— Иска директно мен, значи?
— Да. Сваля поръчката от Бай Миле.
— Затова те питах толкова често дали има екип върху мен — въздъхна тежко Маджо. Сигурен бях, че ще се стигне дотук.
Мълчах и го наблюдавах с любопитство.
— Ти прие ли я поръчката? — почти приплака Маджо.
— Не — отговорих с жестока нотка. — Казах му, че се пазиш сериозно и трудно мога да мина през охраната ти. А то си е така — усмихнах се аз.
— Кое му е така? — изпадна в истерия Маджо.
— Ти какво мислиш? Че тия пънове могат да ме опазят ли? Тръгвай директно оттук при него и му кажи, че я приемаш, докато не я е дал на някой друг! Имаш ли си парички?
— Да. Спокойно.
Въпреки това Маджо изхвърча навън и повика Свилен:
— Свилене, слез долу до офиса на ресторанта и спешно ми донеси 20 000 долара. Преди това докарай 4-ма души да стоят на вратата. Трябва да вземам мерки — погледна ме извинително той. — Имаш ли някаква идея?
— Да, ще приема поръчката — спокойно го изгледах. — След което искам помощ от теб. Така няма да мога да го залъгвам дълго. Ще загубя доверието му. Затова искам да оставиш някъде бронираната си кола и аз ще я надупча с калашниците. Колата ти не би издържала на кръстосан огън, но ще кажа, че шофьорът ти е реагирал на мига и сте се измъкнали.
— Планът ти е много добър усещах още напрежението в Маджо, но се прокрадна и някакво облекчение. — Само че около мен ще се вдигне голяма шумотевица… вестници… телевизии, а нямам нужда от това. Дай да го направим с Бай Ми ле. А ти ще кажеш, че се е отворил шанс на мига и си решил да действаш. След неуспеха той ще се уплаши и за известно време ще ме забави. Чакай, той, Бай Миле е тук, ще го повикам да говорим с него — погледна ме вече пообнадежден. Стана, но отново приседна на стола, разпери ръце към мен и ме погледна с отработения си невинен поглед и ме попита: — Ти можеш ли да се оправиш с Поли?… Така де, да приключиш веднъж Завинаги с него?
— На този етап — не! — знаех, че ако се ангажирам с това, ще бъде притиснат в ъгъла и мърдане няма да има. — Преди можеше, но ти не ми предложи. А сега, явно уплашен от кражбата на дрогата, дойде при мен с цялата си охрана.
— Добре, търси някаква пролука. Знаеш, че за цената няма проблеми. Разчитам на теб!
— Ще помисля — отговорих му неопределено. Маджо включи станцията за връзка с охраната и нареди:
— Пратете при мен Бай Миле! — погледна ме на секундата. — Пред него не споменавай нищо от разговора ни. Не че имам тайни, но го правя за твое добро.
Бай Миле влезе тежко, задъхан от усилието да измине бързо десетте метра.
— К’во прайте бе, да го еба? — провикна се бодряшки и се отпусна в единствения свободен стол. — Как си, Жоро, попроменил си се нещо, преди беше по-слаб.
— И ти така — отвърнах.
— Е, аз винаги съм си бил свиня — туловището му се разтресе от смях. — Да знаеш, че днес съм помислил за теб. Като разбрах, че ще идваш, отпратих двама от моите охранители Милен и Росен, нали са ти от махалата и кой знае къде могат да споменат, че се срещаме…
— Ще трябва да те убиваме — изстреля Маджо, като спря тирадата на Бай Миле.
— Мене ли, бе?… К’во съм направил, да го еба? — увисна ченето на Бай Миле и той се втрещи.
— Омръзна ни от тебе — съвсем сериозно каза Маджо.
— Щом сте решили… явно след толкова години честен труд съм станал ненужен… — сведе глава Бай Миле — Не преигравай, Милчо! Знаеш, че можеш да ми имаш пълно доверие. — Маджо се почувства неловко заради мен и смени тона, явно осъзна, че аз присъствам на една семейна сцена. — Трябва да свалим малко напрежението от Жоро. Виждаш колко време ни помага.
— Всичко знам — обърна се към мен той. — След всяка среща с теб Младен всичко ми казва.
Това ме поуспокои, макар и да поскриваше по нещо, вероятно Маджо не държеше Бай Миле съвсем в неведение.
— К’ва е сега идеята с това гърмене?
— Ще пуснеш S класата си към път за Боровец, но няма да си в нея. А Жоро ще надупчи цялата й задна част. Нали обикновено се возиш отзад.
— После куките ще ме викат на обяснение.
— Няма — успокои го Маджо — Няма да го афишираме.
— Тогава как Поли ще разбере, че Жоро се е пробвал върху мен? — зададе първия си умен въпрос Бай Миле.
— Ще я вкараме да се прави в сервиза на Стоил Славов. Там има сума ти шпиони, така че веднага ще изтече информация до Поли. А после Жоро ще се оправдае, че неговите хора са те прихванали как се качваш в S класата от София, затова са те изчакали на пътя към Боровец и са гърмели. Всеки знае, че ти често си променяш решенията и се прикачваш в колите на приятелите си Любо от Видин и Дончо от морето.
— Не е лоша идеята, ама ще ми отиде S класичката, ще трябва да се возя само с паджерото… — приплака той, като върл вещоман.
— Ще ти купя нова — прекъсна го Маджо. — Изчакай ме малко — обърна се към Бай Миле, — аз ще изпратя Жоро и ще се върна!
Маджо взе плика с парите от Бабаса, направи знак на Крейзи да ме чака пред стадиона и ме дръпна настрана в една баня. Извади парите от плика.
— Пъхни ги в панталоните си — подаде ги той. И отново зави празния плик и го хвана под мишница.
— Тръгвай и мисли сериозно как да ни отървеш от Поли!
ГЛАВА 17
Събитията от следващите две седмици се развиха главоломно. Срещнах се още по три пъти и с Поли, и Маджо, но вече по съвсем други поводи. Макар че трескаво мислех начин да изляза чист.
Първо ме повика Поли, който изобщо не беше на себе си. Сутринта сестра му бе ходила да тегли 3 милиона марки. Но в градинката пред „Кристал“ някакъв мъж й дръпнал едната чанта. Оказало се после, че са им откраднали 500 хиляди марки.
С тях Поли бе намислил да купува хотел „Сердика“. Смяташе да инвестира част от парите от откраднатия кокаин в сериозен бизнес. Изненада ме, като ми каза, че Маджо е щял да му помогне със сделката. За пореден път се убедих, че Маджо е голям двуличник, но и стратег. Вероятно смяташе да прибере и хотела, след като се отърве от Поли.
На срещата присъстваше и Женята. Той пръв подметна на Поли, че се съмнява в сестра му, защото не е взела охрана. Тя беше омъжена за италианец със съмнителна репутация, който уж имаше бизнес в Италия, а винаги опираше до парите на Поли.
Женята пося семето на съмнение относно откраднатите пари, но на Поли не му се вярваше, че сестра му би направила нещо такова. Той все още твърдеше, че може би някой наркоман просто е дръпнал първата му попаднала чанта и е от прашил нанякъде. Пуснахме всичките ни хора да претарашат свърталищата на наркомани, за да разберем има ли някой, който да се е похвалил. Но опитите ни да открием крадеца бяха безуспешни. Което все повече ни доближаваше до версията, че сестрата на Поли ги е прибрала. Вероятно една такава сума би й уредила живота, а и със сигурност е подозирала, че ако вземе повече, Поли ще полудее.
Поли направи нещо друго. Свърза се с нашия стар познайник Слави Трифонов, който гледаше да е в добри отношения с всички групировки.
С Трифонов се познавахме от дискотека „Алкатрас“ още от 1994 година. Тогава той често идваше там, парадираше с измислена слава. Сваляше бедни студентки, както и дианабадските курви, които търсеха поредния балама да му изпразнят джоба. Размотаваше се с един огромен мобифон, който му висеше на
