— Толкова ли е важно? — изкарах го от състоянието му на унес аз.
— Не, не, изобщо не е важно. Ще ти обясня защо така подробно те разпитвам. Опитвам се да разбера… това може би е някой интригант, който иска да ни скара.
— Голямо съвпадение ще да е! Точно когато разбрахте, че той е пуснал поръчка.
— Животът е низ от съвпадения, Жоре издекламира Маджо. След което отново притиснат от параноята си, ме попита: — И все пак кой е Павката Митничаря?
Разбрах, че няма да спре, докато не му обясня. И започнах:
— Някога Павката влезна в контрабандата с цигари. Вкара в схемата Красимир Димитров… Къро Дебелия, помниш ли го?
— Къро Дебелия го помня, разбира се, но такъв Павка не познавам. — измърмори Маджо.
— След като Павката му изгради контрабандната схема, Къро го изхвърли — продължих аз. — За да започне бизнеса си, Павката вземаше с пари от кого ли не.
— От кого, например?
— От Кудев, от Поли, от Седмиците, от Пехливанов.
— Е, и защо го има още тогава?
— Ами защо? Защото той заложи имотите на техните, за да се издължи. Но сега отново е в играта. Движи някаква контрабанда през Калотина.
— Добре — прекрати рязко темата Маджо. — Най-обикновен интригант. Каквото и да е показал, не е от нас. Ти направи ли запис? — Грубо ме попита Маджо.
— Да — подадох му касетката.
— А носиш ли нещо, на което да го чуя? Станах и отидох до Тупана. Бях му оставил диктофончето и слушалки. Записът беше добър — и разговорът в колата, и после, когато бяхме в уличката с Поли. Въпреки това Маджо ме накара да му повтарям. Изслуша го поне десетина пъти.
— Мисля, че трябва да си доволен. Това потвърждава, че върху теб екип няма.
— Да, така е — разтегна думите си Маджо, докато с ръка извади от задния си джоб още една пачка. — Я, останали са още пет хиляди… — очевидно беше доволен. След което строго ми се скара: — Знаеш ли къде ти е грешката? Само една е… но е много неприятна. Това, че ме предлагаш като оферта. Няма да го подкокоросваш така.
— Направих го заради теб, да се увериш, че не го интересуваш.
— Мда, за което ти благодаря, но за в бъдеще не го прави — поизправи се, извади касетата от диктофона и я пъхна в джоба си. — Тръгвам. Трябва да се върна на Боровец. Все пак смятам да покарам ски. А, и друго — обади ми се Поли. Поканих и него, да ми прави компания. Ще се видим, като се върна. Но ако има нещо спешно, не се колебай и звънкай на Сашко.
— Едва ли. Нали Поли ще е с теб на ски.
— Не е сигурно дали ще дойде. Но от теб искам да го записваш постоянно… всеки разговор.
— Нещо конкретно ли?
— Ами, като приключи с това, което е намислил, разбери бъдещите му планове. Това е интересно.
За миг си помислих дали да не му разкажа за Брендо и Доктора, но се отказах. Прецених, че може да ми послужи за по-нататък (впоследствие се оказа така).
— Искам да ми върнеш касетата — казах рязко. Лицето му се изкриви, не предполагаше, че някой може да му говори така. Но школата бе перфектна, бързо се овладя.
— Нямаш ли ми доверие?
— Не че ти нямам, но искам да стои в мен.
— Аз няма да я изгубя — натърти той. — Ще я заключа в сейфа си вкъщи. И ти обещавам, че никой друг няма да я слуша (именно това му неспазено обещание години по-късно разтури СИК).
Аз продължавах да го гледам недоверчиво и той ми я подаде.
— Но следващия път, като ми донесеш другия запис, я донеси да я чуя пак.
Кимнах. Цялата история ми създаваше голямо напрежение, не само заради мен, но и заради параноята на Поли да не би някой да го записва.
Изчаках Маджо да си тръгне и на излизане спрях при Крейзи.
— Доколко познаваш Младен?
— Ами много бегло, шефе. Така, покрай Славчо. Допреди това бяхме само на здравей.
— Ти прекарваш много часове с неговите охранители. Има ли недоволни?
— Не, те работят при перфектни условия. Всички много го харесват и уважават.
Подминах го. В мен бушуваше доста насъбрала се ярост. Никеца и Тупана задъхано ме следваха през градинките покрай ресторанта, докато стигнем до колата. Въпреки че за три дни бях получил 25 000 долара, ситуацията според мен изобщо не се развиваше добре. Смятах да поискам от Маджо само за това, че съм спасил живота на Славчо и Бай Миле, един милион марки, след което да изчезна напълно. Вярно е, че си мислех и за мястото на Поли, бях прекалено амбициозен. Но по това време един милион марки си бяха страшно много пари. Бях сигурен, че с тях можех да си купя спокойствие и да заживея спокойно. А Маджо ми бе хвърлил някакви си кирливи 25 хиляди, а аз му бях свършил допълнително услуги, още повече, че за втори път ги бях спасил, при това от голям гаф. Предупреждението ми, че са разкрити от Поли, струваше най-малко още 200 000 марки. Смятах на следващата ни среща да поставя въпроса директно.
ГЛАВА 14
Беше неделя и бях извикал Крейзи в едно кафе близо до хотел „Плиска“. Крейзи вече почиваше и събота, и неделя. Славчо му беше подарил стария си телефон и той беше щастлив от новата придобивка.
— Бате, много съм ти задължен. Наистина вече се отнасят с голямо уважение към мен.
Нямах време да следя къде живее охраната на Бай Миле и затова ми трябваше Крейзи. Но се опасявах да не се раздрънка пред Славчо и Маджо, че съм го разпитвал, и те да си помислят, че играя двойна игра. С Крейзи обаче си говорехме винаги спокойно и в прав текст.
— Много е опасен този Поли — подхвана сам Крейзи.
— Страх ме е, че нещата хич не вървят на добре.
— Защо, шефе?
— Ти не разбра ли онази вечер, когато ви свалих от Боровец, за какво става дума?
— Не.
Реших да му се доверя, за да го накарам да се разприказва повече. Разказах му за снимките и за сърбите.
— И то какво ще излезе? — разочарован каза Крейзи. — Че Маджо е голям левак. Как се е оставил така да ги разберат — почеса се той по задника и дълбокомъдрено каза: — Няма начин да е Маджо. Виж, само тоя гнусен пияница Бай Миле. Хич не го харесвам него. А и напоследък се усуква около Славчо. Мисля си — погледна ме хитро Крейзи, — че ако с Бай Миле се случи нещо, всъщност ще е положително.
— За кого? — попитах го строго аз.
— Ами за всички.
— Не те разбирам — направих се на луд аз.
— На Поли така или иначе са му преброени дните, колкото и да е трудно. Но тук има два варианта: ако първо се случи нещо на Бай Миле, Маджо ще ускори нещата с Поли. Струва ми се, че нещо се бави — за разсъждава на глас той. — Направо ще ти го кажа шефе, защо не отсвириш Бай Миле? И тогава Маджо ще ти се довери на теб и ще ти даде поръчката на Поли. А сега със сигурност Бай Миле я държи.
— А защо да не изчакам сега Бай Миле да отсвири Поли, а аз после ще се оправя с него? — Знаех отговора, но нарочно подвеждах Крейзи.
— А после върху кого ще падне вината за Бай Миле?
— Имаш напредък в мисленето — усмихнах се.
— Не само, дори смятам, че съм прав. Още повече че не само ще получиш мястото на Поли, ами и това на Бай Миле.
— Това да не ти го подхвърли Славчо?
— Заклевам се — прекръсти се Крейзи. — Абсолютно моя идея.
