лицето на възрастната дама нещо като сянка на раздразнение.

— А, и това ли знаете? — не можа да се сдържи тя. — Вярно е. Грюн сериозно ни обиди, мен и няколко приятели. Този човек е прекалено самоуверен. Изпитваш желание да му кажеш: „Но престанете да си гледате пъпа!“ Затова пасторът и аз се чувствувахме напълно в правото си да предложим сбирките да се провеждат поред в домовете ни. В този случай Вотан се обрисува целият и със своя отказ ни доказа, че целта му не е била познанието и красотата, а задоволяване на собственото му честолюбие. Това беше тежко разочарование за мен — продължи тя отново с тона на застаряла романтична любовница. — Вече свикнах. Животът ми беше само дълъг низ от изпитания. Един ден ще ви го разкажа.

За да избегне тази опасна перспектива и изпълни професионалния си дълг, Люсиен Дюлак насочи разговора към разпределението на времето на поетесата в четвъртък вечер. Уви, тя не каза нищо ново, само потвърди онова, което полицаят вече знаеше; разпрата между Терез и баща й, темите на разговора, после към двадесет и два и тридесет поели за Механата на тъкачите, където тя, младият Вилфрид-Хамлет Бьорсен и двойката Грюо придружили Вотан Грюн. Малко след това се появила Едвиж, последвана от Терез. Тя потвърди също факта, че никой не е напускал масата до два и половина сутринта, когато механата се затваряла и трябвало да си тръгват.

Накрая, дарени със сборник стихотворения и посвещението „На големия приятел на моя верен четириног другар“, двамата мъже се сбогуваха и с наслада се озоваха на чист въздух.

3

„Щастлив съм да се запозная с вас, инспектор Дюлак!“ — рече пасторът, влизайки в малкия хол, където вече се намираше жена му.

Както вече казахме, жилището на пастора и на съпругата му се намираше в съседство с храма и беше разположено на брега на Ил на ъгъла на моста Сен Мартен — моят светец, обичаше да казва достопочтеният господин Мишлон, с което подчертаваше онова, което смяташе повече за знак на съдбата, отколкото за забавно съвпадение. На две крачки оттам гордо се издигаше къщата на Грюн и още по-близо, отделена от храма само с дължината на моста, Механата на тъкачите.

Пасторът веднага стана симпатичен на инспектор Дюлак. Двамата не се познаваха и инспекторът, без да може да обясни защо, беше очаквал да види един старец. Нищо подобно. Мартен Мишлон сигурно нямаше повече от четиридесет и пет години. Той беше слаб, дори елегантен, с гъсти прошарени коси и мустаци по последната мода, тъй че приличаше повече на денди, отколкото на духовник. Насред подвижното лице две светли очи, изрязани като бадеми, сякаш бяха присвити във вечна усмивка. Това впечатление се подсилваше от звучния смях и от блясъка на здравите зъби, които сигурно не отказваха да си похапват вкусно.

Подобно на своя мъж госпожа Мартен Мишлон с нищо не напомняше конвенционалния образ на пасторска съпруга. Изглеждаше добре на своите четиридесет години — дискретно, но умело гримирана и сресана, облечена в ненатрапваща се, но хубаво ушита рокля в свежи тонове, с грижливо поддържани нокти, тя по нищо не се отличаваше от буржоазките от страсбургските салони.

— Тези господа са дошли да ни видят по повод на малката Паские — обясни тя на съпруга си, докато той сядаше срещу посетителите.

— Наистина, много тъжна работа. Има слух, че било убийство.

Инспекторът отговори, че поне веднъж слухът не лъже.

— Наистина, много печално. Предполагам, че младият Дьони трудно ще дойде на себе си. Но не виждам с какво жена ми и аз можем да ви бъдем полезни.

— Действително — рече невинно инспекторът — от известно време вие вече не посещавате къщата на Грюн?

Пасторът избухна в искрен смях.

— Не се преструвайте, драги ми инспекторе. Очевидно около това убийство езиците са се развързали и сигурно двадесет пъти са ви разказали какво ни е изправило един срещу друг с Вотан.

Спечелен от тази откровеност, инспекторът също се засмя:

— Признавам. Но версиите варират от човек на човек.

— Това не трябва да ви учудва — отбеляза Мартен Мишлон. — Не е ли така при всички разследвания? Не е ли така в живота? Всеки си има своя истина! Ето моята: като всеки човек на тази земя Вотан Грюн притежава качества и недостатъци. Съпругата ми и аз го ценяхме заради качествата му; а го напуснахме заради недостатъците му. Идеята да се преместят нашите сбирки от ателието на Грюн другаде идваше първоначално от госпожа Агат Рен-Камион дьо Пощаузенд, нашата местна поетеса.

— Идваме от нея — рече инспекторът с гримаса, която отново възбуди заразителния смях на пастора.

— В такъв случай мога ли да ви предложа нещо за пиене? Сигурно се нуждаете от по чашка?

Госпожа Мишлон незабавно се зае с изпълнението на тази програма, докато мъжът й продължи:

— Подозирам, че подбудите на скъпата Агат не са били съвсем невинни. Ако трябва да кажем истината, навремето тя е изпитвала слабост към привлекателния Вотан. Нахалост, както можете да си представите!

И пасторът отново избухна в смях.

— Приятелят ми Вотан предпочита младите момичета. Агат е била обладана от яростна ревност и това непочтено чувство я е накарало да търси коя от всички злини може да го нарани най-много. И трябва да признаем, че ударът й беше точен.

— Но при положение, че сте знаели всичко това, защо я подкрепихте — изненада се Дюлак.

— Ние осъждахме мотивите й, но бяхме съгласни с целта. И други ни последваха. Така се стигна до отделянето, смея ли да го нарека схизма? Колкото до мен, забавното в тази история беше, че ако аз се намирах в лагера на бунтарите, моят католически колега преподобният отец Допелебен беше в лагера на консерваторите. Религиозните войни започваха отново.

— Какво мислите за преподобния отец? — попита Дюлак.

— Бога ми, за един католик той е поносим! — И отново звучният смях отекна.

— Той е много добър човек, много кротък — намеси се госпожа Мишлон. — Обожава децата.

— Той обожава също така да дружи с влиятелни люде — добави пасторът. — За нищо на света не би се скарал с Грюнови. Нещата се развиха много бързо. Когато видях, че малко по малко онези, които бяха приказвали най-гръмко, най-остро, слагаха оръжие пред Вотан, признавам, че се почувствувах леко отвратен. В знак на протест ние с жена ми решихме да напуснем кръжока.

— Как посрещна Вотан Грюн вашето решение?

— О, като господ, когато открива, че Адам и Ева са изяли ябълката. За него ние не сме напуснали, той ни е изгонил.

— И какви са отношенията ви с Грюнови след разрива?

Отговори госпожа Мишлон:

— Останаха любезни. Когато се срещаме на улицата, винаги се поздравяваме. Но вече не си ходим на гости.

— И не сте запазили никаква връзка с никой от членовете на кръжока?

— Напротив! Останахме много близки с Флоран Вецел. Знаете, че ни е съсед. Живее точно отсреща. Къщата му се вижда оттук — добави пасторът, като посочи прозореца.

— Едно нещо ме учудва — започна Дюлак, сякаш тази мисъл внезапно му беше хрумнала, докато всъщност тя го занимаваше от известно време. — През нощта, когато беше открито тялото, Вецел не е придружил Грюн до механата. Веднага след края на сбирката той се прибрал с дъщеря си. Малко преди разсъмване един свидетел забелязал тялото в реката между вашите прозорци и тези на къщата на Грюн.

— Знам, госпожа Дикбаух — рече пасторът. — Тя е от моето паство и ми разказа вълнението си.

— Точно така! — потвърди Дюлак. — Тя започнала да надава пронизителни писъци и вдигнала на крак целия квартал. Когато малко след това аз пристигнах в кръчмата на Гребер, където всички се бяха скрили от студа, заварих около госпожа Дикбаух фактически цялото население на квартала. И Вецел беше там. А вие не. Нищо ли не бяхте чули?

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату