конспирации или заговори във Ватикана. Нещо повече, от атентата срещу папата, извършен от някакъв турски фанатик на площад „Свети Петър“, в Рим беше доста спокойно. Само монсеньор Рикардо Торес, шеф на Конгрегацията по делата на светците, се обади и поиска обяснение.
Префект Кормак, слаб мъж, спечелил си славата на суров човек, откакто през 1979 година папата му възложи да се справи с теологията на освобождението, изчака шепотът да стихне. Той гледаше кардиналите така, сякаш се готвеше да съобщи за някакво неизбежно бедствие.
— Все още не знаем нищо за отец Джузепе Балди, отвлечен тази седмица в Испания.
Той направи пауза. Прелатите отново започнаха да си шепнат.
— Изчезването му попречи не само на проекта за Хроновизията, но принуди тайните служби да разследват случая и да извадят наяве документи, с които, смятам, трябва да се запознаете незабавно.
Кормак хвърли поглед на залата и призова към тишина.
— В папките, които ви раздадохме — продължи той, — ще намерите документи, които ви моля да прегледате внимателно. Те са копирани за първи и единствен път заради този съвет. Били са пазени в бронираната камера на Тайния архив и се надявам да ги прегледате най-дискретно.
Папките — с пластмасови корици и със знамето на Ватиканската държава в жълто и бяло, за които говореше монсеньор Джоузеф Кормак — бяха отворени от всички с любопитство.
— Моля, погледнете първия документ — продължи домакинът.
— Ще видите една хронологическа таблица, в която са изброени някои от най-важните появления на Девата. Ако обърнете внимание, ще видите, че преди XI век е посочено едно-единствено посещение на Дева Мария — това при апостол Яков край река Ебро, в Испания, през четирийсета година.
— Ваше Преосвещенство…
Монсеньор Себастиано Балдучи, префект на Съвета по обществените въпроси на Църквата и най- възрастният кардинал сред събралите се, стана от мястото си и размаха заплашително тези копия.
— …Предполагам, че не сме повикани на такова важно събрание, за да обсъждаме стари факти за появления — каза той.
— Седнете, отец Балдучи! — кресна Кормак със зачервени очи.
— Знаете колко цени Негово светейшество култа към Божията майка и колко много е работил за укрепването му…
Всички мълчаха.
— И така, някой иска да извади на бял свят методите, които сме използвали, за да лансираме този култ, иска да засегне авторитета на нашата институция.
— Положението е тревожно, Ваши преподобия. — Станислав Шидив, секретар на папата и последният човек, видял Балди в Рим, взе думата, поглеждайки всеки от присъстващите с ледената гримаса на полски дървар. — По някакъв начин от Ватикана е изтекла информация за техниката, която използваме, за да предизвикваме появленията на нашата Дева.
— Методи? Техника? Може ли да знам за какво говорите?… упорстваше старият Балдучи, раздразнен.
— Монсеньор Балдучи, вие сте единственият в тази зала, който не е информиран по темата, която се обсъжда тази вечер — прекъсна го Кормак отново. — Но ще играете важна роля в опита ни да овладеем бурята, която се задава.
— Буря ли? Обяснете ми, моля.
— Ако погледнете отново документите, ще ви обясня нещо, което институцията ни държи в тайна от векове.
Джоузеф Кормак, който въпреки трийсетгодишния си стаж в Рим не бе успял да шлифова обноските си на свещеник от лошите квартали, изчака спокойно Балдучи да прегледа първия документ.
— Това, което четете, отче, е историята на първото появление на Девата. Ще я обобщя накратко: смята се, че Мария, загрижена за бавното евангелизиране на стара Испания, отива лично при Яков Стари край река Ебро, в града на Цезар.
— Това е легендата, която става причина за построяването на базиликата „Нуестра Сеньора дел Пилар“ в Сарагоса — уточни монсинъор Торес, единственият испанец, присъстващ на събранието, и отявлен поклонник на тази Дева.
— Въпросът е там, Ваши Преосвещенства, че това „посещение“ е станало, докато Девата е била още жива, преди успението й. И от него в Сарагоса остава един спомен — каменната колона, която и до днес се почита.
Балдучи погледна Кормак накриво и измърмори нещо.
— Приказки! — възрази той. — Апостол Яков никога не е бил в Испания. Това е средновековен мит.
— Яков може и да не е бил, отче, но Девата е била. Така че през първите години от съществуването на нашата институция се е спорило много за това чудо и се стигнало до заключението, че е чудо на билокацията. По волята Божия Богородица се е раздвоила и се е явила на брега на Ебро, донасяйки един камък от Светите места, който и досега е там.
— И какво?
Кормак му повтори:
— Ако погледнете документите, следващите исторически появления са през XI век. След хиляда години!
Монсеньор Балдучи не разбираше. Той гледаше озадачено този списък с имена, дати и места. Все още не схващаше какво иска да каже префектът.
— От хилядната година нататък появленията на Девата се разпространяват като епидемия из цяла Европа. Никой не знаел какво точно става — а още по-малко Църквата, — докато папа Инокентий III не наредил да се направи сериозно проучване, с което се разкрило нещо невероятно. Нещо, което той решил да запази в тайна — предвид историческите последствия.
— Продължете, отец Кормак.
— Добре — пое си той дълбоко дъх. — Може би не помните този факт, но през 999 година Европа е била пред срив. Всички, дори папата, смятали, че светът ще свърши на 31 декември същата година, но нищо такова не се случва. Това обаче съвсем не обезсърчава вярващите, а предизвиква невиждан подем на вярата ни. Надеждите на енориашите за изкупление нарастват и монашеските ордени увеличават неимоверно числеността си. Много от тези нови духовници и монахини попадат изведнъж в един подреден свят, изпълнен с всякакви предизвикателства, и мистиците започват да се множат. Комисията на папа Инокентий констатирала пълно съвпадение между появленията на Девата и мистичните феномени, преживявани от някои монахини. Обикновено това били жени, които не само изпадали в дълбок транс, излъчвайки светлина, но се издигали над земята или потъвали в тежки епилептични припадъци.
— И защо това се е криело? — Присъстващите се усмихнаха на наивността на отец Балдучи.
— За бога, човече! Тази заблуда, че билокираните жени са Девата, не ни е вредяла. Нарасналата вяра в нашата Богородица през Средновековието довела до погребването на много култове, съществували преди християнството, и по-точно на езическите богини, и станала причина за построяването на катедрали и параклиси из цяла Европа. Там, където вярата била застрашена, се „измислял“ патронаж на Дева Мария. Но едва след известно време се постигнал контрол над раздвояването на някои монахини и се сложил ред във възникването на патронажи на Девата. Започнали сме да контролираме много строго тези мистички.
— Сложил се ред ли? — Балдучи не вярваше вече на ушите си. — Какво искате да кажете? Че Църквата сама е предизвиквала появленията на Девата ли?
— Да, Ваше преподобие. Било открито, че ако тези жени се подложат на определени музикални честоти, се стимулира транс, който довежда до билокирането им. Тази игра била опасна, защото монахините остарявали бързо, за няколко години психическото им състояние се влошавало и те не можели да бъдат използвани повече.
Монсеньор Балдучи погледна друг документ от досието, което им бяха раздали от канцеларията на Светата инквизиция. В него фигурираха имената на монахините, участвали в тази програма от XI до XIX век. Това беше скандално. Монахини като цистерцианката Алейди фон Шербек, която около 1250 година става известна с това, че килията й се изпълвала с ослепителна светлина, а в същото време тялото й се „появявало“ в Тулуза и в други райони на Югоизточна Франция; реформаторката от Ордена на света Клер — Колет дьо Корби, светица, която до смъртта си през 1447 година е била виждана край Лион, давайки повод
