„Значи се влияят отгоре!“
След малко Любопитния отново се обажда:
„Ти бил ли си в заводите «Сейко»?“
„Хм!… Хм!…“
И тъй като не отговорих, четирима души край масата в Млечния бар си създадоха четири различни хипотези.
„Какво си домъкна от Япония?“
„Това, което разказвам. Печеля от загубата.“
Любопитния се смее:
„И ти си един!… Пътешественик! Алабала! Поне едно «Хитачи» да си беше донесъл.“
КАМИКАДЗЕ
Революция на мускулите, на разума… Компанията „Амадзаки“ прави електронни мозъци, които извършват физическа работа. Произвеждат, осъществяват контрол на качеството. И казват на човека: „Ела и вземи това, което сме сътворили!“ Канех се да започна деня с разказ на малка японска история за разнообразие, когато Любопитния ме попита какво е камикадзе.
Той и другите край масата искаха да знаят основни японски понятия, за да разбират темата по-добре. Усетил бях полъха на камикадзе през красива есен в Хирошима. Вятърът едва повяваше, беше толкова слаб. Листата на дърветата от двете страни на улицата, която водеше към прочутата модерна гара, капеха на земята. Беше им дошло времето. Това изглеждаше най-красивото явление през онези дни. По едно време вятърът заглъхна, да даде възможност на листата да падат от само себе си. Есенната картина на улицата стана още по-привлекателна.
Божественият вятър камикадзе е за специални случаи. Вие може би не знаете това. Навярно сте чули, че е „жива торпила“ от последната световна война. Да, но камикадзе е преди всичко вятър. В 1281 година Хубилай — приемникът на Чингиз хан — тръгнал с несметни пълчища на поход срещу японските острови. Той заповядал да се наредят напряко през корейския пролив десет хиляди кораба и да се съединят с дървени трупи, така че се получил фантастичен, дълъг, дървен мост. Корейският пролив е около шест пъти по-широк от Ламанша. Огромни мащаби е имала военната операция. Конницата се готвела да прекоси моста над морето и да достигне японските острови. Конете на основните военни сили вече риели пред него, нетърпеливи да се втурнат в атака. Първите стъпили в Кюшу. Тогава от запад нахлул невиждан по своята мощ тайфун — божественият вятър камикадзе. И… мостът станал на трески.
Камикадзе се появяваше във въображението ми, докато бях в Япония. Понякога се питах каква е тази Япония, която може да те побърка със съвременни открития — изкарани на улицата за продан и употреба, и така здраво те държи в прегръдката на легенди, символи, предания и потайни внушения? Камикадзе в японската история не е духал срещу четирите кораба на командор Пери в 1853 година. Вие може би не знаете за командор Пери. Може и нищичко да не сте чували за него. Пери е име на чужденец, влязъл в японската история. Припомнете си имената на чужденци, които са влезли в българската история. И българи са оставали в паметта на други народи. Командор Пери е американец. Споменава се с добра дума, макар някои да наричат неговите четири морски съда „черните кораби“. Търпял светът изолацията на Япония — по-точно самоизолацията й от света, — търпял и накрая не издържал. Решил да действа. Когато няма война, има търговия. На 8 юли 1853 година командор Пери пристига в залива Урага. Войниците му били добре обути. И въоръжени. А в морето нито тайфун, нито дори кротък ветрец. Командор Пери носел писмо от президента Филмор до императора Комей. И попитал японците: „Вие ще търгувате ли, или няма да търгувате?“ Иначе казано — настоявал да се сключи търговски договор. В 1854 г. той отново идва. Мисията му била успешна. Камикадзе духа срещу негативите. Представях си времето, в което живеехме, и си казвах: „Няма ли да духне някой камикадзе?“ Виждах във въображението си отворени усти да призовават ветровете. Те крещяха: „Вятъра! Вятъра! Вятъра!“… Но после си помислих, че това би било ужасно: заедно с божествения вятър могат да заиграят всички дяволи. И допълних: „Дано все пак времето се позадържи!“ Сигурно има и друг начин за промени. Повечето добри дела на света се правят с мисъл и труд. С вятър всичко не става — бил той божествен или раздвижване на въздуха, предизвикано от уста, призоваваща ветровете. Камикадзе не духа всеки ден.
През есента листата на дърветата в Япония окапват, както и у нас: ха насам, ха натам… И се спускат на улицата тихо, безшумно — поради силата на естеството.
Хирошима. От дървото падат три листа. Есен е — не могат да не падат. Ха насам, ха натам — и докосват тротоара. Движат се японци. Японец до японец. Първият човек се навежда. Приведен над падналите листа, той работи с ръцете си като с метличка и лопатка. Внимателно ги прибира. Отива встрани и ги поставя в кош за смет, като някаква ценност. Ама кош да видите! Формата му — неизвестно летателно тяло. Скачам от автобуса на спирката! И се взирам! Милиони японци се движат в милионния град. Листата падат от дърветата. Голям листопад ще се спусне през есента в Япония. На улицата няма нито едно листо. Там е чисто, чисто.
В главата ми — тайфун! Съществени са явленията, които се повтарят, както е с изгрева на слънцето. В шинтоизма има осем милиона богове, между които — богът на чистотата и богът на красотата. Всъщност боговете в шинтоизма са безброй. Това не са толкова богове, а духове, населяващи и одухотворяващи природата — включително душите на мъртвите. Японци вярват във всичките си духове.
Да! Камикадзе не духа всеки ден! Мисля, че съм извървял голяма част от пътя си, няма да живея с орлите. Оставям картината настрана и бързам да кажа: „Божественият вятър е Божа работа. Разчитайте на чистотата и красотата. Доверявайте се повече на постоянството си.“
ОБУВКИ БЕЗ ВРЪЗКИ
На Марко Поло му се счуло, че на Япония казват Чипинго (Жибенго)?! После пътешественикът признава, че е направил грешка, като е нарекъл така японските острови. Не е издържано обаче певецът да критикува певец, че не може да пее, художникът да критикува художник, че не може да рисува, писателят да критикува писател, че не може да пише и прави грешки… Всеки пее своя песен, рисува своя картина… Не можем да вървим напред без познания за миналото. Трудно лекуват човек без анамнеза.
Историята на Япония? Да. Но японската история е нещо друго. Имам нахвърляни бележки в тази област. „Историческото“ в тях беше странно явление в главата на скитник, преминало… и през порите на обувките му. Разглеждах страна и народ, и от обувките на хората… за да почна своята история. Откъдето и да тръгнеш би могъл да стигнеш донякъде. Голяма полза е да разгледаш как е обуто населението на една империя. Мъдрост говори, че лицето е огледало на човешката душа. Но моето виждане не издържа дълго на стари истини.
Като хвърлиш поглед от специален ъгъл, ще видиш човека от страната, откъдето си го погледнал. (Не казвай, че си видял целия човек!) Краката, разбира се. Лицето може да бъде маска — като тази в театър Но. Там всеки актьор играе с маска на лицето. В началото не е имало добро и зло. После са се появили нравствени норми. Лицето, малко или много, вече е чуждо на непосредствеността. От човека са изисквали странни и неестествени реакции. Възпитавали са го да крие сълзата в окото си. Принуждавали го да спотайва усмивката си. Налагало му се да ръмжи като мечка и да плаши. Потискал е усещането си за болка. Биели са го и не са му давали да плаче. Така постепенно лицето се превръщало в маска. И човекът е вървял по планетата маскиран. Животът му е станал карнавал.
Върху перона на гарата — хора. И зърваш лачени обувки. Ясно… Пристигаш в друга страна, на друга гара. А! Цървул и?…Тези пък с цървули?! Обувките говорят! Те са огледало на човешката душа. Мой приятел гледаше хората в ръцете. До какви заключения стигна! Наблюденията върху орган на човешкото тяло може да доведе до обобщена информация: ухото, ходилото, дланта…В Япония покойният народен лечител Димков с неговата ирисна диагностика би бил божествен заради умението да наблюдава окото както никой друг. Той се вгледа в мой приятел и се произнесе: „Страдаш от безсъние? Така ли? Не можеш да мигнеш през нощта? Браво! Не те е срам да тревожиш хората! Яж печен лук! Ще спиш като къпан!“ Препоръчваше му глава печен кромид лук, ако е по-голяма главата. Или — две по-малки. Да ги изяде преди лягане. След това приятелят ми спеше като заклан, сякаш покосен от меча на самурай. За отправна точка на погледа към света бях
