но се използват антидемократични методи на управление, които се откриват и при фашистките диктатури. Забранена е обаче дейността на всички без изключение политически партии. Нараства ролята на двореца в управлението на страната и на държавата в ръководството на обществото. Политическите партии продължават дейността си полуофициално и се състезават в изборите за Народно събрание. Левите политически партии достигат в борбата си срещу режима до една абсурдна, т. е. ненаучна, квалификация — монархофашизъм. Фашизмът не може да бъде монархически — това противоречи на идеологията му и на организационните му структури — над фашисткия водач може да стои само Бог! А монархията не може да бъде фашистка, нито социалдемократическа, нито комунистическа — тя е върхът на една държава и монархът може само да търпи по силата на различни обстоятелства един политически режим, а при други обстоятелства да се меси в неговото функциониране, но не и да моделира неговата идеология.
В Европа има още няколко режима, които се побират в рамките на авторитарните режими и същевременно имат своите особености. Режимите в Унгария и Полша по-скоро наподобяват балканските режими. В Португалия през 1932 г. Салазар застава начело на диктатура, която се опира на консервативния елит, на военните и на католическата църква, критикува германския националсоциализъм и се опитва да ускори икономическото развитие чрез корпоративна система. В Испания в избухналата през 1936 г. гражданска война генерал Франко сваля правителството на Народния фронт с помощта на интервенцията на Италия и Германия и влиза в съюз с испанската фашистка партия, но опорите и политиката на режима са типични за авторитарния режим. Именно поради тези причини и в Португалия, и в Испания режимите се запазиха дълги години след края на Втората световна война.
КОЛОНИАЛНАТА СИСТЕМА
Съдбата на колониите е в зависимост от резултата от битката между великите сили, която се води в Европа. В Западна и Югозападна Африка германците са победени сравнително бързо. В Източна Африка, ири езерото Танганайка, властта им се задържа до края на 1917 г. с помощта на 20 хил. мобилизирани негри. Войната в Африка предлага необичайна за черното население гледка — да се бият бели срещу бели. Германия губи и своите островни владения в Тихия океан. Общо Германия губи колониите си с площ от 3 млн. км2 н 13 млн. население. В победата на Антантата колониите участват със свой принос. Войната изисква от тях увеличено производство на храни и суровини. За първи път колониите получават положителен баланс в търговията си с метрополиите. В Индия например производството на памук се увеличава с 50 %, а добивът на въглища от 12 млн. т достига 22 млн. тона.
Франция мобилизира 587 хил. войници от своите колонии и почти 200 хил. работници. По-голямата част от тях заминават в Европа. От Френска Западна Африка са мобилизирани 200 хил. негри и 23 хил. от тях загиват във войната. От Мароко, Алжир и Тунис са мобилизирани 300 хил. войници, от Индокитай — 50 хиляди. Великобритания мобилизира само в Индия 954 хил. войници и 60 хил. от тях загиват на Западния фронт.
След преразпределението на германските колонии картата на колониалните империи през 1919 г. е със следните показатели:
| Страни | Площ (км?) | Население | Колонии площ (км?) | Колонии население |
|---|---|---|---|---|
| Великобритания (без доминионите) | 244 000 | 46 500 000 | 15 124 000 | 395 000 000 |
| Франция | 551 000 | 38 000 000 | 12 000 000 | 60 000 000 |
| Белгия | 30 500 | 7 570 000 | 2 365 000 | 15 000 000 |
| Португалия | 92 000 | 5 800 000 | 2 085 000 | 8 800 000 |
| Холандия | 34 100 | 6 800 000 | 2 045 000 | 48 000 000 |
| Италия | 310 000 | 36 000 000 | 1 600 000 | 1 200 000 |
Опознали европейския стандарт на живот и сблъскали се с европейската култура, войниците от колониалната армия се завръщат в родните си места с променено самочувствие. Воювали или работили рамо до рамо с „господарите“от метрополиите, те носят духа на реформите, а за Индия — и на свободата. Формира се и интелигенция от завършилите образованието си в метрополиите и от първите випуски на откритите в колониите училища.
Появяват се по-заможни слоеве от търговци, занаятчии и дори от собственици на работилници и по- малки фабрики.
В метрополиите се увеличава броят на партиите или движенията, които включват в своите програми предложения за нови отношения с колониите. Още в навечерието на Първата световна война влиянието на тези партии в обществено-политическия живот се засилва. Тезите им са в унисон с принципите на парламентарната система — равенство, свобода, демокрация за всички граждани без разлика на пол и вероизповедание. Основавайки се на тези принципи, социалдемократическите партии търсят реалистичен път за включването на колониалните народи в семейството на цивилизованите страни. Те поддържат, че не може една държава да бъде истински свободна, ако създава в своите колонии система на модерно робство. Същевременно се разбира, че многовековното икономическо, социално и културно изоставане на Африка и почти на цяла Азия не може да се преодолее по рецептата на Коминтерна с хирургическа намеса. Вместо пътя на подстрекаване на едва зараждаща се работническа класа от една шепа платени от Москва комунисти се избира пътят на оказване помощ на масово гладуващото население, на просветата, на освобождаването от влиянието на племенни вождове и жреци в Африка и на феодали, шейхове и раджи в Азия, на издигане на политическата култура.
Пътят, избран от социалдемократическите партии, вече е изминат от мисионери, проповядващи католицизма. Те обаче срещат съпротивата на т. нар. „черен ислям“ — на проповедници сред негрите на мохамеданството. Католици, протестанти и мюсюлмани се стремят да заместят със своите религии безбройните езически божества на черното население. По пътя на мисионерите вървят лекарите и сестрите от Международния червен кръст, хиляди от които жертват живота си в името на спасяването на Черния континент от хроничните болести, от епидемиите, от неимоверно високия процент на детската смъртност и за увеличаване на продължителността на живота.
По време на войната във Великобритания и Франция се подготвят за достойно погребение на Турската империя — за подялба на наследството й в Близкия изток. От Лондон министърът на външните работи на Великобритания Балфур през 1917 г. със специална декларация от името на своето правителство иска „национално огнище“ на евреите в Палестина. В Устава на Обществото на народите още в чл. 1 е отбелязано, че всяка държава, доминион или колония, която се управлява свободно, може да стане член на световната организация. В чл. 22 се обяснява подробно решението на Антантата да създаде специална система за управление на колониите и териториите, отнети от Германия и Турция, наречена мандатна. Според степента на развитие на народа, географското местоположение и икономическите условия подмандатните страни са разделени на по-напреднали — Сирия и Ливан (поставят се под френско управление), Палестина, Трансйордания и Ирак (поставят се под британско управление); по-изостанали — германските колонии в Африка (поделят се между Великобритания и Франция); най-изостанали — части от Африканския югозапад (минават под властта на Южноафриканския съюз) и островите в Тихия океан (под властта на Япония, Австралия и Нова Зеландия).
Към Съвета на ОН е създадена Мандатна комисия, която отчита пред Съвета развитието на териториите. Целта на мандатната система е да подготви съответните народи за бъдещата независимост.
Най-голямата колония е Индия. Страна с най-древна култура, с бит и религии, напълно различаващи се от тези на британското население, Индия формира своя патриотична буржоазия. В партията Индийски национален конгрес (ИНК), създадена в края на XIX в., като безспорен водач се налага Мохандас Ганди, наречен от големия индийски писател Рабиндранат Тагор (лауреат на Нобеловата награда за литература за 1913 г.) Махатма (Велика душа). Краят на Първата световна война за Индия съвпада с глад и епидемии и със смъртта на 13 млн. души. Искането за независимост се поддържа от Ганди с учение, което отразява душевността на индийския народ — достигане на свободата чрез издигане на културното равнище, чрез самоусъвършенстване с пост и молитви и ако се наложи, чрез съпротива срещу колонизаторите по оригинален индийски начин — съпротива мирна, ненасилствена, с неподчинение на властите, с отказ да се купуват английски стоки, чрез развитие на занаятите за самозадоволяване на скромните житейски нужди.
