за именуването на няколко църкви на Богородица на Светлината заради яркостта, с която се появявал образът й; сестра Каталина де Кристо — в Испания през 1590 година, сестра Магдалина дьо Сен Жозе — в Париж след един век, Мария Магдалина де Паци — през 1607 година в Италия… и така, повече от сто монахини.
— Но това означава организация, която да координира действията на много хора — обади се Балдучи, все по-удивен.
— Организацията е съществувала и това била малка група в Светата инквизиция — отвърна му любезно Джанкарло Орланди, главен директор на IOE, който до момента не се беше обаждал.
— И е действала безнаказано толкова векове, без да бъде разкрита?
— Не съвсем безнаказано, отче — отговори му Кормак някак тъжно. — Точно това е причината за свикването на събранието. Всъщност на друго място в документите ще намерите данни за единственото сериозно нарушение, допуснато в този проект през осемвековното му съществуване. Станало е през 1631 година, след като Светата инквизиция осъществява успешно една програма за „покръстване от разстояние“, като изпраща една испанска монахиня в Ню Мексико.
— Синята дама ли?
— Нима знаете за това? — Отговорът на Балдучи изненада събралите се.
— Че кой не знае? Дори плъховете в Рим знаят, че през последните месеци от разни библиотеки и държавни архиви изчезват исторически документи, свързани с този случай.
— Това имах предвид, отче.
Отец Кормак кимна, давайки думата на монсиньор Торес да обясни.
— Проблемът с изчезналите документи — започна Торес — е загадка. Били са откраднати от Националната библиотека в Мадрид и дори от Тайния архив на Ватикана. Крадците са подбрали само онези текстове, от които става ясно, че такава програма за предизвикването на „появления“ на Дева Мария съществува, и са се опитали те да станат достояние на общественото мнение.
— Значи крадците знаят всичко… — промълви секретарят Шидив.
— Там е проблемът. Няма съмнение, че някоя могъща организация се е внедрила сред нас и търси начин да ни провали. Това е пета колона, която се опитва да унищожи едно многовековно дело.
— Отче! Нали не обвинявате никого от тази маса? — Думите на Джанкарло Орланди стреснаха целия „консилиум“.
— Не се вълнувайте толкова. Врагът, за когото говоря, действа зад гърба на Църквата. До този момент е успял да се добере до един документ, за който всички смятахме, че е под контрол, почти забравен и в който са обяснени техниките за предизвикване на фалшиви появления на Девата и други чудеса — като чуването на Божия глас, чрез използването на акустични вибрации.
— Господи! Нима това е възможно?
Балдучи погледна ужасено отец Кормак и видя как той кима:
— Възможно е.
— И какво ще стане, ако лъжата се разкрие?
— Ще бъде нанесен страшен удар на престижа ни. Представете си, ще станем известни като създатели на появления чрез „специални ефекти“. Вярващите ще се почувстват излъгани и ще се отдръпнат от опеката на Светата майка — Църквата…
— Вече знам защо сте ме повикали — промълви Балдучи. — Искате в качеството ми на префект на Съвета по обществените въпроси на Църквата да убедя християните в истинността на тези появления, нали?
— Не съвсем. Стореното не може да се поправи и враждебната сила, която се е добрала до документите, вече е взела мерки за разпространяването на ужасната тайна.
— Тогава?
— Вашата мисия ще бъде да смекчите тази информация пред света, за да не подейства тя така шокиращо, когато враговете ни я разпространят. Имаме сериозни опасения, че нещата са вече извън контрол.
— И как да го направя?
— Точно това трябва да решим. Но аз имам няколко идеи. Да се възложи на някого например да напише роман, да заснеме телевизионен сериал, да пусне филм… и тям подобни! Използвайте рекламата. Нали знаете, че когато истините се скрият зад фикцията, накрая някак губят силата си.
Монсеньор Шидив стана тържествено от стола си.
— Имам предложение. Преди да изчезне, Балди бе говорил с един журналист, на когото споменал някои подробности за Хроновизията, които той по-късно публикува в Испания.
— Спомняме си — прекъсна го Кормак.
— А защо не поканите този журналист да напише романа, за който говорите? В крайна сметка той вече знае някои подробности, с които да скалъпи историята. Може да сложи някакво заглавие като Синята дама…
Префектът на Светата инквизиция се усмихна широко.
— Това е добра отправна точка. Вие мислите като ангелите — заяви той.
Шидив се усмихна вътрешно. И наистина, за пръв път в историята един ангел имаше толкова високо положение във Ватикана и можеше да налага мнението си. Но нито Кормак, нито другите от съвета знаеха това. Помисли си за горчивината и объркването, които отец Балди, отвлечен в Сеговия, сигурно изпитваше в този час. Съжаляваше, че го беше излъгал и принудил да тръгне по следите на документи, с които отдавна разполагаше. Но не можеше да допусне други хора от Църквата да се възползват от знанията му. Имаше намерение да го освободи още тази вечер, да го изпрати обратно в килията му във Венеция и щом сега вече Балди знаеше всички подробности за поколението на ангелите, да му предложи да се присъедини към тяхната кауза и да предостави техническите си знания в служба на истината.
А що се отнася до Карлос Алберт, беше му забавно да мисли колко много синхронности го чакаха занапред. Беше сигурен, че журналистът, който бе привлякъл вниманието на неговия Орден на Светия образ, като задаваше неудобни въпроси за Хроновизията, щеше да си възвърне вярата. Поне в ангелите. Същото щеше да стане и с Дженифър Нарейди. Но най-много се радваше на това, че от този ден никой нямаше да използва братята му, за да заблуждава себеподобните си.
— Като ангелите ли казахте? — прошепна той шеговито на Кормак. — Да. Бунтовници.
Постскриптум
(Някои сведения за неподготвените читатели)
Последната дума за историята на Синята дама все още не е казана. От три века състоянията на екстаз и билокациите на сестра Мария Хесус де Агреда, както и на други монахини от тази епоха, като сестра Мария Луиса де ла Асенсион — монахинята от Карион, — не са получили полагащото им се внимание в учебниците по история. Летописците предпочитат да изтъкват другите заслуги на монахинята от Агреда: истинската Синя дама е водела интензивен живот, посветен на литературата и на богата кореспонденция с най- изтъкнатите политически личности на времето си, сред които и кралят на Испания Филип IV.
Една от всичките й зрели творби ще й донесе безсмъртие: обемисто произведение в осем тома със заглавие Мистичният Божи град, написано — поне така е казала тогава — по изричното желание на Девата. В него тя разкрива живота на Богородица с такива подробности, че дори днес творбата й е в основата на дългометражни филми — като Страстите Христови на Мел Гибсън. За написването на тази книга сестра Мария Хесус посвещава седем години от живота си, през които продължават виденията й и срещите с ангели от плът и кръв. Заинтригуван от тези истории, малко след разпитите, проведени от отец Бенавидес, Филип IV пише за пръв път на монахинята. Това става през октомври 1631 година.
Подобно на своите предци, монархът решава да повери душевните си тайни на тази просветлена монахиня, чиито съвети му помагат дори за вземането на важни политически решения. Сестра Мария Хесус е утешавала неведнъж краля, служейки за „медиум“ между него и съпругата му — Исабел Бурбонска, след смъртта й или между краля и мъртвия му син — принц Балтасар Карлос, „изпратен“ според монахинята в чистилището.
През 1643 година сестра Мария Хесус изгаря оригинала на Мистичния Божи град и през 1655-а започва да го възстановява. Приживе тя изгаря много свои творби и по-специално онези, които се отнасят за
