В Отару, когато бях гост на Ямага сан, той ми посочи токонома. Отидох и седнах на петите си пред традиционния кът — една крачка широк и две-три крачки дълъг, покрит с татами, които от материала и чистотата изглеждаха зелено-жълти. В токонома имаше продълговата картина — борове и гъста мъгла. Паспартуто около картината беше златно — почти се сливаше с цвета на татамите. От едната ми страна седна съпругата на домакина, от другата — той. Негов приятел ни засне с фотоапарат. В средата, между двамата домакини, се почувствах поласкан.
И ваза с цветя. Човек, невеж в красотата, непознаващ законите на балансирането, би сложил вазата върху токонома къде ли не. А тя по правилата си имаше определено място, преди да бъде поставена. Можеше да стои в средата на токонома, за баланс. Какво правеше Златю Бояджиев? Характерното за негова рисунка: вляво — едно дърво, и вдясно — едно дърво. Вляво — една овца, и вдясно — една овца. В единия ъгъл на рисунката — магаре, и в другия, противоположен ъгъл — магаре, за да не се наклони цялата картина на една страна под тежестта на растение или животно. Ако натрупаш материя върху едната страна на рисунката, получава се илюзията, че тя се накланя. Някои картини на бай Злати са класически пример на балансиране. Художникът владееше този закон до съвършенство.
Познанието за балансирането е от векове и от векове майсторите на изобразителното изкуство владееха голяма и красива тънкост: лявата страна издържа повече. Макар и това да е относително, както всичко на света. Първата буква в първия ред в главата на старите печатни книги вляво е голяма и надебелена. Но това не създава илюзия, че страницата се наклонява. (Японците нямат главни букви в писмеността.)
Вазата за цветя на моите домакини стоеше вляво на токонома. По витрините, навсякъде, където надникнах, видях, че японците владееха до съвършенство красотата на подреждането. По-късно срещнах хора, дори познавачи на изобразителното изкуство, които не бяха чули точно тази теория на балансирането. Някои мои приятели японци силно се впечатлиха от нея.
В действителност тази мотивирана теория за балансирането се прилагаше от един цял народ и в изобразителното му изкуство, и в подреждането на витрините, и дори в шкафовете за съдове в домакинството. Всичко в Страната на изгряващото слънце беше направено по законите на красотата, където теорията, че лявата страна издържа повече, заемаше важно място. Бях се изправил пред обикновен шкаф за съдове, тъй като намерих вратата му леко открехната. И гледам… Японските домакини се питаха какво ли толкова ми е направило впечатление — започнаха да си разменят погледи. Съдовете в шкафа бяха подредени така, както художник би ги подредил. Всяко ъгълче беше „пипнато“… грееха цветове и форми.
Кимоно. През деня японците обикновено носят същия вид дрехи, както и хората в Европа. В специални дни обаче много от тях обличат традиционното кимоно. Дрехата се носи обвита около тялото и привързана с широк платнен колан (оби). Кимоната на младите момичета са яркоцветни, а на старите жени са с по-убити цветове. На мъжете — тъмни. По Нова година и по празници могат да се видят жени, млади и стари, в грациозни стилни кимона. На сватби и други официални случаи омъжените жени и мъже носят черни кимона. Мъжете — панталони с широки крачоли и свободно скроени сака над кимоната. Кимоното от добра коприна е скъпо. Хората полагат много грижи над тази своя дреха и я предават от майка на дъщеря, от баща на син. Трудно е да се облече кимоно и широкият платнен колан да се завърже както трябва. На жените им се налага да вземат самостоятелни уроци по обличане и носене на кимоно.
Японците с кимоно не ползват обувки. Вместо това те ходят с ниски сандали (зори), изработени от памук или кожа.
Японските национални празници. 1 януари: Нова година; 15 януари: Ден на възрастните; 11 февруари: Честване основаването на нацията; 20 или 21 март: Първа пролет; Рожденият ден на Императора (този празник плува във времето); 29 април: Ден на растителността; 3 май: Ден на Конституцията; 5 май: Ден на детето; 15 септември: Ден за почит към възрастните; 23 или 24 септември: Началото на есента; 10 октомври: Ден на здравето и спорта; 3 ноември: Ден на културата; 23 ноември: Ден на благодарността към хората на труда.
Когато празниците 3 и 5 май се паднат в средата на седмицата, междинният ден 4 май също е празник.
В Страната на изгряващото слънце се провеждат многобройни фестивали. Новогодишният (О-Шогацу) е най-големият. Японците празнуват тържествено отминаването на едната година и идването на следващата. Членовете на рода се събират заедно и много семейства отиват в домовете на родителите си за празниците. Посещават и приятели. Тържествата започват в навечерието на Нова година. В полунощ на 31 декември семействата посещават местното светилище или храм да се молят за щастие и успех през следващата година. На първи януари се сервира специална закуска и обикновено се разказват горчиви спомени от миналата година, които са преодолени. На децата се дават пари. Разглеждат се новогодишните поздравителни пощенски картички, които се доставят всички наведнъж в утрото на Нова година. Празнуването на Нова година е най-голямото събитие в календара на Япония. Всички компании и правителствени офиси са затворени в първите три дни на годината.
Забележителен празник е О-бон, в средата на август. Душите на обичаните умрели в този ден се връщат в домовете им. Къщите и гробовете се почистват и подреждат. В тях се оставя храна за душите на умрелите. Организират се танцови фестивали. В небето се реят фойерверки.
В Япония се организират фестивали специално за децата. Фестивалът на куклите (Хинамацури) се провежда на 3 март. Химанацури е за момичетата. В домовете се подрежда токонома, покрит с червено, декориран с много и красиви кукли. Денят на детето — 5 май (Кодомо-но-хи), е фестивал за момчета. По време на тези детски празници родителите пият специален вид подсладено бяло саке.
Фестивалът на звездите (Танабата) се празнува на 7 юли, а на някои места в Япония и на 7 август. Двама влюбени, разделени от Млечния път, романтично се срещат през тази нощ, когато се приближават звездите Алтаир и Вега. През деня на фестивала хората записват желанията си върху късчета хартия и ги завързват по клони на бамбук.
Впечатляващ е японският фестивал Шичиго-сан, който означава седемпеттри. На 15 октомври момичетата на възраст три и седем и момчетата на пет се водят в местното светилище или храм да се молят за здраве.
В Страната на изгряващото слънце има безброй местни фестивали през цялата година. Някои от тях са със специална атрактивност и привличат хиляди участници и зрители. Япония е страна на четири сезона и много от празниците в нея са свързани с промените на годишните времена.
Дълголетието. От шестдесет и пет години нататък възрастното поколение в Япония се подлага на поголовен медицински преглед. Това то прави, за да предотврати или открие болест в ранното й появяване. Старият не остава сам в дома си. А ако е прикован на легло, не плаща такса за телефонните разговори. Държавата се грижи за възрастните си граждани по много начини. Отношенията в рода са уредени от векове. Най-голямото от децата се грижи за родителите си.
Средната смъртност за мъжете в Япония е 73,79 години, а за жените — 79,13 години. Четох надписи по гробищата и срещнах доста имена, доживели до 90–100 години. Е, не беше както във Вехтия завет: Адам — 930 лета, Енос — 905 лета, Сит — 920 лета, Ной — 950 (след потопа — 350). Но май че японците се стремяха нататък. Здравеопазването е на голяма висота.
Грижите за хората в Страната на изгряващото слънце отиват далеч. Те засягат и мъртвите. Виждал съм инсталирани телефони до гробовете.
Шегата. Обстановката в чакалнята беше дворцова. Мебели, огледала, цветя… Всичко подредено с изящен вкус! Казах на мой познат, който тогава беше в чакалнята: „Дръж фотоапарата! Аз ще седя тук, а ти ще ме снимаш!“
И той щракна. После имах късмет направените от мен филми да оцелеят през граничните пунктове на страните, където преминах. Границите са снабдени с „монитори“ — гледат и в куфара ти. Всичко се изобразява на екран. Звънци, лъчи… Звънците вдигат шум до небесата за металическа тока на колан. Лъчите от контролиращи устройства могат да повредят непромити филми. Аз обаче оставях изщраканите филми в касетите им, а тях обвивах със собствената опаковъчна хартия на филма, станиолът оставаше от външната страна. Това, изглежда, им помогна да оцелеят.
Проявих филмите, които носех със себе си от Япония, докато няколко мои познати пристигнаха у дома си с напълно осветени ленти. Направих си цветни снимки за спомен. И снимката с дворцовата обстановка.
