нюйоркския Манхатън, в Рим, Лондон и Берлин. Но където и да бяха, колкото и парадоксално да е, нямаше нито един център на власт в света без пирамида или обелиск. Ватиканът и Белият дом бяха само два примера за това. А неговите сгради — трети.
Наслаждавайки се на панорамата, пълният мъж си мислеше с гордост точно това. Някой велик архитект, без съмнение магьосник, бе обединил с шесткилометрова права линия булевард Шарл дьо Гол, Шан-з-Елизе, градината Тюйлери, Триумфалната арка на Карусел и двореца Лувър. За прослава на дедите. И около този съвършен план никнеха като декоративни растения десетки символи на власт, измислени трийсет века преди Христа и поставени там с поразителна точност.
— Мосю — гръмна изведнъж вътрешният телефон, — посетителят, когото очаквате, пристигна току-що. Да му кажа ли да влезе?
— Да, моля — отвърна той, доволен.
Всичко бе наред. Вратата на кабинета му щракна веднага. През нея влезе, оправяйки възела на вратовръзката си, слаб, среден на ръст мъж, с издължено и недобре избръснато лице. Под мишница носеше папка с документи, небрежно прихванати с ластик. Изглеждаше нервен.
— Значи вие сте Жак Монри — каза пълният мъж, като запали пурата си със златна запалка и скри ножичката в първото чекмедже на бюрото си.
— Много се радвам да се запозная най-после лично с вас, мосю Шарпантие — отвърна влезлият. — Нашият институт изключително цени щедрото ви меценатство и загрижеността ви.
Директорът на CNES подаде ръка на домакина, но тутакси я отдръпна, засрамен, разбирайки, че няма кой да я поеме. Шарпантие — кръглолик, с открито чело, покани с жест изпълнителния директор да седне.
— Тулуза е доста далеч оттук, нали?
— О, да, да — отвърна Монри нервно.
— Предполагам, познавате Париж?
— Разбира се, мосю. Тук следвах. Макар че, в интерес на истината, се е разраснал много оттогава. Знаете ли, завърших през 1963 година и оттогава не съм се интересувал дори за събитията през май шейсет и осма. Лабораторията в Тулуза се превърна в мой дом.
Meteor man поглади безмълвно папката си, чудейки се дали да запознае веднага своя меценат с най- важните въпроси, или да изчака. Реши да не бърза. Всъщност дори не посмя да извади цигарите си. Мосю Шарпантие продължи да го разпитва разсеяно за най-незначителни неща, но сякаш не чуваше подробните му обяснения.
— Ходили ли сте някога в Националната библиотека! попита го. — Предполагам, че да, естествено. А в Музея на медалите там?
Монри не обелваше дума.
— Е, жалко. Наистина жалко. Тогава никога не сте виждали монета като тази, нали?
Пълният мъж протегна закръглената си ръка с огромни пръсти със златни пръстени, приканвайки го да вземе нещо като овална монета с диаметър малко над четири сантиметра. От двете страни на тази монета с леко червеникав цвят — защото несъмнено беше нещо такова — имаше надписи на латински и доста странни фигури: на жена с глава на птица, държаща огледало пред монарх, седнал под балдахин, и друга гола жена върху обратната страна, държаща в едната си ръка сърце, а в другата — гребен. И всичко това, както разбра Монри, бе обсипано с абсурдна астрологическа символика.
— Не съм виждал подобно нещо. — Инженерът поглади металната пластина, изненадан. — Какво е? Някоя от дреболиите, които търговците на карти таро продават край Сена ли?
Шарпантие го изгледа свирепо.
— Това е амулет на над четиристотин години, мосю Монри. Не е кинкалерия. И като историческа стойност няма цена, въпреки че монетата, която държите, е, разбира се, само прекрасно копие на оригинала. И знаете ли кое е най-хубавото? Експертите потвърдиха, че е принадлежала на херцогиня Катерина де Медичи и е изсечена от самия Мишел дьо Нотрдам, прочут лекар и пророк по онова време, по- известен като Нострадамус.
— Нострадамус ли? Да не би да вярвате в предсказания и тям подобни? Откакто бе казано, че краят на света ще дойде на 11 август 1999 година, аз не…
— Да вярвам ли? — Пълният мъж пое дълбоко дима от пурата си, преди да прекъсне инженера. — Тази дума не фигурира в речника ми, мосю Монри.
— Ами тогава?
— Показвам ви това, за да „знаете“, а не да „вярвате“. Шарпантие наблегна на глаголите, подканяйки го деликатно да ги осъзнае добре. — Ако сте гледали внимателно, сте забелязали, че фигурите върху лицевата страна на монетата са карти на съзвездия. Ето го W на Касиопея, ромба на Дева, алхимичните символи на Венера и Меркурий. Предполагам, че на пръв поглед съответното им разположение не ви говори нищо, нали?
Жак Монри си сложи семпли очила за далекогледство и огледа монетата внимателно. Този път се помъчи да види нещо повече, преди да е чул обясненията на домакина. Макар силата му определено да не беше в историята, единственото, което искаше в момента, бе да е на висотата на своя меценат. Но тази игра не беше по силите му.
— Ще ви помогна — усмихна се язвително мосю Шарпантие. — Представете си, че голата жена е Земята, гръцката богиня Гея, и главата й сочи географския север. От тази изходна точка на запад се намират Касиопея и Южният кръст, а на изток — съзвездието Дева и Венера, съвсем близко до зенита. Значи става въпрос за звездна карта, мосю Монри. Карта, по която можем да познаем една дата.
— Карта ли? Не смятате ли, че това е твърде рисковано?
Облак бял дим забули лицето на Meteor man, който го вдиша, без да трепне.
— В никакъв случай, мосю Монри. Талисманите се правят, за да се улови духът на висшето в елементите от низшия свят. Разбира се, при днешното ниво на астрономията тази монета е груба и неточна „карта“, но дава достатъчно ориентири, за да разберем, че ни сочи приблизително една дата.
— Дата ли? — Инженерът бе все така слисан. Тоя човек, червив с пари, или нямаше никаква представа от астрономия, или се подиграваше с него.
— Точно така. Но странното е, че тази дата, обозначена приблизително с позицията на звездите и планетите върху монетата, съвпада с тяхното разположение през тези месеци. Удивително, нали? През тези месеци! През седемнайсети век враговете на Катерина и на Франция, най-вече англичаните, разпространяват клевети за този амулет, твърдейки, че е дело на някаква последователка на сатаната. Имената на падналите ангели, изписани върху него, като Анаел или Асмодей, сякаш потвърждават това, но всъщност всичко е чиста астрономия. Дори жената върху обратната страна е ясна алюзия за съзвездието Дева.
— Предполагам, че ме повикахте, за да потвърдя тезата ви. Така ли е?
— Съвсем не. Отново грешите — рече Шарпантие със злорада физиономия, сякаш бе доволен, че тормози този рационален ум. — Повиках ви, защото искам да ви помогна да решите проблема си. Разказвам ви за амулета, за да имате някаква представа, преди да пристъпите към действие.
Пълният мъж се надигна от бюрото си и широко отворил очи, зарея поглед през един от прозорците, гледащи към площад Конкорд. Там долу величественият обелиск, подарен от Мехмед Али на французите и „откраднат“ от централната фасада на египетския храм в Луксор, блестеше под позлатения си връх.
— Значи сте научили вече за снимките от сателита? — прошепна Жак Монри, сваляйки очилата си.
— Още от първия опит.
— И?
— Изобщо не се изненадах. Всичко е предсказано в тази монета, която вие сякаш не искате да разчетете. Трябваше да го предположа, липсва ви херметическа подготовка, както на всички.
— Каква подготовка?
— Хер-ме-ти-чес-ка — изрече на срички Шарпантие. — Например и до днес не знаете, че талисманите са древноегипетско изобретение за привличане на небесните сили на земята. Не онези талисмани, които днес всички си представят, като чуят тази дума: обикновени глупости за късмет. Нищо подобно! Става въпрос за връзки между този свят и отвъдния, които се „активират“ само в определени моменти и които Хермес — име, дадено от гърците на бог Тот — учи хората да владеят.
