бедрото. Една вечер съвсем се бе отплеснал и окрилен от това, че размени няколко думи с Васил Илиев, започна да подкача танцьорката на пилона. Мая — така се казваше красивата мацка, определено не беше от неговия калибър. Тя често обслужваше Поли и Васил Илиев, които бяха съсобственици на дискотеката. Започна да й досажда, докато тя не се съгласи да се снима с него.
След като Васил си замина, Слави се самозабрави, опитвайки се да се прави на джентълмен, целуваше й ръце и накрая клекна в краката й. Очевидно се опитваше да привлече вниманието й.
— Изхвърлете тоя клоун, само не го бийте — нареди тогава Поли. — Не искам утре да ме разнасят по телевизията.
Хванахме го грубо за дрехите и пред погледа на хората в дискотеката го изхвърлихме. Едно от нашите момчета не се стърпя и го удари с длан по гърба. Трифонов се разпени и забълва заплахи, използвайки името на Васил, а ние наредихме на охраната да му хванат такси и да го разкарат.
Още на другия ден бъдещият шоумен поиска среща чрез Васил и се извини на Поли за държанието си.
Сега Поли искаше следната услуга. В собственото си предаване да разкаже за изчезналата чанта и да обяви награда, ако я намерят и предадат. Самият Поли бе обявил награда от 50 000 марки, ако му я намерят. Трифонов свърши работа, само че най-нагло бе заявил на Поли, че тази услуга ще му струва 5 хиляди марки, които Поли плати небрежно, но след това сподели пред нас раздразнен:
— Боклук, ще ме рекетира мен! И каква стана тя, някакъв си шоумен е по-голям рекетьор от нас!
— С какво се оправда, че ти ги иска?
— Абе, смънка нещо там за отчитане в телевизията, но съм сигурен, че ги е прибрал в джоба си.
— Поли — каза съвсем сериозно Женята, — имам едно момче, с него ходим на лов. Той стреля с арбалет. Какво ще кажеш да го пратя да пусне една стрела в гъза на Слави Трифонов.
— Що не пратим направо хора да го натрошат? — изстреля ядно Поли.
— Популярен е, ще стане скандал, а така, като се появи в Пирогов със стрела в гъза, ще падне голям смях. Ще помислят, че някой го е наказал заради женска история.
Поли се поразсмя, но съвсем сериозно отсече:
— Имам си много други ядове в момента, за да се занимавам с тоя боклук. А арбалетът е тежко оръжие, ще вземе да го осакати и тогава ще стане наистина жесток скандал. А аз нямам нужда точно сега от публични изяви… — помисли около 2–3 минути и махна с ръка. — Прежалил съм ги тия 500 хиляди.
Отпрати ни и остана сам.
Няколко дни по-късно ме повика отново. Беше още по-бесен. Този път бе разбрал, че бившата му съпруга Силвия се е хванала със собственика на фирма „Сага“ Георги Чопев.
— Видях я в дискотека „Ескейп“. Беше дошла с него — вилнееше той. — Помниш, навремето отмъкна гаджето на Жоро Пехливанов, онази, манекенката Деси Илиева, нали се сещаш, „Мис София“… Явно преднамерено се опитва да ме дразни. Защо е забил бившата ми жена, при положение че колекционира най-красивите манекенки. Тя все пак е на 35 години, а той бръмчи на 18-годишни. Предизвиква ме… Искам го мъртъв — излезна извън контрол Поли. — И то да го разстрелят пред нея… да помни, че не трябва да ме унижава така. Тя знае колко съм горд, а така излага и детето ми. И предупреди хората, които ще стрелят, да я запазят жива… Все пак е майка на детето ми — повтори пак. Изчаках го да свърши и отклоних поръчката.
— Смятам да отсвиря Бай Миле най-накрая — за пореден път се измъкнах, — а другият ми екип чака Брендо.
— Извинявай — махна с ръка той. — Вярно е, че имаш по-сериозни задачи, за да те занимавам със семейните си проблеми. Добре че Маджо бе с мен, та ме възпря да не го заколя лично аз.
Учудих се, че двамата с Маджо обикаляха дискотеките, след като Маджо знаеше, че Поли го е поръчал. Но предположих, че вероятно е част от някаква негова стратегия.
— Ще прехвърля тази поръчка на Женята — отпрати ме Поли.
На другия ден ме повика Маджо.
— Поли да ти е поръчвал нещо ново? — развеселен ме погледна той.
— Да. Жоро Чопев.
— И ти к’во му каза?
— Отказах му.
— Защо бе, човек — усетих раздразнение, — така ще имаш оправдание, защо се бавиш с мен. А ние подготвяме през това време подходящ момент да надупчиш колата на Бай Миле.
— Ами, нищо. Не ми пречи да приема поръчката.
— Поли каза ли ти къде живее Чопев? — Не.
— Скоро ще ти каже. Аз ще ти дам схема как да стигнеш до там. Много гадно копеле е този Чопев. Все пак Силвия е майка на детето му — завърши с голяма доза съчувствие Маджо.
— Вярно ли е, че си го възпрял в дискотеката да не го заколи? И защо излизаш с него по дискотеките, след като знаеш, че те е поръчал — контрирах го аз — Държа го под контрол. Дори го уреждам за хотел „Сердика“. А в „Ескейп“ въобще не е налитал, изпи една водка и това е. Просто ти се прави на мъж. Според мен си беше много спокоен.
Тръгнах си с мисълта, че и Маджо има зъб на Чопев и щеше да му дойде супер Поли да му свърши черната работа и да го отърве и от него докато е жив.
Няколко дни по-късно надупчиха беемвето Чопев на път за къщата му в Симеоново. Очевидно Женята действаше бързо. Предполагах, че вършачите му бяха двама безскрупулни бандити от Червен бряг — Данкина и Хамстера. Чопев оцеля. Бяха го простреляли в краката и замина на лечение в чужбина.
Маджо ме повика още на същия ден. Смяташе, че аз съм свършил поръчката. Аз и не отрекох.
— К’во стана, бе? — попита ме с нескрито любопитство той.
— Засякло им е оръжието — излъгах съвсем спокойно — и са успели да пуснат няколко куршума, като отминал.
— С к’во са стреляли?
— С Калашник — казах напосоки аз.
— Това е тежко оръжие — замисли се Маджо и добави: — Ще отсъствам две седмици, след което ще свършим с Бай Миле.
— Добре, като се върнеш, ще говорим и за моите пари. Искам да ми платиш за всичко, което съм свършил за вас.
— Няма проблем — усмихна се подкупващо Маджо.
Явно за мен нямаше спокойствие. Едва бях излязъл от срещата си с Маджо и ме повика Поли. Беше доста отчаян, защото напоследък не му вървеше. Изобщо не коментира случката с Чопев, а директно ме запита:
— Трябва да приключим с този Бай Миле, Жоро — Знам, че правиш всичко възможно. Но така ще умориш екипа си и те ще се откажат. Затова ми хрумна следната идея. Ти имаш доста познати сърби. Можеш ли да купиш гранатомет?
— Мога, разбира се.
— Да не би и ти да си мислил върху този вариант?
— Да. Затова знам и колко струва. 10 000 марки.
Поли мръдна до съседната стая, върна се и ми отброи на масата сумата. И идея си нямах, че тази лъжа и парите, които му прибрах, ще ми утежнят живота през следващите пет години.
Звъннах на Крейзи да ми направи среща с Маджо на летището. Той всеки момент очакваше полета си. Беше излязъл от терминала само с Ба баса и ме чакаше отстрани на паркинга.
— Поли ми даде гранатомет — излъгах го аз. Крайно време беше да се вземе в ръце и да действа.
Маджо пребледня, подпря се на близката кола и алармата й пронизително запищя. Съвсем се разтрепери. Костваше му много усилия, но се овладя и ме попита какъв е моделът. По това време нямах идея, какво представлява дори гранатометът, но Маджо ми подсказа сам.
— Имам предвид от тези, които се използват еднократно, или от другите? — попита ме той.
— От еднократните е — дадох, без да искам, грешен отговор аз.
— Значи няма проблем — отпусна се Маджо — — Щом се върна, веднага ще го изхабим. Ще пусна моите коли към Боровец, а ти ще разбиеш снаряда в скалите.
