— Но няма да отречете, че дори да приема тази хипотеза, между Хермес и Катерина де Медичи има дълъг исторически период. И то поне от двайсет и пет века — подхвърли заядливо инженерът.
— Ако не и повече, наистина. Но това, което не знаете, е, че един велик роднина на Катерина — прочутият флорентински търговец Козимо де Медичи, се сдобива с екземпляр от Corpus Hermeticum — кратък вариант на изгубените днес Книги на Хермес, и нарежда на Марсилио Фичино да го преведе на латински някъде около 1460 година. Така фамилията опазва тайната за изработването на талисмани и я предава на мъдри хора като Нострадамус. След него е имало и други, които са изработвали по-малки талисмани, като този на Катерина, и гигантски — като Париж.
— Като Париж ли?
Meteor man погледна машинално навън, сякаш се мъчеше да открие зад матовите прозорци някой детайл от града, убягнал му досега. Движението по Шан-з-Елизе беше натоварено по това време.
— Как? И това ли не сте забелязали? Триумфалният път, който минава тук отпред, прекосява и много от безспорните египетски символи: пирамиди, обелиски, фонтани със сфинксове. И всички те са амулети! Впечатлен от Египет, след военния си поход Наполеон бива посветен в масонството и влиза в ложа, наречена точно Египетският Хермес, към която се присъединяват баща му и брат му Жозеф. Представяте ли си? Наполеон искал да превърне столицата си в гигантски талисман, покровител на политическите му планове. Но тогава не знаел, че други преди него и неговата ложа са създали свой амулет, следвайки херметическите указания, дошли от Йерусалим и Египет.
— Други ли?
— Изслушайте ме, моля — сряза го Шарпантие. — Тези други са тамплиерите. А Медичите във Флоренция узнават за подготовката на строежа на суперталисмана във Франция през тринайсети век, когато проектът вече се осъществява, и запазват тайната до епохата на херцогиня Катерина и на папа Климент VII. И този суперталисман, мосю Монри, с формата на съзвездието Дева, обхваща стотици хектари площ и върховете му са маркирани с катедрали.
— Катедрали!
Монри подскочи на мястото си, хващайки се за страничните облегалки. Без да каже нищо повече, се помъчи да махне нервно ластика на документите, които стискаше в ръце. Макар и късно, инженерът започна да прави връзката между някои неща.
— Точно това не можахме да снимаме с ERS, мосю — прошепна той. — Катедралите!
Мъжът с хаванската пура изобщо не трепна при това признание.
— Знам — рече той и вдъхна отново дима на ароматната си пура. — Прибягнах до услугите на ERS, за да се уверя, че предсказанието от монетата е вярно, че както предполагахме, суперталисманът съществува и че ще се активира тези дни. Сателитните ви снимки показаха, че е така. А сега съм сигурен и че талисманът е започнал да действа преди няколко дни под звездната конфигурация, предвидена от създателите му. Не очаквах само, че ще започне да излъчва магнитен сигнал.
Опулен, инженерът се помъчи да подреди мислите си.
— И щом цялата галиматия ви е ясна, какъв е проблемът тогава?
— Проблемът, мосю Монри, не е в снимките. Всъщност в техническо отношение работата ви е съвсем успешна. Проблемът — повтори той — е в произволните действия на един от вашите служители, на Мишел Темоен. Както знаете, шефът на проекта напусна работа, след като наредихте да се проведе разследване, за да се установи каква е вината му за „провала“ на ERS. И затормозен, реши сам да проучи аномалиите в снимките, за да ви докаже, че е невинен.
— Темоен! Не мога да повярвам, че Темоен…
— Това не е всичко. Мосю Темоен налучка интуитивно верния път, който трябва да следва, за да разбере от какво естество са уловените от ERS емисии, и отиде във Везле, откъдето започна свое разследване. Опитвайки се да ви докаже, че сигурно има някаква енергийна аномалия, която да обясни доловените от ERS сигнали, без да иска, той показа на нашите много влиятелни врагове пътя към една стара тайна.
— Тогава проблемът не е мой, а негов.
— Вижте какво — прекъсна го Шарпантие, — ако не успеете да спрете разследването на вашия човек и заради него противниците ни стигнат до информация, до която не трябва да имат достъп, последният виновник от тази верига ще сте вие и лабораторията, за която отговаряте. Разбрахте ли?
— Много добре.
Преситен от информация, Жак Монри се помъчи да подреди набързо в ума си цялата тази лавина от данни и изисквания. Докато прибираше дигиталните снимки от ERS, прецени ситуацията: ако онова, което Темоен търсеше, беше в храмовете, заснети от сателита, то явно инженерът бе тръгнал по следите на някакъв източник на мощна енергия, към който се стремяха и други хора. Някакъв „предавател“, който, доколкото разбра от казаното от мосю Шарпантие, е свързан с дистанционно управление, програмирано преди векове. С една дума, енергиен източник, който шефовете на Фондацията, поддържаща финансовия му статут, искаха само за себе си.
— Поправете ме, ако греша, мосю Шарпантие — продължи инженерът, — но сигурно противниците ви искат да използват разследването на Темоен, за да стигнат до нещо, което може да активира всички талисмани, за които ми споменахте.
— Така е.
— А защо не направят свое разследване?
— Дълго е за обяснение, но да кажем, че става дума за група хора, на които не е разрешено да се намесват директно в историята от векове.
— Това има ли нещо общо с енергийния „източник“ на талисманите?
— Има много общо.
— И какво представлява този „източник“?
Мосю Шарпантие пое дълбоко въздух, преди да отвърне:
— Длъжен съм да отговарям на въпросите ви, така че ще ви кажа. Става въпрос за Ковчега на Завета.
Монри облещи очи.
— А противниците ви?
— Ангели, драги господине. Паднали ангели. Колкото и да не ви се вярва, вече сте се забъркали в хилядолетно единоборство.
Инженерът се по дразни.
— Моля ви! Нали знаете, че не съм вярващ?
— Не искам да съм груб с вас — побърза да смекчи тона си мосю Шарпантие. — Независимо дали вярвате или не, трябва да ви кажа, че организацията, която оглавявам, има много сериозни противници. Всъщност от години се мъчим дискретно да пазим всички гигантски „талисмани“, които сме открили в Европа, но за да постигнат целите си и да ни попречат, нашите противници използват Темоен.
— Противници ли? Аз мислех, че Фондацията ви е благотворителна.
— Така е. Тези врагове, повтарям за последен път, не са бизнес конкуренти. Знам, че ви звучи странно, но в случая те представляват дяволската фракция. Ако досега сте смятали, че дяволите са същества с рога, с червена кожа и остра опашка, грешите. И те са хора от плът и кръв, както ангелите, само че идват от друго място.
— От друго място ли? Искате да кажете — извънземни? Моля ви!
— Не. Нямам предвид извънземни, нито астронавти от друга планета или нещо подобно. Те идват по други пътища, през други, така да се каже, врати. И са способни на всичко, за да ни отстранят от този проект и да получат контрол над талисманите.
— Какво значи „способни на всичко“?
— На всичко. Всъщност тия дни отвлякоха най-добрата ни агентка, която се надявахме да спре вашия инженер: бившата жена на Мишел Темоен. Сега разбирате ли защо побързах да се срещна с вас?
Meteor man се стресна. От всичко, което му бе казал неговият меценат, това беше единственото наистина сериозно нещо. Познаваше доста добре Летисия. Достатъчно, за да знае, че най-странното нещо, в което тази жена се беше забърквала изобщо, бе някаква банална женска масонска ложа, която посещаваше стриктно веднъж в седмицата. Помнеше я като интелигентна и уравновесена жена. Идеална, за
