— И които са тия ери?
— Ерата на Лъва е била около 10 000-ата година преди нашата ера, а на Дракона, за народите от Изтока, съвпада приблизително с тази на Тигъра.
Мишел вдигна вежди, както само той можеше.
— А книгата, която държи? — запита.
— Може да е Библията или Откровението със Страшния съд, изобразен на горната сцена.
— Може? — подхвърли шеговито Мишел. — Ами ако е Книга на мъртвите! Сама каза, че е възможно египтяните да са далечните основоположници на готическото изкуство, нали?
— Аз ли го казах?
— Да. Когато ти споменах, че една странна личност във Везле ми обясни, че на външния фронтон там е изобразена много точно една от най-известните сцени от египетската Книга на мъртвите. Книгата, която Христос държи, може да крие нещо като символичен ключ, като наръчник с упътвания за преминаването оттук към отвъдното.
— Хъммм — Летисия побърза да изпие чая си. — Когато бях в университета, изчетох всичко, което ми попадна, от някой си Рене Швалер-Любич; той пише за египетската символика и е много добър, макар че почти никой не го разбира. И често казваше, че релефите по храмовете край Нил не трябва да се тълкуват сцена по сцена, а като едно хармонично цяло. Странното е, че ти току-що направи същото.
— Аз ли?
— Да! Не забеляза ли? Свърза книгата от скулптурата на решетестия прозорец със сцената, изваяна отгоре, и „прочете“ тази скулптурна група като едно цяло. Интересно, знаеш ли, че започваш да гледаш на нещата като посветен?
— Я стига! — възрази Мишел. — Но има ли някакъв смисъл в това, което казвам? В крайна сметка ти си историкът.
— Не знам. Но имай предвид следния парадокс: ако катедралата в Шартр е строена, както казваш, като отправна точка към отвъдното, то под плочите й не е погребан нито един епископ, крал или граф. Нито един! Как ще е отправна точка към другия свят, щом в нея не е погребан никой?
— Да, но от онова, което успях да прочета, и в пирамидите не е открита нито една мумия. А Шарпантие казва, че пирамидите и катедралите са градени по сходни математически образци. Значи парадоксът не се отнася само за това място.
— Я гледай! — усмихна се Летисия, отмятайки един кичур от лицето си. — Виждам, че си напреднал много по време на раздялата ни.
— Какво искаш да кажеш?
— Че си чел книгите, които останаха вкъщи. Всъщност идеята, че пирамидите не са строени като гробове, идва от арабите. Първите халифи, занимавали се с тези внушителни паметници, са смятали, че това са храмове, посветени на Изида, в които суверените били посвещавани. И ако Изида е възприета от християнска Европа като света Богородица, както ти казах, то може би катедралите имат функция, подобна на храмовете, служещи за същото.
— Звучи логично, но между египтяните и строителите на катедрали е имало други цивилизации. Гърци, римляни, араби. Как се е предавало това познание през вековете? И защо готическите сгради не са били построени много по-рано?
— Вярно е — съгласи се Летисия, като взе чантата си, плати обяда и поведе Мишел към другия край на катедралата. — Но имай предвид, че нито един от тези преходи не е бил бърз. Гърците владеят Египет три века благодарение на Александър и пълководците му, Птолемеите. Те са поддържали храмовете и са строили нови култови средища върху предишните; изучили са бързо йероглифите и знанията на фараоните. После римляните превръщат Египет в своя провинция и първите християни — коптите, се установяват там и наследяват това познание, опазено от Птолемеите. Накрая собствената им Църква започва да ги преследва жестоко, обвинява ги в гностически еретизъм и осъжда много от древните им вярвания.
— Нещо подобно казва и Луи Шарпантие в книгата си. Той твърди, че от издигането на пирамидите до Храма на Соломон и после до катедралата в Шартр минават по две хиляди години, което е една астрологическа ера. Естествено това означава също, че всеки от тези народи е строил своите храмове в съответствие с определени доминиращи звезди, за да задоволи някаква метафизическа нужда, която днес сме забравили.
— Съгласна съм. Древните хора не са правили нищо само за красота. Във всичките си действия са се водили от някаква практическа цел.
— Практическа ли?
— Да. Но не непременно нещо материално. Може да са издигали пирамидите например, за да насочат покойниците си към някои важни звезди от митологията, нали?
— Добра идея! — възкликна Мишел. Разговорът навлизаше най-сетне в сферата, в която той се чувстваше сигурен. — Това би обяснило и защо пирамидите и катедралите имат толкова различно разположение.
Заинтригувана, Летисия го остави да продължи.
— Днес астрономите знаят, че нито една звезда не стои неподвижно на небето. Това се дължи на особено движение на Земята, което те наричат прецесия.
— Прецесия ли?
— Ще ти обясня. Земята, както знаеш, се върти около собствената си ос и около Слънцето и така се редят дните и сезоните.
— Дотук разбирам.
— Но заради това движение звездите, които се виждат на хоризонта, сменят всеки сезон местоположението си и почти всеки месец се появяват нови съзвездия. От това движение на звездите зависят и зодиакалните знаци. Но древните хора откриват — продължи Мишел, — че нашата планета извършва и още едно, неправилно движение, при което надлъжната ос на Земята се клати като тази на пумпала, и така — от сезон на сезон, звездите никога не са на едно и също място. Нито една звезда от това лято няма да бъде на същото място идното лято. Всъщност, колкото и да ти е странно, те се местят с един градус на всеки седемдесет и две години, като се издигат и снишават на хоризонта на пълни цикли от двайсет и шест хиляди години.
— И от това правиш заключение, че…
— Тъй като звездите се местят на всеки две хиляди години с почти трийсет градуса, то и древните трябвало да променят разположението на храмовете си и да ги строят отново на други места. Само така можели да продължат да спазват формата на свещените си съзвездия на Земята.
Смълчана, Летисия се замисли. През годините, преживени заедно, Мишел никога не й беше говорил така разпалено на теми, които биха я заинтригували. Астрономия, математика, звездна картография сякаш нищо от онова, с което се занимаваше той, не би могло да я интересува. Освен това не бе обръщал никакво внимание и на метафизическите й търсения, и на книгите с трансцендентна тематика.
А сега изведнъж интересите им съвпаднаха.
— Тогава, доколкото разбирам, смяташ, че за да узнаем защо са построени катедралите, трябва да ги свържем с прекия им предшественик, тоест с Храма на Соломон и с реликвите, открити там. Нали?
— А кивотът? — Мишел захапа доволно дръжките на очилата си. — Нали каза, че тамплиерите може да са открили тайните на готическото изкуство в някакви документи, намиращи се в кивота?
Развеселена, Летисия кимна, докато се приближаваха към северния портик, потънал в сенките на късния следобед. „И на всичко отгоре чува какво казвам!“, помисли си тя.
Въздухът в този час на деня бе пропит с хилядите ухания на пролетта, идващи от градините към cloitre de Notre Dame42, запазени от деветнайсети век. Щом стигнаха до готическите аркади, където се открояваха дванайсетте знака на зодиака, тя реши да предизвика Мишел. Не беше мислила да насочва разговора в тази посока, но нещо там я накара да почувства, че моментът е подходящ.
— Знам, че Библията никога не е била любимото ти четиво — подхвърли нехайно.
— Защо смяташ така?
— Защото, ако я беше чел внимателно — продължи тя, щеше да знаеш, че Мойсей и избраният народ бягат от Египет, преследвани от фараона, и се спасяват само защото Господ унищожава в последния
