Египетската тайна на Наполеон

— Никодим, както и останалите от семейството ни, цял живот е чакал нещо такова.

— Не те разбирам.

— Мосю, в продължение на поколения бяхме сигурни, че мъж от държава на Лъва50, каквато е Франция, ще пристигне в Египет, за да възстанови стария му блясък, ограбен от римляни, християни и мюсюлмани. Ето защо, с помощта на всички средства, които можете да си представите, се свързахме с тези „сини мъдреци“, пазители на най-чистата традиция, като вярвахме, че те също ще разберат значението на това предстоящо посещение. Истината е, че им предадохме всички данни за вас, които бяхме събрали: астралната ви карта, която изготвихме с информацията, събрана от Никодим във Франция, както и всички други подробности от живота ви, колкото и незначителни да бяха…, за да ги убедим, че вие сте очакваният.

— Очакваният?

— Избраният…

Наполеон, смутен от тази необичайна тайна операция, проведена зад гърба му, за момент остана замислен.

— Бонавентюр Гийон ли ви продаде астралната ми карта?

— Платихме му щедро.

— И как предвидихте, че ще стигна до Назарет?

— О, не, не. Това беше работа на съдбата. Поредният знак на провидението, който само улесни срещата със „сините мъдреци“.

— Ще те попитам още веднъж, Елиас, и те умолявам да ми отговориш в името на верността, която ми дължиш. Сериозен, корсиканецът прикова поглед в черните очи на преводача. — На кого служиш?

Внимателно подстриганата брада на копта помръдна, докато хапеше долната си устна. Тази проява на нервност не остана скрита за Наполеон.

— Мосю, подчинявам се единствено на вас и на рода ми — каза той накрая.

— На рода ти?

— Ние сме египетска фамилия, чиито корени могат да се проследят до древността. От векове сме членове на братство от ученици на Слънцето, които вярват в един-единствен Бог, творец на всичко и които искат да възстановят правия религиозен ред в земята на предците ни.

— Правия ред?

— Да, мосю. Ред, който приема, че сме плът и дух, че притежаваме същност, която ни прави безсмъртни, но, от която мнозина се отказват от невежество или греховност. Ако вие, по милостта на тези мъдреци от пустинята, възстановите формулата, направила велики фараоните, управлявали тази държава, ще разберете дълбоката същност на вярата ни и ще откриете великата истина…

— Каква велика истина, Елиас?

— Че смъртта не съществува. Че всички сме много повече от плът. Че сме божествена енергия, която не се разрушава, а само променя състоянието си. Бог е дарил всички ни с безсмъртна душа, която е поставил в смъртно тяло, и ни е призовал да преодолеем материята, като я направим вечна…

Наполеон погледна тримата бедуини, по чиито лица личеше, че разбират разговора му с преводача.

— Попитай ги тогава кога и къде ще ми предадат тази формула, Елиас. Ако с нея успеем да върнем реда в Египет и ми покажеш, че смърт няма, ще забравя, че скри от мен за съществуването на твоето братство…

Коптът се подчини веднага. Балазан изслуша внимателно превода и се усмихна.

— Това ще стане, преди султанът да навърши възрастта на Сед — каза. — В Голямата пирамида, първия механизъм за вечен живот…

— Първия? — стъписа се Наполеон. — Това означава ли, че има и други?

Имамът поклати глава, развеселен.

— За това — отговори той, когато въпросът на корсиканеца му беше преведен — би трябвало да попиташ фамилията Буктур, която е страж на друг такъв механизъм в държавата, от която идваш…

— Фаликон!

Каква ирония.

Трябваше да събере флота от над триста кораба, да, прекоси от край до край Средиземно море и да разположи повече от трийсет хиляди мъже между Египет и Светите земи, за да открие, че отговорът на житейското му търсене бе на няколко километра от Ница, почти срещу родния му остров.

Корсиканецът, чийто гръб бе изтръпнал от допира с гладката повърхност на саркофага, почувства странно облекчение. Сякаш тялото му ставаше все по-леко и нищо не можеше да промени новопридобития му спокоен поглед върху събитията.

Това, което не знаеше — макар че започваше да го предусеща, — бе, че необратимият процес на „претеглянето на душата“ вече е започнал. Само оставаше Тот да нагласи везните и да отсъди какво ще прави с духа му…

23.Кайро, 7 мисра51

Тайните служби на Марко VIII, много по-мудни от тези на френския нашественик и по-нерешителни от тези на мамелюкския противник, заработиха с пълна сила след пожара в коптската библиотека. Отец Филип — мъж на шейсетина години, с жълтеникаво и недоверчиво лице, нисък на ръст и с плоско чело, не бе разполагал никога с толкова правомощия при провеждането на вътрешно разследване.

Филип не се ползваше с добро име в църковните среди. Отговаряше за сигурността на патриаршията и често се оказваше принуден да използва силови методи, за да потушава проблеми — дори такива, свързани с църковната политика. Извън тези среди имаше съмнителната чест да бъде единственият копт, за чиято глава неколцина мюсюлмански лидери бяха обявили награда, особено след като се разбра, че е използвал влиянието си върху французите, за да ги предупреди и така да осуети няколко опита за преврат срещу Наполеон.

Марко VIII му имаше доверие, но до това лято брат Филип нямаше представа колко голямо беше то. В действителност Светият отец никога не бе уточнявал някоя от задачите му толкова прецизно, както тази. Новото му поръчение беше да изясни фактите около смъртта на Чирило от Болоня и да разпореди задържането на предполагаемите му убийци, преди това да са направили французите.

След като прие нарежданията на патриарха, Филип потри жълтеникавите си ръце с видимо задоволство: тези заповеди го превръщаха в един от най-могъщите мъже в общността. За първи път в трийсетгодишната си служба разполагаше с картбланш — и то във всяко отношение, — за да стигне до дъното на тази обезпокоителна мистерия.

Скоро разбра, че Марко VIII не мислеше за друго, освен за престъплението. Искаше да се увери, че убийците не са имали достъп до загубената книга на свети Марко, нито са предали съдържанието й на трети лица. Въпреки уверенията на помощника на покойника — Такла, че нито той, нито учителят му някога са говорили с хора извън ръководството на Коптската църква и че единственото копие е притежание на патриарха, както Марко, така и съветниците му искаха да бъдат напълно сигурни.

Беше загадка и неразбираемата фраза от Евангелието на Йоан, написана на една от стените на библиотеката: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие“. Защо би я написал Чирило? Или може би не е бил той, а палачът му, в акт на безгранична жестокост?

Патриархът услужливо предаде на отец Филип цялата документация по случая и заедно с нея — някои следи, които бяха решаващи за напредъка на работата му. Повери му спасената от пожара в библиотеката Библия, чиито полета се оказаха изпъстрени с бележки. „Изследвайте я внимателно заповяда му той, — тъй като чрез нея ще установите над какво е работел отец Чирило, преди да изчезне“. Също така го призова да проведе допълнително разследване и да установи дали в Кайро или в околностите на Хелиополис все още съществува фамилия на име Бен Рашид, занимаваща се с търговия с платове. Това име беше свързано със скъпоценния текст на евангелиста и фигурираше в превода на болонския монах.

Ако му провървеше и скоро откриеше семейство Бен Рашид, не биваше да бърза: щеше да наблюдава