеството, че когато настъпят тежките времена, някой Истински глас на дървото ще бъде призован да откара дърволет на Свещения свят, да бъде свидетел на унищожаването му там и после да го възроди, носейки посланието за Изкуплението и Муира.
— Значи Хет Мастийн е знаел, че дърволетът „Игдразил“ ще бъде унищожен в орбита?
— Да. Беше предсказано.
— И заедно с единствения ерг от кораба е трябвало да кара нов дърволет?
— Да — почти недоловимо отвърна храмерът. — Дърво на Изкуплението, което ще осигури Аватара. Дюре се отпусна обратно на стола и кимна.
— Дърво на Изкуплението. Дървото с тръните. Хет Мастийн беше психически наранен, когато унищожиха „Игдразил“. После бе отведен в долината на Гробниците на времето и му беше показано дървото с тръните на Шрайка. Но той не беше нито готов, нито способен да го направи. Дървото с тръните е структура на смърт, страдание, болка… Хет Мастийн не беше подготвен да му бъде капитан. Или може да е отказал. Във всеки случай той избяга. И загина. Мислих толкова много… но нямах представа каква съдба му е отредил Шрайка.
— За какво говорите? — изръмжа епископът. — Дървото на Изкуплението е описано в пророчествата. То ще придружава Аватара в последната му жътва. Мастийн би трябвало да е подготвен и да е щастлив да го управлява през пространството и времето. Пол Дюре поклати глава.
— Отговорихме ли на вашия въпрос? — попита г. Хардийн.
