— Поли, писна ми — изнервих се един ден аз. — Ще го пробвам, дори на централно място, пък каквото стане.
— Не бързай, Жоро — успокояваше ме Поли. — Бай Миле го искам на сигурно. Гафовете ще ни съсипят.
Питаше ме и за Брендо, но не забравяше да ме предупреди, че трябва да чакам удобния момент и да не се притеснявам.
На пръв поглед целта и на двамата бе да отсвирят конкуренцията, просто мотивите бяха различни. Поли можеше да се запали от една дума накриво, освен това манията му да бъде на върха отприщваше агресията.
Той се опитваше да стигне върха и да бъде лидер, а другият да запази извоюваните позиции. И от тази гледна точка Маджо изглеждаше по безскрупулния и самовлюбен.
На една от срещите ни в „Олимп“, на която присъстваше и Славчо, Маджо не се сдържа и показа раздразнение, но нямаше как да го държи настрана. Той като потърпевш искаше да знае какво става. Оказа се, че Маджо е бесен от разиграла се наскоро друга случка. Приятел на Славчо довел в банката му тетевенеца Милен Ганев.
В средата на деветдесетте той се беше изявил като краля на захарта. Работеше директно за СИК. Там обаче интересите се преплитаха с тези на Илия Павлов. По поръчка на Маджо Ганев врътнал Илия с няколко милиона долара. Точно тук Маджо показал другото си лице, под маската на дипломат. Срещнал се с Павлов и го убедил, че Ганев не е с тях, а измамата я е направил на своя глава. На практика обрича бизнесмена на смърт. Въпреки че Илия не обичал мокрите поръчки, едва ли е щял да прости такова унижение.
Психологическата атака на Маджо изигра своята роля.
Успокоен и благодарен, само седмица след това Илия Павлов се размина на косъм от смъртта. На път за резиденцията си в Бистрица мощен заряд от тротил, заложен в страничната канавка, отхвърлил лимузината му. Взривът разтърсил шосето и разровил канавката. Павлов се отървал леко. На последвалата среща Маджо за пореден път хвърлил вината върху Милен Ганев, а самият той бил доста разочарован, че не успял да измъкне „Мултигруп“.
Милен Ганев вярваше безрезервно на Маджо. Той инвестираше парите си в недвижими имоти и автомобили. Притежаваше над двайсет апартамента в София. Самият той живееше в луксозен апартамент срещу сградата на „Кинтекс“. Приятелството им с Маджо бе голямо или поне Ганев си мислеше така. Дори му съдейства да купи апартамент на любовницата на Маджо в същата сграда.
И години по-късно, когато отишъл на среща със Славчо в банката, се наложило да се срещне с Крейзи, който бе изпратен „да го преслуша“. На няколко пъти той повторил пред охранителя, че Маджо е най- кръвожадният. Парите, които Младен печелел от него при отчитането на захарта, бяха залог, че СИК ще го пази. Често Маджо слизал с каничка кафе при него след поредната си бурна любовна нощ с Милкана и приятелски си говорели.
След случката с Илия обаче Маджо го заплашил, че ще му вземе бизнеса и ще го съсипе, защото заради него си е развалил отношенията с Павлов. Ганев дори не могъл да се защити. Не му казал нищо, изчакал Маджо да си тръгне от Милкана и спешно се свързал с Малкия Маргин.
Ганев не беше никак глупав. Знаел е, че наскоро Маджо е изритал Малкия Маргин от СИК и че между тях има напрежение. Предложил на Малкия Маргин недвижимите си имоти за един милион марки, десет пъти по-малка сума, прехвърлена на деня, за да се покрие. На практика Ганев бе наясно, че няма какво губи, Малкия Маргин пък щеше да си остане вечния враг на Маджо, въпреки че брат му бе основният му партньор.
Вбесен, Маджо пуснал слух, че Милен Ганев е мъртъв в мига, в който Малкия Маргин се хвалеше наляво и надясно как е забогатял от Милен Ганев.
Началото на конфликта между двамата бе лъснал няколко месеца по-рано, но бе започнал години преди това още при създаването на СИК. Маджо се занимаваше с бизнеса с петрола, месото и захарта с Ганев. След смъртта на Васил Илиев СИК продължаваше да си действа основно като застрахователна компания, но всички бизнесмени, които са се застраховали, ставаха и бизнес партньори на Малкия Маргин, който се развил благодарение на схемата на брат си да изпраща бизнесмените при него.
По същата схема в лапите на Малкия Маргин бяха попаднали Славчо Христов и двама софийски тарикати: Робърт Стефанов и Емил Петров — Русия. Робърт Стефанов някога се подвизаваше на Магурата, а Емо Русия бе бивш бачкатор в Кремиковци. Двамата имали широкомащабни планове с контрабандата с цигари. Така Малкия Маргин забогатял за кратко време, но никой не знаеше дали даваше процент на брат си. Имаше неблагоразумието да построи палат в Бояна. След което направил още една голяма глупост. Поканил Димата, за да му се похвали.
Димата имаше едно качество винаги да пресмята чуждите пари и набързо направил интрига, като отишъл при Маджо и наковал Маргина, че прави пари на гърба на организацията. Това накарало Маджо да побеснее и на събрание на СИК директно обвинил Малкия:
— Имам данни, че изкарваш пари на мой гръб!
— Какви по-точно, батко Младене? — смирено го попитал той.
— Заедно с твоите приятели продавате контрабандни цигари, като използвате моето име.
— Батко Младене — продължил скромно Малкия, — аз мисля, че в Германия теб никой не те познава. Това смути акционерите, но изкара извън нерви Маджо.
— Тогава те осъждам на смърт! — Маджо изстреля думите и напусна залата без никакви обяснения.
След създаването на ПИМБ (Първа източна международна банка), която Маджо оглави, той убеди всички да вкарат парите си в нея. Финансовата криза през 1997 година и големият фалит на банките бе причината Маджо да прибере парите на съдружници и акционери с мотива, че така той спасява банката, а те парите си.
Но всъщност той спаси банката и превърна всички в свои заложници. И винаги, когато някой се нуждаеше от пари и отиваше да иска, бе отпращан с празни ръце и едно единствено обяснение: „Банката сега се развива, не трябва да я изправяме отново пред фалит!“.
Големия Маргин никога не се бе страхувал от Маджо, макар че и той бе вкарал всичките си пари, и затова реши, че може да го умилостиви. На практика обаче единственото, което можеше да направи, е да измоли милост за брат си.
— Младене, прости на брат ми! Все пак той е само на двайсет и пет години, нормално е да се излакоми!
— Ще му простя — процедил през зъби Маджо. — Но искам един милион марки глоба. И то още утре по обяд! А имам и едно друго условие. Все пак някой трябва да понесе наказание за назидание на другите. Вместо брат ти ще убия Миро Катъра.
Миро Катъра беше бивш борец от Кюстендил, а после от „Левски“. Беше израснал с Малкия Маргин и беше дясната му ръка. Големия Маргин не посмял да моли за милост и за Миро. Още същата вечер ги предупредил и предложил на Миро да се скрие. Вместо това Миро направил нещо странно — потърсил същата вечер Жоро Илиев, с когото били съседи в Кюстендил и приятели покрай борбата. Въпреки че Миро бе изпълнителен директор в СИК, изцяло се занимаваше с бизнес и никога не е имал сблъсъци с ВИС.
— Бате Жоро — проплакал той, — знам, че навремето не дойдох да работя при теб, но с Малкия Маргин израснахме заедно и така се завъртяха нещата.
— Никога не съм ти се сърдил за това — отговорил му Жоро.
— Сега Маджо ме е осъдил на смърт. Можеш ли да ми помогнеш?
Жоро не му дал никакви гаранции, но на другия ден, когато Младен отишъл да си прибере единия милион марки, получил внезапно обаждане от Жоро Илиев.
— Имаш ли време да се видим спешно на „Кимбо“? — едно от митичните кафенета на „Патриарха“,
