беше продиктувал смъртната присъда над някой еретик.
— Не го казвам аз, казва го Чирило от Болоня.
— И как е могъл благочестив мъж като него да стигне до такъв извод?
— Отново благодарение на сходствата на евангелията с мита за Озирис, Ваше Светейшество. Марко ясно обяснява, че три жени са намерили празния гроб на Исус и са започнали да го търсят. В Египет тази, която отчаяно търси тялото на Озирис, е богиня Изида, а тя много често е представяна заедно със сестрите си Анукис и Сатис. Според египетската традиция, Изида най-накрая установява, че саркофагът с тялото на мъжа й е паднал под едно дърво, чиито корени са го покрили. Дънерът бил издялан и поставен като колона в някакъв дворец, но богинята се добрала до него, отворила го, извадила от вътрешността му тялото на Озирис, обвила го в чаршаф и го парфюмирала, преди отново да го погребе.
— И?
— Не си ли давате сметка, че същото нещо е направил Йосиф Ариматейски, който свалил Исус от кръста, увил го в плащаница и след като го намазал с благовония, го положил в новия му гроб, преди той да възкръсне?
— В такъв случай Чирило…
— Убеден съм, че Чирило е възнамерявал да изпълни същия ритуал за пречистване, който вярващите в Изида са следвали в продължение на векове. Стигнал е до заключението, че за да достигне безсмъртие, първо трябва да умре като нашия Бог; написал е онази тайнствена фраза от Йоан на стената и решил да опита късмета си.
— Да опита късмета си?
— Между кориците на Библията, спасена от библиотеката, намерихме някои интересни астрологични записки. Става дума за листи, изпълнени с точни изчисления, направени от човек, добре запознат с тази наука. От тях съдим, че според Чирило астрологичната конфигурация, предшествала Божието възкресение, е щяла да се повтори точно тези дни. И след като е бил убеден в това, толкова странно ли ви се струва, че се е опитал да подражава на Исус Христос в момента на най-голямата му слава? Не бихте ли изпробвали и вие силата на формулата на живота?
— И е успял да го направи сам?
Филип изгледа патриарха недоброжелателно, сякаш в отговора му се съдържаше разковничето на тази загадка.
— Очевидно не — каза той.
24.
Към пладне на същия ден — неделя, 7 мисра, дни преди празника Успение Богородично, атмосферата от половинчати новини и неясни слухове, която обвиваше дома на Бен Рашид, изведнъж се промени.
Дебелият арабин, който винаги стоеше на стража край входа на къщата, отвори укрепената с желязо врата пред една необичайна двойка. Това, което ги правеше по-особени, беше, че за разлика от всички други, минали оттам през последните дни, те напуснаха дома без каквито и да било пакети или стока. Освен това носеха удобни обувки и два големи кожени меха, пълни с вода, като да възнамеряваха да навлязат в пустинята.
Гаваргиус и Андравус, които отговаряха за наблюдението в този час и се бяха притаили край склад за старо желязо на няколко метра разстояние, не бяха виждали тази двойка преди. Мъжът беше огромен, силен и чернокож. Жената, въпреки че също бе смугла, изглеждаше изящна и красива. Макар да беше покрита от глава до пети с воал, той не можеше да скрие стройното и хармонично тяло, тънките нежни ръце. Вероятно бяха пристигнали по време на някоя от смените на съгледвачите и до този момент присъствието им бе останало незабелязано от всички.
Веднага щом излязоха, новите гости на дома Бен Рашид се отправиха към оживения Байн ал Касрайн, където се изгубиха в навалицата. Гаваргиус, който беше един от най-отдавнашните шпиони на отец Филип, не се поколеба дори за миг: измъкна се от наблюдателницата си и пое в същата посока с намерение да не ги изпуска от очи.
Двойката прекоси центъра на Кайро и се отправи към покрайнините. Не спряха да хапнат, нито се отбиха в някой от дюкяните, които семейството държеше в града — всички те бяха вече набелязани и наблюдавани от хората на Марко VIII. Също така не спазиха задължителните почивки за молитва, наложени от Корана, и избягваха да се приближават до която и да е от многото джамии, изпречващи се по пътя им. Въпреки това, исполинът и жената внезапно се спряха срещу малка уличка, която Гаваргиус не бе забелязвал никога.
Уличката не бе по-широка от метър, беше тясна и дълга и излизаше на невзрачен площад, зает от една-единствена постройка. Нубийците сигурно я познаваха добре, защото не се поколебаха да поемат по мизерния коридор и да хлътнат зад платното, което покриваше фасадата й.
Гаваргиус ги почака да излязат близо половин час, накрак, докато бродеше сред сергиите за плодове и водопродавачите и стомните им с прясна вода… Научи наизуст имената на улиците, изписани с тебешир на всеки ъгъл на арабски и на френски и за да се развлича, изчисли броя на минувачите, прекосяващи уличката за един час. Но времето скоро започна да тече неумолимо и чакането стана тягостно. Ами ако му се бяха изплъзнали? Ами ако дюкянът, в който бяха влезли неговите „обекти“, имаше друг изход, за който той не знаеше? А може би пътуването им свършваше тук? В такъв случай каква беше крайната цел на двамата необичайни пътници?
Учуден, че не вижда никой друг да влиза и излиза през тесния тухлен проход, Гаваргиус реши да го проучи сам. Какво можеше да загуби? Никой наоколо не го познаваше и ако нещата загрубееха, винаги можеше да се спаси, като се престори на залутал се гражданин, търсещ къде да похапне нещо.
Мястото беше много различно от всички други, които бе виждал в Кайро. Още щом пристъпи вътре, усети плътния въздух, в който беше потопено помещението, както и тъмнината, нарушавана само от светлината на три или четири медни лампи, разпръснати безредно по земята. Дебели вълнени завеси го отделяха от малкия площад, а подът му бе покрит с мърляви пъстроцветни килими и множество меки табуретки и ниски масички, по които имаше засъхнали петна от чай. Беше студено. Студът бе странен, остър и контрастираше с горещината навън.
— Има ли някой? — попита високо Гаваргиус, докато се провираше между безпорядъка от възглавници и маси.
Най-накрая иззад тезгях, скрит в дъното на помещението, се показа мъж на средна възраст, който се представи като Джалил и го поздрави любезно. Лицето му беше избръснато и чисто, което доста изненада коптския шпионин.
— Ahlan wa Sahlan53. С какво мога да ви услужа, приятелю? — попита той на съвършен арабски.
Докато Гаваргиус се колебаеше, съдържателят, който носеше върху галабията си великолепна зелена абая54, продължи:
— Любовна мъка може би? Или имате здравословен проблем? Ишиас? Косопад? — Джалил повдигна широкото си чело изпод тюрбана и огледа клиента си с професионален маниер. — Не е импотентност, нали, господине?
Коптът, изненадан от тази приказливост, успя да измърмори нещо разбираемо:
— Вие… лекар ли сте?
— Не, приятелю. Аз съм Джалил, най-работливият и усърден магьосник в града — каза той церемониално. — Ако търсите лек за какъвто и да е проблем, попаднали сте на правилното място.
— Всъщност… — запъна се — …само търся едни приятели.
— И в това мога да ви помогна.
Джалил се усмихна широко, докато тършуваше в един долап — толкова почернял и вехт, че Гаваргиус не го бе забелязал досега.
— Аз съм майстор в старото изкуство за търсене на изчезнали хора. Има едно древноегипетско заклинание, което веднага ще ни разкрие къде са приятелите ви. Освен това е на много изгодна цена.
— Не, не! — Гаваргиус поклати глава отрицателно. — Става дума за двама приятели, които бяха тук преди малко…
Джалил престана да рови в колекцията си от бурканчета и мазила и се обърна към клиента си с
