на жена, то идва от латинското vero icono, „истински образ“. Балди я гледаше съсредоточено.
— Вие сте учили история — продължи тя. — Знаете, че колоната на света Вероника е издигната по заповед на папата и в нея е скрита реликвата на Светия образ. В другите три колони, поддържащи купола на „Свети Петър“, се пазят черепът на свети Андрей, парченце от Кръста и стрелата, пронизала хълбока на Исус. Всички те са фалшиви реликви. Но Светият образ наистина е ликът на Христос, отпечатал се неизвестно как върху платното…
— Всички знаят тази история.
— Тамплиерите, които са построили тази църква — намеси се Феръл, — са знаели тайната и също са я запазили.
— Тайната ли?
— Точно това искам да ви обясня, отче. — Мария сияеше с красотата си. Затова ли Балди усети, че не му достига въздух? — Пръв Климент VII разбира през шестнайсети век, че платното на Вероника носи същия чудотворен отпечатък като памучното наметало на индианеца Хуан Диего в Мексико през 1531 година. Тогава не са знаели нищо за радиацията и било решено да нарекат тези две реликви AxstporuoirjTog (acheiropoietos) — гръцки термин, който означава „неръкотворни образи“.
— Искате да кажете, че вие пазите тайната на тези изображения?
— Не бързайте — предупреди го Мария. — Светата торинска плащаница, Светият образ и наметалото в Гуадалупе са от един произход. И трите отпечатъка са получени чрез радиацията, излъчвана от особен вид „внедрени“ същества, полухора, полубожества. Исус е един от тях. Но и ние сме от същия произход и продължаваме да крачим по Земята. И ние излъчваме енергията, оставила отпечатък по тези предмети, тя е същата като на снимката, която вие отидохте да вземете тази сутрин от участъка на sampietrini-те.
— Откъде знаете, че…?
— И стените имат уши, отче.
— И какво общо има това с мен?
— Много.
— А кой извърши атентата срещу колоната на света Вероника? — запита „евангелистът“, изнервен. — И защо?
— Успокойте се, отче. Враговете ни искаха да ни накарат да се появим. Искаха да ни задържат. Но не успяха.
— И кои са те? — настоя той.
— Онези, за които работите и които искат да ви отнемат проекта за Хроновизията. Не помните ли вече защо отидохте в Рим? — Погледът на Мария беше студен. — Нашите врагове са и ваши, отче Балди. Същите, които от векове преследват хора като Феръл и като мен, за да използват енергията ни.
Бенедиктинецът мълчеше.
Тогава Мария Коронел разказа на отец Балди една смайваща история. Това бе разказ за семейството и за произхода й. История, описана дори в книгата Битие, където се казва, че Божиите ангели се събрали с дъщерите на хората и така се родили същества хибриди. Деца полухора, полубожества. Човечеството обясни му тя — произлиза от това смесване и оттогава в някои семейства от време на време се раждат същества с необикновени способности, по-близки до ангелите, отколкото до биологичните си майки. Много от тях го откриват късно: енергията, която излъчват, може да смути живота на околните. Излъчват нещо като радиация, която може и да убива. Това е невидима сила, способна да ги превърне в чиста енергия и да ги накара да изживеят такива чудни неща като билокацията. Или дарбата за ясновидство. Или способността да проникват в психиката на нормалните хора и да я разстройват.
— Аз нося, отче — обясни му Мария, — фамилното име на едно от тези семейства. Сестра Мария Хесус де Агреда се е казвала всъщност Мария Коронел, като мен. Това е мирянското й име, преди да го смени, когато става монахиня. Тя умира, унищожена бавно от собствената си енергия. Но не е само тя: през XIV век друга жена, която се казвала Мария Коронел, е страдала от същите пристъпи. Тялото й, съвсем запазено, днес се намира в кралския манастир „Санта Инес“ в Севиля, а тя умира, преследвана от краля на Кастилия Педро ел Круел35.
— Казахте, че хората като вас са преследвани…
— Да. Римската църква откри много скоро потенциала, който имат съществата като нас, и реши да го използва.
— Да го използва?
— Да, отче — продължи Мария много сериозно. — Това стана например със сестра Мария Луиса де ла Асенсион, по-известна като „монахинята от Карион“, преживяла билокации в различни точки на света. И тя е била дъщеря на ангели, като нас. Била е в Асизи на гроба на свети Франциск; в Мадрид край умиращия Филип III; в Япония е подкрепяла францисканския мъченик отец Хуан де Сантамария в битките срещу неверниците; била е и при испанските кораби, завръщащи се от Америка, за да не бъдат нападани от английски пирати; забелязана е дори сред някои племена на запад от Ню Мексико, които е покръстила. И всичко това, без да напусне изобщо провинция Паленсия!
— А как някой може да се възползва от тази дарба, Мария?
— При някои от тези „полети“ сестра Мария Луиса е била бъркана с Дева Мария. Когато Светата инквизиция вижда ефекта, който тя предизвиква сред езическото население, се изхитря и я представя за Девата. Делото й помогнало за утвърждаването на католическия култ в много райони.
— Но това е невъзможно! — възрази Балди с все по-голямо недоверие.
— Да, отче. Възможно е. И точно тук влизате в играта и вие. Албърт Феръл взе думата:
— С времето някои хора като нас овладяха способността за раздвояване. Открихме, че билокациите са свързани с определен вид вибрации в музиката, и решихме да скрием това от Църквата. Замислихме план: ако направим тайната си обществено достояние, ще принудим Рим да се откаже да ни използва за своите цели. Да сложи край на преследването и на вековната измама.
— И постигнахте ли го?
Феръл не отговори на този въпрос.
— Първата ни крачка беше да предоставим тази техника на Робърт Монро, звукоинженера, за когото ви говорих в Рим. Той имаше някакво вродено предразположение към звездните пътувания и „отварянето на канали“, така че решихме да му помогнем. Помислихме, че ако Монро развие техниката на звездното пътуване, което е една от „ангелските“ ни способности, може би ще разбере, че човечеството е лъгано от векове с фалшивите появления, и ще се освободим.
— И защо избрахте точно него, а не някой друг?
— Десният темпорален лоб на мозъка му е много развит. Този лоб е „антената“ на мозъка ни, а неговата е наистина чувствителна. За нас не бе трудно да проникнем в сънищата му и да го насочим в желаната посока. Искахме човек от XX век да систематизира това, което отец Алонсо де Бенавидес бе отбелязал преди три века в полетата на Мемориала, който откраднахме от Националната библиотека.
— А защо го откраднахте?
Мария Коронел се приближи до отец Балди и го прониза с рентгеновия си поглед. Сърцето му отново се разтуптя силно.
— Първо искахме да го купим. Но предложението ни бе отхвърлено. Затуй решихме да го вземем за известно време. Този ръкопис не се даваше на никого за справка. На практика беше забранен. А искахме някой да го открие и да заговори за него. Но Църквата, чрез безбройните си пипала, винаги е пречела той да се появи на бял свят. За щастие не успя да го вземе и в Рим.
— Все още не разбирам намеренията ви — каза Балди, дишайки тежко. — Защо искате да се заговори за него?
— Искаме християнският свят да разбере, че го мамят. Че безбройните „появления на Девата“ са скалъпени, за да се държат в подчинение хора като нас.
— Всъщност го откраднахме — добави Феръл, — за да се появи на бял свят заедно с новината за Хроновизията и с усилията на INSCOM да създаде департамент по „звезден шпионаж“. Желанието ни е някой да събере цялата истина и да обясни, че Девата никога не е била в Ню Мексико. Че всъщност там са били монахини, ангели като нас, които са използвали точно определени техники, и че всичко това е заговор, за да се поддържа примитивната вяра, базирана на манипулацията.
— Някой ли? Но кой?
