помръкнала усмивка:
— Говорите за двамата нубийци, които ме посетиха малко преди да пристигнете?
— Същите.
— Ами — въздъхна, — никога не давам информация за клиентите си, но тези наистина бяха необикновени. Трябва да ви доверя, че от години не бях имал толкова интересен разговор за магията.
— Наистина ли?
Гаваргиус отвори широко очи. Беше му провървяло. Ако заклинателят Джалил беше толкова словоохотлив, колкото изглеждаше, щеше да получи повече сведения, отколкото очакваше. Брат Филип щеше да е доволен от работата му.
— Разбира се. Попитаха ме какви магии за любов и плодовитост познавам. Естествено обясних им, че този тип работа е най-труден и най-скъп. Трябва да се знае много добре какви растения да се ползват, да се съберат в точния момент, да се стрият по определен начин, да се прибави зехтин при необходимост, да се добият масла от костите на риби, които се намират изключително трудно, и най-вече трябва да се наблюдават фазите на Луната… Но знаете ли кое е най-хубавото от всичко? Те вече знаеха всичко това!
— Те също са магьосници… — излъга Гаваргиус, за да поощри словоохотливостта на Джалил.
— При това много добри, не ще и дума. Късметлия сте, че сте техен приятел. Представете си, дори познаваха метода на скарабея, с който може да се завоюва любовта на една жена!
— Метода на скарабея?
— Виждам, че не сте от същото семейство. Но нищо, вярно, че тази техника не е никак популярна. — Лицето на Джалил отново грейна в усмивка. — Необходимо е да се намери малък скарабей, който все още не е развил рогата си, и да се накисне от сутринта до следобеда в мляко от черна крава. След това се изважда на слънце, върху коремчето му се слага пясък и се окадява с тамян. На следващия ден тялото му се реже на части с голям бронзов нож, сготвя се с вино и ябълкови семки, добавя се урината на заклинателя и няколко капки от получената субстанция се смесват с ликьор, който трябва да се изпие от желаната жена… Винаги действа.
— Разбрано. — Гаваргиус успя да прикрие отвращението си, доколкото може.
— Също така потвърдиха нещо, в което вярват много хора тук…
— Не ви разбирам, за какво говорите?
— За французите, разбира се! Изглежда, че са довели не само войници в Египет, но и свои собствени мъдреци и магьосници.
— Така ли?
— И по всичко личи, че са много могъщи. Убедете се сам: приятелите ви искаха да разберат как да обезвредят силата им и да се доближат до тях, без да пострадат. И ми платиха добре за съвета.
Гаваргиус подсвирна от възхищение, като прикриваше собственото си убеждение, че тези арабски истории не са нищо друго, освен шарлатанства, присъщи на диваци. Все пак остави Джалил да продължи:
— Но това, което търсеха, беше много сложно и разбира се, изискваше съдействие от познавач като мен.
—
— Кълна се в брадата на Пророка! Така е.
— Нито за миг не съм се съмнявал в това.
— Все пак това, което всъщност искаха, надхвърляше възможностите ми. — Съдържателят наблегна многозначително на тези думи. — Защото, ако магията за вдъхване на любов у жена е нещо добре изучено и лесно, то не така стоят нещата с магията за постигане на любовта на мъж.
— На мъж ли?
— Именно това казах, приятелю. — Лицето на Джалил се изкриви в нова гримаса. — Но тази информация струва пари.
Гаваргиус направи знак, че разбира, и постави на масата лъскава сребърна монета. Очите на магьосника проблеснаха за миг, преди да скрие бързо обола57 под тезгяха.
— За да стане чудото и да се завладее един мъж, първо трябва да му се покаже какво е истинска любов. Тази е тайната. Истинска любов като тази, която Изида е засвидетелствала на Озирис, когато е отишла да го търси даже в света на мъртвите и го е донесла оттам, за да го възкреси по-късно.
— И това ли е всичко, на което ги научихте?
— Това…, както и да употребяват парфюми и отвари, които биха могли да предразположат мъжа към подобно пътуване.
— Разбирам. И, Джалил, можете ли да ми кажете накъде тръгнаха?
— Разбира се. Излязоха през задната врата на тази сграда, прекосиха вътрешния двор, който се намира насреща ви, и поеха към Абасия. Бяха особено загрижени да пристигнат там възможно най-скоро.
— В Абасия? Главната квартира на френските войници?
Джалил кимна с развеселен поглед.
— И познайте какво, приятелю — каза.
Коптът повдигна рамене.
— Искаха да се срещнат със самия султан Бунабарт.
— С Бонапарт? С Наполеон Бонапарт? Сигурен ли сте в това, което казвате?
— Да. Джалил никога не лъже. Освен това ще ви дам безплатно един магически съвет: ако там попитате за Бунабарт, ще ги намерите със сигурност.
Гръмкият смях на заклинателя го смути. Гаваргиус му остави още бакшиш, след което припряно напусна дюкяна и се запъти към канцеларията на отец Филип.
25.
— Желаем да разговаряме с генерал Бонапарт — каза снажният арабин с обръсната глава, застанал на няколко крачки от решетката на прозорчето. Придружаваше го жена с покрито лице, която не каза и дума.
Дежурният войник на портала пред щаба застана нащрек. Почти никой мюсюлманин не произнасяше името на началника му правилно, а още по-малко назоваваше точно военния му ранг. Но тези двамата бяха изключение.
— Кой желае да го види? — попита той рязко и почти, без да помръдне.
— Али бен Рашид и племенницата му Надия. Дошли сме от Луксор само за да се видим с него. Става дума за въпрос от изключителна важност.
— И какъв по-точно е този важен въпрос? — попита военният.
— Известна ни е самоличността на шпионите, които издирва вашият генерал.
— Наистина ли? — усмихна се войникът иронично.
— Да. Наистина.
— В такъв случай ще видя какво мога да направя. Ще повикам дежурния капитан, за да говори с вас.
Беше минало по-малко от денонощие, откакто корсиканецът се бе завърнал от пустинните и еднообразни брегове на Абукир. Изпълнен с въодушевление, но изтощен, Наполеон най-накрая вкусваше сладостта на триумфа над османските войски.
Излегнал се върху дивана в кабинета си на третия етаж на двореца, който му служеше и за спалня, той мислеше какво име да даде на онзи седми термидор от първата декада58, който беше датата на победата. По време на кавалерийска атака, за която бе сигурен, че ще влезе в историята, храбрият му генерал Мюра беше отсякъл със собствената си сабя два пръста от
