— Чудех се — загледах се в тавана аз, придавайки си незаинтересован вид — как може професионалист като Поли толкова време да не разбере къде живее Бай Миле.
— Аз мога да ти кажа — подскочи Крейзи. Умираше да бъде полезен.
Преди да успея да кажа каквото и да е било, Крейзи го изтърси:
— В старият апартамент на Славчо в „Изток“.
— Знам — прекъснах го аз. Всъщност изобщо не знаех, но бях решил да изтъргувам тази информация с Маджо много сериозно. Бях убеден, че акциите ми щяха да скочат. Крейзи явно бе решил да изплюе всичко, което знае, докрай.
— Мисля си разни неща — изпадна в откровения той.
— За какво си мислиш бе, Сашко?
— Абе, шефът напоследък има разни проблеми… в бизнеса де…
— И какви са? — небрежно подхвърлих.
— С Кюлев. Уж Славчо е най-близък на Костов, а Кюлев измъкна по-апетитните сделки.
— Като например?
— Ами Славчо взе Златни пясъци и се канеше да прибере и „Ривиера“, и изведнъж ни изпревари Кюлев… Така се получи и с Албена.
— Е, и какво намекваш?
— Че Кюлев пречи много на шефа.
— Ти за какво всъщност дойде? Да не би шефът ти да иска да свърша с Кюлев?
— Не… но мога да му подхвърля.
— Това твоя идея ли е?
— Абе, наполовина моя, наполовина негова. Дори знам къде му е къщата — прошепна Крейзи.
— Стига — прекъснах го аз. — Достатъчно главоболия имам.
Научих достатъчно от него и сега исках да остана сам и да анализирам.
На другия ден звъннах на Крейзи и го накарах да ми уреди среща с Маджо. По предварителна уговорка при искане на среща говорехме закодирано.
— Ще ми направиш ли, приятел, среща с адвоката? — питах го аз.
След което той звънеше на Маджо и му казваше:
— Обади се нашата приятелка. Явно предишния път й е харесало, защото тази вечер пак иска да те види.
По-късно разбрах, че „нашата приятелка“ е нещо като прякор, който са използвали за мен всеки път при разговорите си.
Крейзи се обади, даде ми телефона на Маджо, за да му звъня, когато поискам. Това ме изненада. Знаех, че Маджо ми има телефона от Сашко. Мина ми през ума, че Маджо иска аз да съм пръв, за да има позвъняване от мен, и по всяко време да покаже на Поли, че аз го търся.
Реших да се направя, че не ми пука.
— Искаш ли да се видим? — попитах, без да се представя.
— Разбира се — отговорът му ми доказа, че той ме е вкарал в телефона си. — Аз съм на игрището на хотел „Хранков“.
— Тръгвам — затворих му аз.
Този път пристигнах само с Тупана. Предупредих го да стои близо до мен. Маджо играеше джитбол. Щом ме видя, спря играта и дойде до мен. Видях подозрителния му поглед към Тупана, но въобще не си направих труда да го отпратя.
— Нещо ново?
Тъкмо се канех да излъжа Маджо, че Поли знае къде живее Бай Миле, и след това да говорим за моя милион и за нещо отгоре. Все пак за втори път спасявах задника на Дебелия. Той не дочака отговора ми, а най-изненадващо изтърси:
— Разбрах, че вчера сте си говорили със Сашко — изпсувах наум глупака.
— Да, поговорихме си.
— За какво по-точно?
— Ами той сигурно ти е казал.
— Не, подметна, че си имал някои идеи, които искаш да споделиш само с мен.
Глупавият Крейзи отново се бе опитал да си вдигне точките пред Маджо и естествено да вдигне и моите акции, като ги накара да мислят, че имам планове.
— Аз нищо не съм предлагал — направих се на смутен.
— Да предлагаш — няма лошо — подсмихна се Маджо.
— Не, просто Сашко ми сподели, че има някои хора, които пречат. Някакви банкери.
— Те, банкерите, у нас не са толкова много. Кой поточно? — погледна ме Маджо.
— Кюлев.
От изненаданото ми изражение разбрах, че не е в час относно това. Явно си беше идея на Сашко и на Славчо.
— Аха, това са си някакви техни проблеми — махна с ръка Маджо. — На мен Сашко ми каза, че си искал да помогнеш нещо във връзка с Дребния. Но пък мен такива неща не ме интересуват. Но ако реша, бих ли могъл да разчитам на теб? — хитро ме погледна Маджо.
Явно цялата организация бе в криза откъм вършачи, щом почти ми предлагаше поръчка.
— Разбира се, че можеш. Още повече, сам знаеш — тук парите не са важни. Аз лично съм заинтересован, защото искам да спя спокойно.
— Парите винаги са важни. И ако аз случайно реша да ти предложа, ти ще избереш сумата — усмивката му беше подкупваща.
Прегърна ме и тръгнахме в обратна посока, с гръб към Тупана и неговите охранители.
— Ти да не се стегна, че те питам какво си говорите със Сашко? Можете да си продължите разговора за банкерите. На мен лично ми изглежда интересен.
Определено беше голяма лисица. Само за пет минути, така, както не знаеше нищо, реши да даде мълчаливото си съгласие за Кюлев. Очевидно беше, че Кюлев пречеше и на него. И при това положение беше съвсем нормално, някой друг да изчисти пътеката и да премахне един неудобен конкурент. Така не поемаше никаква отговорност, а и не се бъркаше с пари.
Винаги беше най-добре друг да извади горещите кестени от огъня.
ГЛАВА 15
И зимата, и пролетта изминаха в абсолютно безсмислени срещи с Поли и Маджо, където моята роля беше по-скоро буферна. Бях убеден, че и двамата ми вярват. На Младен правех голяма услуга. Това беше спечелено време и така му давах възможност спокойно да работи върху ликвидирането на Поли.
Той започна да избягва честите срещи с мен, но видехме ли се, ми подхвърляше по 10 000 долара. После сякаш спря и дори отлагаше, ако сметнеше, че не са важни. На няколко пъти изпращаха Бай Миле съвсем тенденциозно извън страната — само и само да го запазят жив.
След последната ни официална среща в „Хранков“, Маджо използваше като посредник между нас Крейзи. И до ден днешен и двамата не разбрахме защо. Учудваше ме, че никога не направихме директна среща с Бай Миле, все пак той беше потенциалната жертва. Това ме караше все повече да се замислям да не би Маджо да се опитва да ме направи разменна монета. И всъщност не да убие Поли, а просто да го запази като острие на организацията.
Това усещане се засили след разговора с Маджо, когато той чу записа, в който Поли съвсем категорично каза, че не иска да го убива.
С Поли говорехме само по телефона и аз правех всичко възможно да го убедя, че работя по неговата задача, че съм я взел присърце, но чакам удобния момент. Той ми вярваше безпрекословно и аз използвах това доста умело.
