изобразява природата и всекидневието. И днес той е много популярен. Децата в Япония се учат да рисуват, като започват от най-простото. Много хора използват техниката на „Укийое“ да си правят собствени новогодишни поздравителни картички. Това е гравюрата, от която са се вдъхновявали френските импресионисти по време на Мане и Зола… докато натурализмът на Емил Зола доминира в японския литературен свят през първото десетилетие на двадесети век.
Рисунката карикатура „Манга“ е много стара форма на изкуството в Япония. Най-ранните известни комични рисунки датират от VII и VIII век. Предполагало се, че те пропъждат злите духове. По-късно в „Манга“ изобразявали животни и странни човешки фигури, за да осмиват лакоми благородници и монаси. Художниците в „Укийое“, като световноизвестния Хокусай, са рисували как са живели хората. Някои от японските добри книги на тази тема са преведени на други езици.
Традиционната архитектура може да се види на много места и особено в храмовете и светилищата. Дърводелците, които са строили сградите, не са употребявали винтове и гвоздеи. Дървото внимателно и здраво е било свързвано едно в друго.
Япония има много традиционни изящни изкуства. Едни от най-известните са керамиката, текстилът, японският лак. Легендарни са красотата и практичността на японските лакови изделия. Това изкуство първоначално се заражда в Китай, но много бързо навлиза и в Япония, където се усъвършенства в техническо отношение. Сред различните райони най-прославен с лаковите си изделия е Тохоку. В тази заснежена североизточна част на страната се създават едни от най-прекрасните лакови изделия.
Здравата атрактивна хартия (ваши) все още се прави на ръка. Тя намира приложение в много сфери на изкуството и практическата всекидневна употреба.
Бамбукът се използва различно: от направата на обикновени домашни решета и инструменти, с които се обработва оризът, до производството на плетени вази. В случайни снимки, направени в Япония, често може да се види попаднало в кадъра изделие от бамбук.
Керамиката е усъвършенствана област в изкуствата. Разговарях на тема керамика с Митцухико Хасабе, завеждащ отдел „Художествени занаяти“ в Националния музей за съвременно изкуство в Токио. Този сравнително млад човек с часове говореше върху темата, с дни можеше да разговаря за грънци, без да се повтаря. Той беше в състояние от триста метра да определи дали в пещта, където се изпича керамиката, гори бор, от какъв вид и на колко години е дървото. Това правеше, като наблюдаваше от разстояние дължината и цвета на пламъка. Професорски познания по грънци?! Японците търсят дълбочина, изящна красота в производството на всичко.
Дърворезбата е традиционно изкуство в Япония. Будистките статуи са издялани от дърво. Сложни декоративни фигури покриват храмове и светилища. В японския дом могат да се намерят произведения от резба, като красиви подноси, грациозни кукли, разкошни играчки в стар стил. В традиционните японски къщи естественият цвят на строителните материали обикновено остава непокътнат.
Модерното японско изящно изкуство е повлияно от Запада. Старото и новото в тази страна живеят заедно и си помагат. В Япония има много и добри театри, музикални произведения, танци, скулптури, картини, архитектура, дизайн, филми, фотографии, които се измерват с най-доброто по света. Открихме и броя на симфоничните оркестри в Япония. Те са 20 — професионални, 11 от които са местни. Симфоничният оркестър на Гумма има забележителна история. Музикалният център — разкошна модерна сграда — е инициатива на покойния Маруяма Кацухиро и е финансиран от местното население. Г-н Кацухиро казва: „Няма нищо безнадеждно и невъзможно в живота. Ако се отдадеш на отчаянието, загубен си.“
Всяка година в Япония се произвеждат висококачествени музикални инструменти, включително около 260 000 пиана и 300 000 електронни клавиатури. Страната на изгряващото слънце дава възможност на човек в нея да се наслаждава на всички видове музика: традиционна японска, джаз, рок… От всички аудиозаписи, произведени в Япония, 25 на сто са от чужди артисти.
Странно, силно и почти неземно състояние на духа ме споходи, когато чух изпълнение на японската цигуларка Ацуко Темма. Тя свири на цигулка „Антонио Страдивариус“ от 1735 г. (притежание преди това на Норберт Брайнин — първата цигулка на квартет „Амадеус“) и поддържа изненадващо широк репертоар от всички стилове и направления в цигулковата литература. Завършва Токийския национален университет за изкуства и музика в двете степени — на бакалавър и магистър. Неин преподавател след професор Йошио Унно и Леонид Коган е професор X. Кребберс, концертмайстор на Кралския концертгебау оркестър в Амстердам.
Никого не съветвах да гледа Ацуко Темма, когато свири. Тогава тя сякаш се мъчи. Накрая разбирах, че японката е изцедила от цигулката всичко, което Антонио Страдивариус е закодирал в нея. Седнал на мястото си в концертната зала с наведен поглед към земята, слушах небесната й музика. След време отново я чух как свири. А лицето й — ведро и спокойно. Усмивката — божествена, каквато беше и музиката й. Изтръпвах, когато я улавях да „разговаря“ с неодушевени предмети като с живи същества по време на рецитал.
В няколко поредни години тя гостува в България след блестящите й представяния с пианистката Рьо-ко Фукасава. Присъствах на четири нейни рецитала в София и ми се стори, че слушам четири различни цигуларки. Тя описваше живота. Музиката й беше „еуфорична“, когато еуфория заливаше страната ни, „разрушителна“, когато се рушаха основите на един стар режим у нас, и, бих казал, „отчайваща“, когато разочарование обхвана народа. След време, ако човек иска да проследи историческото развитие на България през онези години, той може да прочете книга, да разгледа изложба с картини… или да прослуша записите с цигулката на Ацуко Темма през Дните на японската култура.
В Япония няма опера. Има отделни частни оперни и балетни трупи. Това, че там канят Миланската скала (с Николай Гяуров и Райна Кабаиванска), е друга тема. Някои японски дейци на културата и артисти в широк смисъл на думата се опитват да съчетаят традиционните японски стилове с модерните технически похвати на съвременния свят.
Японската поезия и музика често са израз на красотата на природата. Най-старата класическа форма в японската музика е съществуващата и днес „гагаку“, изпълнявана от VII и VIII век в азиатския континент, а танцувалната форма е „бугаку“. Уреждат се международни изложби от всякакво естество. В световните кръгове на изкуството японските художници са с голяма репутация и техни произведения са навсякъде. Изключително богата литература. Много японски произведения са преведени на чужди езици. Ясунари Кавабата е носител на Нобелова награда за литература — 1968 година. А Кензабро Ое — за 1994 година. Превеждат се на други езици съвременни писатели, като Юкио Мишима, Кобо Абе, Ясучи Ипоуе… Срещал съм японци, запознати с този текст, които са ме питали: „А защо не споменаваш имената на (едикои си)?!“ Такъв пропуск винаги може да се случи, ако говориш за страна с изключително богата литература.
Хайку — най-кратката поетична форма на света. Печели много привърженици, по-специално в Европа и САЩ.
В Япония филмите се появиха няколко години след тяхното откритие в САЩ и Европа.
Културата и изкуството от Азия — Индия, Китай и Корея, са били пренесени в Япония заедно с будизма, главно през VI век. Тази култура е била коренно променена по форма и стил. Религията е довела изкуствата в Япония. Народният гений ги е видоизменил.
Японец няма да хареса българин, който рисува като японец. Той ще се впечатли от българин, който рисува като българин. Веднъж уважаемият проф. Су-суму Наканиши — професор по японска литература в Международния център за проучване на японската култура — ми каза: „Ако някой иска да ви натрапи японската култура, трябва да протестирате.“
Никоя друга култура не бива да обсебва нашата и да накърнява идентичността ни. Ама никоя. Ние сме древна страна върху планетата, населявана от достоен народ. Сателитното роболепие не е черта на българската душевност. Истинският българин не позволява да бъде третиран със снизхождение.
Приближаването на културите е друго явление. Те се стремят една към друга с най-доброто в тях и се пазят от сблъсък.
РЕЛИГИЯТА
Няколко души край масата в Млечния бар бяха дълбоко религиозни. Други имаха морал. Темата пораждаше много въпроси. Те водеха до любопитни и неочаквани отговори, които се преплитаха.
Хрумванията осветяваха панорамата. Казваха ни за някое вярване, че било традиционно, когато искаха
