Месията е изчезнало. Всъщност успели да разговарят само с „момък в бяла дреха“, който спокойно седял в гроба. И той им казал, че техният Исус се е завърнал към живота.
— Добре, но това е метафора, която показва как Исус, божествен по природа, не е могъл да възкръсне, просто, защото вече е бил безсмъртен, когато е бил разпнат. Никога не е умирал.
— Не! — извика Чирило. — Ето тук е грешката! Нашата грешка! След като Марко толкова настоятелно описва в каноническото Евангелие човешката природа на Исус, значи е знаел, че той е бил смъртен…, а после нещо го е възкресило.
Марко VIII се поколеба. Дали Чирило не бе загубил разсъдъка си? Как можеше да отрича по този начин един от основните постулати на собствената си доктрина?
— Изненадвам се, че точно вие говорите такива неща, отче — каза патриархът, без да изоставя церемониалния си тон. — Знаете по-добре от всеки друг, защото именно това преподавахте на учениците си в продължение на години, че краят на Евангелието на свети Марко продължава с още дванайсет стиха в шестнадесета глава и в тях са описани появите на възкръсналия Исус. Доколкото си спомням, Господът наш се е явил първо на Магдалина и след това на учениците си и ги е приканил да разпространяват Евангелието по цялата земя. И точно вие, отче, ни обяснявахте в семинарията, че тези последни стихове са били добавени през II век от свети Ириней, за да подкрепят виждането, че Исус първо е бил смъртен, а след това се е завърнал към живота.
— Грешал съм.
— Грешали сте?
— Новият текст, който преведох според вашите нареждания, съдържа продължението на живота на Исус Христос след възкресението Му. Марко, който съзнавал последиците, нарочно го отделил от каноническия текст, понеже в него се разказва, че след като бил подложен на мъчението на Голгота, Исус за малко отново възвърнал човешката си същност.
— В такъв случай свети Ириней…?
— Свети Ириней всъщност е направил голяма услуга на християнството. Той трябва да е познавал истината и милостиво я е прибавил към каноническия текст.
— Отче, не мога да приема това. Църквата не може да го приеме.
Старецът остана невъзмутим.
— По-добре прочетете превода, който съм ви донесъл, Ваше Светейшество, преди да се изказвате толкова категорично. Ако Бог е пожелал да сложи този текст в ръцете ни сега, то е, за да ни избави от вековното ни заблуждение.
Патриархът преглътна поредното си възражение. Ако Чирило от Болоня беше прав, тогава излизаше, че част от доктрината, защитавана от коптите през последните петнайсет века, можеше да бъде подложена на съмнение.
— Само още едно нещо ми кажете: това, което твърди текстът, съвпада ли със завещаното ни от благочестивия Климент Александрийски?
Марко VIII зачака отговора на този важен въпрос. Подобно на патриарха, през годините си на семинарист Чирило бе изучавал богатата кореспонденция, оставена от просветения монах, живял през II век и съвременник на свети Ириней. Истината беше, че в някои от посланията си Климент споменаваше за „тайното евангелие на Марко“ и го описваше като трактат, съдържащ най-висшето учение на Назарянина, както и точни указания как да бъде победена смъртта и да се постигне безсмъртие на тялото. Но коптите винаги бяха тълкували това като религиозна метафора, отнасяща се до издигането на душата към небето след напускане на земното тяло. Въпреки това въпросните писма, които съдържаха множество подробности, несъмнено показваха един Исус, способен да надвие смъртта при почти всякакви обстоятелства; представяха го като същество, владеещо тайната на живота, което можеше да връща диханието на мъртвите, да прониква в света на мрака и да освобождава оттам душите, които заслужават да продължат пътя си в света на живите.
Едно от малкото известни за Климент неща беше, че е имал достъп до „тайното евангелие“ и го е използвал в обучението на най-приближените си ученици. Въпреки това, духовникът предупреждавал събратята си по вяра, че в бъдеще ще трябва да отричат съществуването на евангелието, „ако се наложи — и под клетва“;, тъй като „не всички истински неща трябва да се казват на всички човеци“.
Чирило се усмихна снизходително:
— Бъдете спокоен, Ваше Светейшество. Тайният текст не противоречи ни най-малко на учението на отец Климент. Точно обратното: потвърждава, че то трябва да се тълкува буквално, и ни задължава да приемем, че Исус първо е бил човек, а след това — безсмъртен. Сега, отче, можем да сме сигурни, че това е документът, осветляващ голяма част от най-възвишеното му учение. Климент трябва да е бил един от най- внимателните му читатели.
— Това ли е всичко?
Патриархът бе усетил, че последните думи на Чирило не бяха изречени особено убедително. Докато говореше, ведрото му изражение бе помръквало все повече, сякаш някакъв зловещ спомен беше натежал върху приведените му рамене.
— Има ли нещо, което ви тревожи?
Монахът се поколеба.
— Всъщност да, Ваше Светейшество.
— Можете да ми се доверите.
— Помислихте ли вече какво ще правим с това ново евангелие на Марко? Въпреки че не заплашва основите на вярата ни, разкритията, които съдържа, могат да ни злепоставят пред другите християнски църкви. Освен това информацията относно връщането към живота на нашия Бог може да се окаже дори… греховна.
— Аз отговарям, отче Чирило. Текстът е в сигурни ръце, уверявам ви.
— Знам това. Но някой би могъл да използва текста за лична изгода, за да…
— За какво, братко?
— …Да разруши вярата ни отвътре. Или още по-лошо, Ваше Светейшество — да промени естествения ред на нещата според собствените си прищевки. Бог не е дал на единствения Си Син властта над живота и смъртта, за да попадне в ръцете на безотговорни хора.
— Църквата ще се погрижи за всичко.
— Но Църквата е съставена от хора, а хората се страхуват от смъртта и могат да се поблазнят.
— Стига толкова, братко! — прекъсна го патриархът. — Не искам повече да слушам за това днес.
— Разберете тревогата ми… Дори аз, старецът, насмалко да се поддам на изкушението да предизвикам Бог със собственото му разкритие.
— Какво се опитвате да кажете?
— Точно това: че трябваше да се преборя с изкушението да постигна възкресението на плътта, следвайки напътствията, дадени от Исус.
Лицето на Марко VIII пребледня от изненада.
— И това ли разкрива?
— Да.
— В такъв случай книгата не можеше да попадне в по-добри ръце.
Като каза това, Марко се надигна от пейката, остави настрана Библията си и без да размени и дума с монасите или да им протегне десница, за да целунат патриаршеския пръстен, напусна надменно църквата, скътал превода под расото си.
Такла и старецът от Болоня се спогледаха, без да знаят какво да кажат.
3.
Луксор, 29 сафар12
— Броят дупки! Броят дупки!
Оглушителният смях на Омар бен Абиф, най-омразния търговец на антики по източния бряг на Нил и първороден потомък на знатен род архитекти, се разнесе из цялото заведение. Гъстите изпарения от горещото каркаде13 и димът от наргилетата подсказваха, че
