отблизо всяка тяхна стъпка и преди да ги залови, щеше да се опита да разбере какво са целели с ликвидирането на Чирило. Патриархът бе сигурен, че този клан е бил единственият, който е имал достатъчно силен мотив да убие преводача, тъй като, ако се вярваше на евангелиста, далечните им прадеди са били пазители на някаква мистична тайна, която са предали на самия Исус Христос, но чието естество те със сигурност биха предпочели да не се озовава в ръцете на Коптската църква.
Филип проумя веднага сериозността на случая. Помоли да му бъде предоставен обширен салон в мансардата на боядисаната в розово резиденция, долепена до църквата „Ал Моалака“, и нареди в него да сложат големи дървени маси, върху които разстла най-подробни карти на основните квартали на Кайро. Мястото му харесваше. Дървените жалузи осигуряваха уединение за екипа му, но не му пречеха да държи под око съседните улици, когато се нуждаеше от разтуха.
Работата започна незабавно. Най-добрите му хора — малка група от тринайсет духовници с различен произход, повечето от тях покръстени католици, чийто вид не будеше подозрение — започнаха да претърсват още същия следобед всяко кътче на Кайро и селцата в радиус от четирийсет километра. Много от тях трябваше да се предрешат в мамелюкски одежди и тюрбани, за да могат да вършат работата си необезпокоявани. Така или иначе, коптите продължаваха да бъдат париите на Египет — трайно заселило се малцинство, което обаче бе неудобно за правоверните мюсюлмани.
В розовата резиденция се събираше цялата информация, доставена от тринайсетте шпиони, и биваше незабавно предавана в ръцете на отбрана група анализатори, за да я архивират според важността й. На третия ден усилията на шпионите, претърсващи източната част на града, бяха увенчани с успех. До пробива се стигна, когато отец Филип вече бе загубил почти всякаква надежда да намери и един-едничък представител на рода Бен Рашид в централния квартал на града.
Картата на най-многолюдния квартал на Кайро беше почти изцяло покрита с кръстове, маркиращи вече претърсените сгради. Оставаха едва стотина къщи, които бяха толкова стари, че не фигурираха дори в подробните кадастри, изготвени в първите години на османското владичество. Но Бог награждава търпеливите и както очакваше просветленият патриарх Марко, по пладне на 6 мисра, събота, най-накрая откриха голяма къща на името на старото местно семейство Бен Рашид точно в околностите на квартал Байн ал Касрайн.
Брат Филип не се поколеба да съсредоточи всичките си усилия на въпросното място.
Наблюдаван от улицата, видът на дома на Бен Рашид подвеждаше: входната врата едва позволяваше да премине кон, но вътрешността на имота заемаше площ, съизмерима с периметъра на Голямата пирамида. Къщата бе отделена от външния свят посредством дебел тухлен зид, следван от ограда храсти и буренаци, които правеха мястото непревземаемо. Агентите на отец Филип не можеха да разберат дали има други входове към къщата, но пък забелязаха, че около нея кипи трескава дейност. Мъже и жени влизаха и излизаха по всяко време и се отправяха към най-неподозирани кътчета на града. Товареха кожи в квартала близо до цитаделата на Саладин, сменяха коне край пътя за Сакара или се снабдяваха с големи количества жито в мамелюкския квартал Булак. Въпреки че изглеждаше, сякаш се подготвят за преместване или за дълго пътуване, стопаните на къщата не спираха да посрещат ежечасно нови и нови гости.
Последните пристигнали, за които шпионите научиха от слуховете из махалата, бяха патриархът на клана — ясновидецът Ахмед, и приближените му. Беше необичайно един мистик да се съгласи да напусне убежището си, за да посети големия град, така че за отец Филип и анализаторите му бе ясно, че вътре се подготвя нещо извънредно важно. Но какво?
Рано сутринта тантурестата фигура на началника на коптските тайни служби прекоси северната част на града. Въпреки че бе неделя, ден Божи, трябваше да се отчете за напредъка си пред патриарха. Слава богу, беше относително доволен от откритията на екипа си, но желаеше да обсъди на четири очи с Марко VIII резултатите от разследването си в различна насока: Библията на отец Чирило. Беше я предал на друга, също отбрана група учени от кръга около „Свети Макарий“, които я бяха изучавали денем и нощем през последните седемдесет и два часа и бяха направили някои наистина значими открития.
След като изгълта купата горещо мляко с шафран, предложено му от един от секретарите на негово Светейшество, Филип, който вече седеше срещу Марко, реши да не злоупотребява повече с търпението му.
— Свети отче — грейна приличното му на месечина лице, — вече знаем какво е възнамерявал да направи Чирило, преди да умре.
Патриархът, който отпиваше от купата си, избърса стеклите се по брадата му капки мляко с копринена кърпа и остана загледан в нея.
— Знаете ли?
— Да. Изучавал е страстите и смъртта на нашия Бог в евангелията и е търсел аналогии с египетския мит за Озирис.
— И за какъв дявол ще прави такова нещо?
Старецът се усмихна доволно:
— Не е трудно да си представим, Ваше Светейшество. След това, което сте говорили за настъпването на някакво време, в което ще бъде възможно възкресяването на човеците, вероятно се е заел с изучаване на последните мигове на Исус, за да открие каква подготовка би била необходима, когато настъпи моментът…
— Подготовка?
— От бележките, които фигурират редом до различни библейски пасажи, изглежда, че Чирило сериозно е вярвал в необходимостта да се пречисти преди смъртта си. И решил да изучи подробно това, което е направил Исус, вероятно за да му подражава.
— Обяснете ми.
— Много е просто, Ваше Светейшество. Страстите на нашия Бог започват с триумфалното му влизане в Йерусалим, яхнал магаре. Жителите на града го посрещат с палмови листа в ръце. Там са започнали страданията Исусови и този епизод е вдъхновил един от нашите най-важни религиозни празници.
— Е, и?
— Всъщност този пасаж съдържа дълбока египетска символика. Исус язди магаре, също като Хор в храма на Едфу, който е на гърба на Сет. Този египетски бог на злото е изобразяван на много места като човек с глава на магаре… Разбирате ли ме?…
Патриархът кимна.
— …Освен това палмовите листа са били използвани в много езически церемонии, за да пречистят въздуха, който е щяло да диша божеството, тъй като се предполагало, че пъдят тъмнината.
Невъзмутим, Марко VIII подръпваше брадата си, без да продума.
— Все още ли не разбирате, Ваше Светейшество? В очите на древните египтяни Исус върху магарето би символизирал триумфа на светлината над мрака. Тъмният бог Сет бил представян с магарешка глава — настоя Филип. — Когато евангелистите записали тази история, а свети Марко бил първият, който направил това, те са възкресили спомена за една древна египетска церемония.
— Било е случайност.
— Случайност ли е също, че на Тайната вечеря Исус е казал, че тялото и кръвта му ще бъдат олицетворени от хляба и виното, така както е направил Озирис хилядолетия преди това? В едно от полетата на Глава 14 на Марковото евангелие Чирило е записал следната египетска молитва към Озирис: „Ти си бащата и майката на хората: те живеят от диханието ти, ядат от плътта на тялото ти“.
— Това също не ме впечатлява, отче Филип. Внушителното лице на патриарха оставаше невъзмутимо като лицето на гръцка кариатида52.
— В бележките си Чирило от Болоня изтъква други важни доводи: казва, че за да се постигне възкресение, е необходимо преди това човек да се пречисти. Египтяните са вярвали, че фараонът е правел това, след като се срещне с Ра в свещеното езеро. На брега бог Тот измивал нозете му и така го подготвял за връщането към живота. Исус, който също вярвал в този ритуал, измил краката на учениците си по време на Тайната вечеря, за да ги подготви за възкресението им. Разбирате ли вече, Свети отче? Исус е бил посветен в мистериите на Озирис!
— И искате да кажете, че може би е възкръснал благодарение на някаква египетска магия?
Начинът, по който патриархът формулира въпроса си, прозвуча като обвинение. Като че ли току-що
