Търсихме от Божиите служители съвършенство и пример в една несъвършена среда. Бяхме демократични по дух. В църковните ритуали на въображаемата ни държава участваха и атеисти, палеха свещи и се молеха за опрощаване на греховете. В храма човек можеше да влезе, когато поиска, и когато пожелае — да излезе.
Религиите в Страната на изгряващото слънце се зараждат при подходящи условия, развиват се и водят духовен живот. Те не са норма за съществуване на държавата.
СПОРТ
Развихри се игра върху сцената.
И забелязахме, че няма декори. Втурнахме се, след като играта вече започна, да построим и декорите. Стана така, защото ни бяха ядосали. А и не искахме да се лутаме в легенди за Япония и да спираме до тях. Всичко беше важно, за да се изгради идеална държава. И спорт. В света на спортовете Япония е внесла повече, отколкото е изнесла.
Джудо и карате са между единствените японски игри, които сполучливо се разнасят по света.
В 1912 г. Япония стана първата азиатска страна, която изпрати двама атлети и двама организатори на олимпийските игри в Швеция. Зимни олимпийски игри бяха проведени в Саппоро (1972). Токио се превърна в първия азиатски град домакин на олимпийски игри (1964). Японското правителство обяви 10 октомври — деня на откриването на олимпийските игри в Токио, за национален празник, който се нарича „Денят на здравето и спорта“. Онези игри оставиха на японския народ две дълговременни придобивки — растеж в спорта и един национален празник. Японците работеха здраво. Тяхното свободно време нарасна, даде им възможност да го изразходват повече, за да се наслаждават на спорта, който те или упражняват, или следят по телевизията, радиото и стадионите.
Сумо е традиционен популярен спорт. Двама грамадни мъже се опитват да се съборят или да се изтласкат навън от малък кръг. Тази борба не може да се проследи дълбоко в историята — легендите, в които се разказва за нея, са преди повече от 2000 години. Тя е подчинена на малко и строги правила, от които е трудно да се излезе, но е драматична, следена близо от почти всеки японец. Шест постоянни големи турнира по сумо, всеки един с продължителност петнадесет дни, се провеждат всяка година в Токио и други големи градове на страната. Професионалните борци в традиционния японски спорт прекарват останалите дни през годината, участвайки в различни състезания в страната. В Япония има около 750 професионални борци по сумо. Всеки голям или среден борец се състезава веднъж на ден. Турнирите се предават по телевизията — до три часа дневно — и привличат огромна зрителска аудитория. Схватката в сумо е кратка и започва с ритуал, който включва хвърляне на сол върху ринга — знак за чиста игра. Борците в сумо тренират с години, за да се превърнат в спортни звезди. И е изключително трудно да се снабдиш с входен билет.
Маратонът е станал постоянно явление. През зимата телевизията проследява една такава спортна проява всяка седмица. Международният маратон във Фукуока през декември и Токийският международен маратон през февруари са известни по цял свят.
Много хора практикуват традиционните японски бойни изкуства джудо, карате и кендо. Играта ги кара да бъдат дисциплинирани и концентрирани, което е по-трудно да постигнат, когато упражняват спорт, организиран в тимове и сборни команди. Джудо и карате станаха популярни по света.
Имам чести и дълбоки наблюдения върху традиционните японски спортове и това, което не мога да приема, а и приятели край масата в бара не искат да приемат, е бойните спортове да се наричат „изкуство“. Бойните „изкуства“ имат много общо с насилието, дори и при отбрана. Все ни се струваше, че някой е използвал съвестта на човечеството, когато тя е дремела, и е кръстил спортовете с бойни елементи — бойни „изкуства“. Това наше схващане обаче не ни пречеше да ги наблюдаваме с интерес. Кендо, джудо… завършват на „до“.
Това е японска дума, която означава „път“ — пътят на хората, който те са поели. Карате означава „празна ръка“ — ръка, която не държи оръжие.
Отговорите обикновено биват един от двата, когато попиташ кой е националният спорт в Япония — сумо или бейзбол. Бейзболът е модерен спорт. Професионалната му форма датира от около половин век. Тази игра показва голямо развитие, специално в турнирите между училищата и университетите. Почти всяко училище, предприятие или каквато и да е по-малка обществена организация имат свой клуб. Сезонът на бейзбола започва през април и продължава шест месеца. Националният бейзболен турнир между висшите училища се организира два пъти в годината — през пролетта и лятото. За няколко дни той държи пред телевизорите и радиоапаратите милиони запалянковци. Звездите на бейзбола в Япония могат да станат и национални герои.
През време на учебната година учениците в Япония имат възможност да играят бейзбол, баскетбол, тенис, волейбол… Почти всяко учебно заведение има свой басейн, където децата плуват. В студените заснежени райони на страната те се учат да карат ски и кънки в училище.
На спортовете в Страната на изгряващото слънце се гледа като на приятно средство да се освободиш от стреса, да се развият физиката, здравето и красотата на всеки. Преди или след работа много бизнесмени в градовете се присъединяват към спортни клубове за плуване или спадане на килограми, което повишава работоспособността им и подобрява настроението. В Япония има около 2000 курса за голф, около 3000 клуба по тенис. около 2000 клуба по плуване… Японците, които обичат природата, се катерят по планините.
Почти всеки спорт в Япония, традиционен или модерен, има много последователи. Спортните вестници и списания се четат от много хора. Гъмжило изпълва стадионите по време на състезания. Милиони други наблюдават спортните прояви по телевизията. Залаганията са позволени за конните, колоездачните, моторните състезания — включително с моторни лодки. Конните състезания привличат 12,7 милиона зрители на година в 8 централни и 26 регионални надбягвания. Това е. И цифрите изиграха своята роля. Ако някой се добере до подобни цифри и за други страни, може да опознае света. Разговорите ни за Страната на изгряващото слънце в бара и образът на Златю Бояджиев върху стената над масата, където седяхме и разговаряхме, предполагаше да живеем в хармония, да разговаряме кротко и да не се караме. Но все се появяваше нещо. което да ни напомни за нашия нрав. Особено бяхме непримирими с онези край масата, които ни тероризираха с песимизма си. Техните брътвежи насаждаха у нас фалшиво чувство за виновност.
В разговорите ни се спряхме на почти всички области, от които е образувана една държава и на почти всички сфери на дейности, където човек може да намери себе си. да се реализира. Икономика, земеделие, риболов, индустрия, търговия, наука и техника, образование, изкуство, религия, спорт… „Ами хващай се за нещо и почвай! Пък докъдето стигнеш. Тръгни по магазините да пазаруваш“ — оптимистично казвахме ние. Любопитния проповядваше формула за борба против стреса. Прихванат ли го нервите, той тръгваше по магазините и започваше да пилее пари. Купуваше си петдесет грама печени фъстъци. Има жени, луди са да ходят по магазините. И ние със задоволство и учудване открихме, че в литературата за Япония японците са вписали ходенето по магазините за една от човешките дейности в областта на спорта. Дейности на хората, които имат свободно време, са пазаруването, подреждането на градината, ходенето с членове на семейството и приятели, физическите упражнения, пътуванията…
Японците обръщат все по-голямо внимание на свободното си време.
ИЗЦЕЖДАНЕ НА ДЪЖДОВНИ ОБЛАЦИ
Тънка графика е Страната на изгряващото слънце. Мислите ми се изцеждаха като небето след проливен дъжд.
Фактът и историята. Разказите в Млечния бар за Япония и японците ни влияеха.
Престанахме да употребяваме думата факт. Да кажеш факт, не е достатъчно. Вече имахме тълкуване на света. И в нашия дребен бит, и в безконечните ни разговори край масата заменяхме тази подозрителна дума и вместо нея, когато трябваше, тежко произнасяхме: „Факт със значение“ — за да убедим насрещния или да поставим изразите на нова доработка. Постепенно започнахме да приемаме само „факта със значение“.
Делфините пляскаха с опашките си. Много дни и нощи наблюдавах Япония да движи бавно своите острови край кораба. Стоях на палубата, гледах и не можех да се откъсна от мисълта, че Япония, като се
