да е правила.
Логиката и здравият смисъл бяха чужди на Дайна. Тя не признаваше никого и се уповаваше само на собствения си усет. Никакви авторитети, чужди мнения, препоръки или пояснения не можеха да накарат тази жена да се отклони от веднъж избрания от нея път или дори да се съгласи и на най-малки отстъпки. Така беше и при старата господарка — майката на Мари, а самата „мис Мари“, както Дайна продължаваше да я нарича и след сватбата й, предпочиташе да отстъпи на готвачката и да не й оспорва властта.
Дайна прекрасно владееше майсторството да се оправдава при всички обстоятелства. Тя беше твърдо уверена, че главната готвачка не може да греши и пазеше собствената си репутация неопетнена — а при южняците във всяка кухня можеха да се намерят глави и плещи, на които да се стовари отговорността за всяка вина и за всяко прегрешение. Ако някое ястие не беше приготвено добре, намираха се петдесет неоспорими оправдателни причини и виновни за това бяха безспорно петдесет други хора, на които Дайна започваше най-упорито да се кара.
Но много рядко се случваше Дайна да не успее да се отличи. Въпреки че вършеше всичко объркано и отзад напред и не се съобразяваше нито с времето, нито с мястото, въпреки че кухнята й обикновено изглеждаше като да е минал ураган през нея и за всеки кухненски предмет да имаше толкова места, колкото са дните в годината — все пак, ако бихте имали търпение да дочакате, докато се справи, тогава трапезата ви ще бъде така подредена и яденето приготвено така изискано, че би задоволило и най-изтънчения вкус.
Беше дошло време да се почне приготвянето на обяда, но Дайна, която винаги отделяше доста време за размишление и за почивка и обичаше удобствата си, беше седнала на пода в кухнята и пушеше с късата си дебела луличка, в която намираше наслада и неизчерпаем източник на вдъхновение.
Около нея бяха насядали малки негърчета, с които са препълнени богатите къщи на Юг. Те чистеха грах, белеха картофи, скубеха кокошки или вършеха други подготвителни работи. Дайна от време на време прекъсваше своето размишление, за да смушка или да чукне с бъркачката, която й беше под ръка, някой от младите помагачи по главата.
След като завърши ревизията из всички останали отдели на домакинството, мис Офелия влезе в кухнята. Дайна се беше вече научила от различни източници за предстоящите промени в домакинството. Тя реши да заеме отбранителна позиция, да защищава стария ред и тихомълком, без да излиза в открита борба, да се противопоставя на всички нововъведения.
Кухнята беше просторна, постлана с тухли, с грамадно старомодно огнище, което заемаше една цяла стена. Сен Клер напразно се беше опитал да убеди Дайна да смени огнището с по-удобна модерна кухненска печка.
Когато Сен Клер за пръв път се завърна от Север под впечатлението на реда и чистотата, които бе видял в кухнята на вуйчовия си дом, той накупи голям брой бюфети, шкафове и шкафчета и други кухненски приспособления, като се надяваше, че те ще помогнат на Дайна да въведе ред в кухнята. Напразни илюзии! Все едно да беше дал тези кухненски потреби на някоя катерица или сврака. Колкото повече шкафове и чекмеджета се трупаха, толкова повече скривалища си намираше Дайна в тях, за да нарежда стари парцали, гребенчета, стари обувки, панделки, смачкани изкуствени цветя и други „ценни“ вехтории, които й радваха душата.
Когато мис Офелия влезе в кухнята, Дайна не се помръдна от мястото си, а продължи спокойно да пуши, като си даваше вид, че е погълната всецяло от работата на помощниците си, но всъщност с края на окото си тя следеше всяко нейно движение.
Мис Офелия започна да отваря шкафовете.
— За какво е това чекмедже, Дайна? — запита тя.
— Почти за всичко служи, мисис — отговори Дайна. Така беше в действителност. Всред различните неща, които имаше вътре, мис Офелия изтегли най-напред прекрасна ленена покривка за маса, изпоцапана с кръв — явно беше, че в нея е било увивано сурово месо.
— Какво е това, Дайна? Ти увиваш месото в най-хубавата покривка за маса на твоята господарка?
— Боже мой, мисис, как може? Просто нямах кърпа под ръка и само така я взех… Прибрах я, за да я опера. Затова я сложих там.
„Каква неразбория!“ — си помисли мис Офелия и продължи да рови в чекмеджето, където намери стъргало за индийски орехи, няколко индийски ореха, методистки молитвеник, две мръсни носни кърпички, прежда и някаква плетка, пакетче тютюн и лула, няколко бисквити, две позлатени порцеланови панички с някаква помада, чифт стари обуща, фанелено парцалче, в което внимателно бяха завързани няколко малки лукчета, няколко ленени салфетки и груби ленени кърпи, канап и губерки и няколко разкъсани плика с подправки, които бяха разпилени в чекмеджето.
— Къде държиш индийските орехи, Дайна? — запита мис Офелия, като едва се сдържаше.
— Почти навсякъде, мисис — има малко ей в тази пукната чаша, а има малко и в онзи долап.
— А има малко и в стъргалото — каза мис Офелия, като ги извади.
— Ох, вярно! Сложих ги там тази заран… Обичам нещата да са ми подръка — каза Дайна. — Ей, Джек! Какво си се зазяпал? Мисли му… — добави тя и смушка виновника с бъркачката.
— А това какво е тука? — запита мис Офелия, като извади паничките с помада.
— Как какво? Това е мазилото ми за коса. Сложила съм го там, за да ми е подръка.
— И използуваш най-хубавите чинийки на господарката си за това?
— В бързината съм го направила… Тъкмо днес мислех да го преместя.
— А защо са тука тези ленени салфетки?
— Прибрала съм ги да ги изпера някой ден.
— А нямаш ли определено място за непрани неща?
— Имам! Мистър Сен Клер купи онзи там сандък за това, но аз меся бисквити на него и понякога поставям някои работи отгоре, та не е удобно да се отваря капакът.
— Защо не месиш бисквитите върху масата за сладки, която е там?
— Какво говорите, мисис? Там се събират толкова немити чинии и разни други неща — съвсем, няма място.
— Но ти трябва да измиваш чиниите и да ги поставяш на мястото им.
— Да мия чиниите ли? — отвърна Дайна пискливо, тъй като гневът й започваше да надделява над обичайното й чувство за благоприличие. — Какво разбират госпожите от работа искам да знам? Кога ще е готов обядът за господаря, ако аз през цялото време и мия, и подреждам чинии? Мис Мари никога не ми е казвала такова нещо. Никога!
— А този лук тука?
— О, боже мой? Гледай ти къде бил. А аз къде ли не го търся. Това е специален лук. Нарочно го отделих за днешното задушено. Съвсем забравих, че беше в този фанелен парцал.
Мис Офелия подигна разкъсаните пликове с подправки.
— Бих желала мисис да не пипа тези работи… Аз обичам нещата ми да са там, където знам, че ще ги намеря — каза Дайна решително.
— А трябва ли да бъдат скъсани!
— Така е по-удобно за изсипване — отговори Дайна.
— Не виждаш ли, че са се разпилели по цялото чекмедже?
— Разбира се, ще се разпилеят, щом мисис рови нещата така. Мисис разпиля много по този начин — каза Дайна и неохотно се приближи до долапа. — Ако мисис се качи горе и почака, аз всичко ще туря на място, но не мога нищо да правя, докато госпожи ми се пречкат и ми стоят на главата. Хей, Сам, не давай на бебето захарницата! Ще те науча аз теб!
— Аз ще прегледам всичко, Дайна, и ще туря кухнята в ред веднъж завинаги. Надявам се, че веднъж установен редът, ти ще го поддържаш.
— Боже господи, мис Фели! Та това не е работа за господарки, Аз досега не съм виждала никоя лейди да се занимава с кухнята. Старата мисис и мис Мари никога не са правили това, а и съвсем не е нужно.
Дайна, възмутена, почна да се разхожда из кухнята. В това време мис Офелия се зае да разпределя и подрежда чиниите, изпразни десетки купички със захар в един съд, подреди салфетките, покривките за маса, кухненските кърпи и отдели тези, които бяха за пране. Тя миеше, бършеше и подреждаше всичко сама и с такава сръчност и бързина, че готвачката просто се слиса.
