Баката също стреляше добре. Имаше обаче един минус — беше отявлен наркоман. Компенсираше го с изключителната си наблюдателност и способността си да постъпва подло тогава, когато най-малко очакваш.
На тези хора съдбата отреди да станат мит в подземния свят.
Групата на Женята изобщо не ебаваше големите босове. Хич не се интересуваше от тях. По-важно беше да имат някаква работа, за да си изхранват семействата, или да си пълнят джобовете с пари. Обикновено изпълняваха рутинни поръчки — режеха уши на провинили се дилъри, биеха ВИС-аджии, изпълняваха наказателни операции от всякакъв вид. Отнасяха се към Женята приятелски, защото той им даваше хляб, но изобщо не го смятаха за началник. Към Поли изпитваха по-голям респект, макар да бяха го виждали само няколко пъти.
— Стегни си малко хората! — скара се един ден той на Женята. — Държат се с теб сякаш са ти първи братовчеди.
— Ами ние сме по-скоро едно цяло — оправда се дангалакът.
— Няма едно цяло! Те са ти служители и трябва да го знаят.
— Какво да направя?
Поли мълча дълго, загледан мрачно в обувките си. Женята имаше две прекрасни кучета, които обичаше повече от децата си. Мъкнеше ги постоянно със себе си и ги глезеше неимоверно. Селските момчета около него се дразнеха от това. Наричаха ги песове и ги сритваха винаги щом намереха сгоден случай. Това не остана незабелязано от Поли.
— Ще заколиш едно от кучетата си пред тях! — с тих глас нареди той.
— Те са ми деца — проплака Женята.
— Говорим за много по-сериозни неща, а не за някакви помияри — отряза го Поли. — Действай!
Кучетата бяха лайки — мъжка и женска. Женята избра да убие мъжкото. Въображението му стигна дотам, колкото да измисли най-елементарната ситуация. Подсвирна му сигнал, който кучето не познаваше, после симулира ярост, затича се към него и забоде нож в шията му. Селянчетата от групата не се впечатлиха особено, но все пак се стреснаха. Разбраха, че Женята е страшен когато се вбеси и започнаха да го гледат с по-други очи.
Следващият номер дойде като късмет от лотарията. Някакъв махленски пичага беше подметнал на жена му, че мъжът и е бандит и съвсем скоро ще го освиткат. Женята веднага поведе четата си по кърчмите. Намериха нещастника в най-отдалечената.
— Остави ни да го пребием — предложи си услугите Данкина.
— Стойте мирни — отблъсна ги Женята, — аз ще си свърша работата.
Вкара нещастника в един вход, съблече го чисто гол и най-спокойно го наеба. След това го изхвърли на улицата единствено по бели чорапки.
— Я гледай? — учуди се Ганеца. — Защо си го облякъл толкова?
— Така е по-сексапилен — отвърна равнодушно Женята. И от този момент наистина започнаха да го възприемат като бос.
Поли отдавна си търсеше частен бизнес и понеже местата бяха запълнени, се вторачи в гробарите. Сто процента от тях бяха цигани. Владееха гробищните паркове, смучеха от скръбта на хората и печелеха добри пари. Като начало им прати стария си приятел Киро Торука. Той се появи пред тях с костюм, бяла риза, вратовръзка и лачени чепици.
— Господа цигани — начена речта си Торука. — Предлагам ви от този момент нататък да работите за нас. Ще ни давате четиридесет процента, а ние ще ви пазим.
— Какви господа, бе, да ти го начукаме! — развикаха се мангалите. — Да вървиш на майната си!
Поли, разбира се, не остави нещата до тук. Веднага нареди на Женята да бъдат изтрепани една сюрия цигани.
— По-колко даваш? — попита го дангалакът.
— Абе, разбрали сме се за пет хиляди, ама за мангал толкова пари не давам.
— Какво правим тогава?
— Хиляда марки стигат.
Женята на беше от кръвожадните и не му се искаше толкова кръв, макар и циганска. Реши два мангала са напълно достатъчни.
Неговите дебили обиколиха всички софийски гробища. Навсякъде гъмжеше от народ. Едва на третия път завариха петима роми да довършват някакъв паметник и да се черпят с това, което са оставили опечалените роднини.
— Я се стройте — нареди им Бесника.
Циганите се изправиха с разтреперени крака, а когато видяха автоматите с разгънати приклади, съвсем загубиха ума и дума:
— Ша работим за вас, бате! Само не ни закачайте!
— Копайте гроб — нареди Данкина.
— Бака, ти нали пееше по сватби и погребения — обърна се Ганеца към колегата си.
— Що бе, к’во лошо има?
— Нищо. Искам да завъртиш една балада на тия мангали, та да ни помнят на оня свят. Запей така, че и гробарите да заплачат!
И Баката наистина запя.
След това застреляха двама от циганите, а другарите им покорно ги заровиха. Групата на Ганеца изобщо не се притесняваше, че са видели лицата им. Нито един от останалите трима мангали нямаше да продума.
Глава XVII
Поли остана изключително доволен след убийството на циганите. Не толкова заради гробарския бизнес, който получи на часа, а защото най-сетне Женята създаде схема и се реши да поема отговорност. Това отдавна влизаше в неговите планове. Позицията му на бос вече не му позволяваше да участва в дребни престъпления. Ако се появеше някакво голямо убийство, той разбира се щеше да се намеси лично. Но да ходи подир дребни хорица и някакви смръдливи мангали изобщо не му отиваше. Маджо също беше доволен. От дясната си страна държеше бай Миле за тежки случаи, от лявата му страна Поли поемаше дори и без да го осведоми по-леките. Самият той нито поръчваше, нито участваше.
Интересът на организацията към модния подиум възникна постепенно, обаче се настани трайно. Причините бяха много. От една страна в този бизнес имаше много пари, от друга страна даваше възможност да се набавят красиви и стилни курви. До този момент многобройните конкурси ги владееше куцият Росен, който поради липса на пари се съюзи с някакъв си Папазов. После двамата се скараха. Куцият се правеше на шоумен, обичаше да излиза на сцена и да плямпа всевъзможни глупости, докато Папазов действаше подмолно, почти не се появяваше публично. За сметка на това успя да закупи от световните агенции правата за трите основни конкурса. След което напъди Росенчо и започна да работи сам, Куцият веднага изтича при нас.
— Онзи ме ограби! — проплака той. — Помогнете и ще работя за вас.
В интерес на истината имаше известно право. Пък и Папазов се държеше абсолютно нагло. Пратихме му хора за работен разговор, с които той изобщо не пожела да се срещне. Навсякъде твърдеше едно и също:
— Не ме занимавайте с вашите мутренски работи! Аз съм във връзка с големи хора на Запад и вие хич не ме интересувате!
Куцият Росен беше достатъчно луд, за да си въобрази, че сам може да оголи терена. Организира един глупав атентат в тоалетната на зала „Универсиада“, от който пострада абсолютно невинен дядка. Арестуваха го веднага. Стана така, че вместо да остане сам на пазара, той го освободи. Поли обаче знаеше какво да направи. Привика Женята и му сподели:
— Папазов ми пречи сутрин да се наслаждавам на изгрева!
— Този път колко? — попита Женята.
— Този път пет хиляди, както сме се разбрали. Следващата седмица цяла София осъмна с плакати за
