— Разбира се, че чух. Спя леко и можете да си представите, че тези писъци под прозореца ми ме разбудиха. И аз като всички станах и отидох до прозореца. Видях някакво струпване, но не разбрах точно за какво става дума. Сцената се разиграваше прекалено далеч от мен, за да мога да разпозная госпожа Дикбаух. Помислих, че се карат скитници, и тъй като всички се бяха стекли на местопроизшествието, прецених, че моето присъствие не е необходимо. Не ми е присъща ролята на зяпач. Всъщност, какво точно е станало?
С няколко думи Дюлак осведоми пастора. Последният размисли няколко секунди и каза:
— Това изчезване на трупа, последвано от повторното му откриване, наистина е странно. Какво може да означава? Имате ли някаква представа, инспекторе?
— Бога ми, да, господин пасторе. Имам си теория, която смятам за правилна. Но разбирате, нали…
— Как не, как не! Ако един пастор не знае какво е професионална тайна…
И разговорът приключи, както беше започнал — в изблик на смях.
4
— Младият Шварц?
— Призован е в кабинета ви. Утре в десет часа.
Дюлак изръмжа одобрително. Двамата полицаи обядваха в Механата на тъкачите. Бяха си избрали място до прозореца, откъдето можеха да съзерцават на воля лъчезарния пейзаж на Ил и моста Сен Мартен, както и, което по-малко ги радваше, къщата Грюн и сляпата уличка Дантел.
Една красива сервитьорка им донесе местния специалитет — хрупкава и топла лозарска пита, която те поляха с черно бургундско вино — „лудост“, отбеляза Дюлак, чиято заплата обикновено го държеше далеч от подобен лукс. Но сега и двамата имаха нужда от него.
Метр д’отелът, който ги беше забелязал отдалеч и като добър професионалист беше способен да разпознае от пръв поглед един полицай, дотича с думите:
— На вашите услуги, господин… инспектор?
Това беше пряк въпрос. Като честен играч Дюлак отговори:
— Главен инспектор Дюлак. А това е инспектор Холц.
— Каква чест! — възкликна добрият човек с гримаса, която недвусмислено означаваше: вървете по дяволите!
— Може би сте в състояние да ни помогнете, ако все пак сте били на работа в четвъртък вечер.
— Аз съм на работа непрекъснато — каза метр д’отелът с известна горчивина.
— Тогава може би си спомняте дали семейство Грюн бяха тук онази вечер?
— Разбира се, че си спомням — бе моменталният отговор.
— Можете ли да уточните към колко часа дойдоха?
— Както обикновено, малко след десет и половина. Пристигнаха на малки групи: най-напред господин Вотан с госпожа Пощаузенд, младият Бьорсен и двамата психиатри. Хич не ги обичам тези двамата. Един ден те ми казаха, че съм бил комплексиран.
— Вие комплексиран? Но как е възможно?
— Не знам. Като си приказвахме, аз отбелязах, че работата в тази странноприемница е много, защото с трите си етажа ние сме едновременно бар, дискотека и ресторант. „Да, да, казаха ми те, имате хубав комплекс.“
Дюлак и Холи, едва сдържаха смеха си.
— Не се безпокойте, благородни гостилничарю. Психиатрите са като детективите: навсякъде виждат професията си.
— Сигурно е така — рече поуспокоен добрият човек. — Накратко, в четвъртък госпожа Едвиж дойде двайсет минути след другите. Пет минути по-късно се появи и Терез.
— А Дьони?
— О, господин Дьони на практика не идва в Механата на тъкачите. Тя не е подходящо място за него, той е прекалено сериозен и прекалено благоприличен. Единствения път, когато дойде, почти направи скандал, нарече клиентите „декадентски свини“, да, господине, извинявайте, господине, но това са думите, които използва: декадентски свини. По мое мнение той е много честен, много благочестив младеж, не като сегашните, които мислят само за революция.
Двамата полицаи размениха иронични погледи, които останаха напълно незабелязани от събеседника им.
— И всички тези хора — искам да кажа семейство Грюн и техните приятели — ви се сториха както обновено? — попита Дюлак.
— Да, господине, напълно. Само дето госпожица Терез изглеждаше малко развълнувана при влизането си.
— Виж ти!
— Да. Тя дори изглеждаше, как да кажа, потисната. Първо си помислих: имала е неприятност. Но бързо й мина. После говореше и се смееше съвсем естествено.
— Кажете ми, някой от тях напускал ли е масата?
— Мисля, че не. На тяхната маса имаше хора, които не бяха от компанията им и които те трябваше да обезпокоят, за да излязат. Щеше да има движение и аз непременно щях да го забележа.
— Към колко часа си тръгнаха?
— Ние затваряме точно в два и изпразваме салона за десет минути. Но за семейство Грюн е по- различно. Винаги ги оставяме да си приказват, а ние започваме да подреждаме. Общо взето, те си тръгват сами към два и половина. Така беше и тази нощ.
— Ако разбирам добре, те са останали сами в залата. Значи, ако някой от тях липсваше, щяхте да забележите?
— О, да, господине. Без никакво съмнение.
— Добре, добре. Наистина не виждам какво друго мога да ви питам — рече Дюлак в заключение. И докато достопочтеният метр д’отел се оттегляше с хиляди поклони, полицаят добави с горчивина: — Впрочем, не виждам изобщо нищо. И ако някой от тези хора е убиецът на Диана Паские, нека ме изпратят в джендема, архипелага Сен Пиер и Микелон!
5
Следобедът се очертаваше студен, но светъл; слънцето блестеше вече пети ден, като отказваше да се настрои на вълната на тази история.
— Да повторим — каза Дюлак. — Разделяме се тук, за да печелим време. Поверявам ви двамата Андрос и младия Вьорсен. Вижте също приятеля на Дьони Грюн, този Шарл Фелдман. Намерете в телефонния указател номера на приятеля на Жак Шефер в Колмар, у когото той е бил през нощта на престъплението; сверете всички показания и алибита с всички тези хора. Колкото до мен, аз си запазвам Допелебен, двамата Грюо и девойката Рьоне, приятелка и довереница на мъртвата.
— Да ви докладвам ли тази вечер?
— Няма нужда. Разполагайте с вечерта си. Но сега ми идва наум, че най-сигурният начин да се свържете с Жермен Андрос е, като отидете довечера в Комеди дю Рен. Защо не се възползвате от свободната си вечер, за да обогатите театралната си култура?
Без да обръща внимание на гримасата на своя подчинен, Дюлак добави:
— Среща утре в участъка за разпита на Жан-Мари Шварц. След това ще обобщим. Приятна вечер, Холц! Забавлявайте се добре и внимавайте да не заспите; искам да ми разкажете пиесата.
И като пусна тази стрела, инспекторът се отдалечи.
6
Русо момче със сини очи, едва дванадесетгодишно, отвори пред инспектор Дюлак вратата на дома на отец Доминик Допелебен. „Отецът идва веднага“ — каза то, като въведе Люсиен в просторен хол, чиято
