— Боже господи! Та ако така постъпват северните господарки, те не са никакви лейди — каза тя на една от своите помощнички, като се увери, че няма кой да я чуе. — Аз подреждам нещата си така хубаво, както никой друг, когато му дойде време за чистене, но не искам господарки да се въртят около мене и да ми се пречкат и да ми разбъркват нещата така, че да не мога да ги намеря.
Справедливостта изисква да се каже, че от време на време Дайна биваше обзета от неудържимо желание да направи някои преобразования и да тури ред — тогава тя казваше, че е дошло „времето за почистване“. Тя започваше с голямо старание да обръща наопаки всички чекмеджета и сандъци и да ги изтърсва по земята и по масите. Така тя десеторно увеличаваше съществуващото безредие. След това запалваше лулата си и почваше бавно да проверява цялото помещение, като заповядваше на рояка малчугани здравата да излъскат бакърените съдове. В продължение на няколко часа в кухнята цареше невъобразима бъркотия. Когато най-сетне те биваха лъснати, масите ставаха снежнобели от търкане, а всичко, което можеше да дразни окото, биваше натъпкано по ъглите и в дупките, Дайна обличаше хубава рокля, слагаше чиста престилка и увиваше косите си с лъскав и пъстър тюрбан. Тогава тя изпъждаше малчуганите навън, защото искаше да й бъде чисто в кухнята.
Разбира се, тези периодически изблици представляваха неудобство за цялото домакинство, защото Дайна така ревностно пазеше лъснатите тенджери, че не позволяваше да се употребяват, поне докато не й преминеше страстта за чистене.
За няколко дни мис Офелия успя да преобрази съвършено цялата къща и да внесе образцов ред, но там, където резултатите зависеха от помощта на слугите, всичките й усилия бяха напразни.
Веднъж привечер, когато мис Офелия беше в кухнята, някое от негърчетата извика:
— Ей, гледайте, Пру идва и си мърмори нещо както винаги. В кухнята влезе висока костелива негърка, която носеше на главата си кошница със сухари и топли кифли.
— Здравей, Пру! Ти пак пристигна — каза Дайна. Лицето на Пру беше навъсено, а гласът й дрезгав и сърдит. Тя остави кошницата, приклекна на пода, подпря главата си с ръце и каза:
— Ох, господи! Да бях умряла!
— Защо приказваш така? — запита я мис Офелия.
— Нямаше вече да се мъча! — грубо отговори Пру, без да вдига очи.
— А защо пиянствуваш и буйствуваш, Пру? — запита камериерката, гиздава квартеронка, която поклащаше кораловите си обици, когато говореше.
Жената я погледна намръщено и ядовито.
— Може и ти някога да свършиш като мен. Много ще ми е драго да те видя тогава. Да, да. И тогава ще се радваш на всяка капка, която ще те кара да забравяш мъката си.
— Хайде, Пру — каза Дойна, — дай да видим сухарите. Ето мисис ще ти ги плати.
Мис Офелия купи няколко кифли и сухари.
— Има няколко купони в онази пукната кана върху шкафа. Джейк, качи се да ги вземеш.
— Купони ли? За какво ти са? — попита мис Офелия.
— Ние купуваме купони от нейния господар, а тя ни дава хляб срещу тях.
— И той всичко пресмята след това у дома — и пари, и купони, а ако липсва нещо; ме пребиват от бой.
— Така ти се пада — каза Джейн, хубавата камериерка, — щом се напиваш с техни пари! Тя наистина го прави, мисис.
— И пак ще го правя. Иначе не мога да живея… Пия, за да забравя мъката си.
— Много лошо и глупаво е — каза мис Офелия — да крадеш от господаря си, за да се напиваш!
— Може да е така, мисис. Но аз пак ще го правя. Да, аз ще го правя. Господи! Кога ще ме прибереш, за да се отърва от мъките си.
Бавно и с големи усилия продавачката стана и отново сложи кошницата върху главата си, но преди да излезе, тя погледна към квартеронката, която беше още там и пак подрънкваше обиците си.
— Мислиш се много красива с тях! Смееш се, въртиш се и се надуваш. Но почакай. Ще доживееш моите години и ще станеш една стара, нещастна, грохнала жена като мене… Дано това те сполети! — злобно изсъска старицата и излезе от кухнята.
Том, който беше в кухнята през време на разговора със старицата, тръгна след нея по улицата. Тя едва вървеше и от време на време глухо охкаше. Пред една врата тя спря, свали кошницата от главата си и започна да оправя износения си шал.
— Дай да понося кошницата — каза Том съчувствено.
— Защо? — отвърна жената. — Не се нуждая от помощ.
— Да не си болна или друго лошо нещо ти се е случило? — запита Том.
— Не съм болна — отсече жената.
— Много бих желал да ме послушаш и да престанеш да пиеш — каза Том, като я гледаше загрижено. — Това е гибелно и за тялото, и за душата.
— Няма какво да ми разправяш. Знам, че е грозно и лошо. Том изтръпна при тези страшни думи.
— Откъде си? — запита я той.
— От Кентъки. Държеше ме един да раждам деца за пазара — той ги продаваше, щом пораснеха. Накрая продаде и мене на един търговец на роби, от когото ме купи сегашният ми господар…
— И защо се пропи?
— За да забравя мъката си… Тук ми се роди друго дете и аз си мислех, че поне него ще си отгледам, защото господарят не търгуваше с роби. Беше такова едно хубаво, пълно, весело дете… и никога не плачеше. Мисис и тя обичаше да се занимава с него отначало. Но мисис се разболя и аз трябваше да я гледам. Тогава и мене ме хвана треска и млякото ми секна. Детето много отслабна, стана кожа и кости, а мисис не искаше да му купи мляко. „Храни го — казваше — с това, което ти ядеш.“ А нещастното дете отслабна още повече, то чезнеше всеки ден и все плачеше, горкото, и денем, и нощем — стана само кожа и кости. Господарката се сърдеше и казваше, че това било само от проклетия. Тя искаше то да умре, не ме оставяше да спя с него нощем, защото казваше, че детето ме държи будна и ставам негодна за работа. Накара ме да спя в нейната стая, а детето изнасях на мансардата. Там то плака до задушаване една нощ и умря… Оттогава като че все чувам неговия плач… А като се напия, забравям всичко…
Том се върна натъжен у дома.
Глава XIX
ВЪЗГЛЕДИТЕ И ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА МИС ОФЕЛИЯ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
След няколко дни вместо старата Пру друга жена донесе сухари. Мис Офелия също беше в кухнята.
— Как е Пру? — извика Дайна.
— Пру’никога вече няма да дойде — отговори жената загадъчно.
— Защо? Да не е умряла?
— И ние не знаем… Тя е в избата — каза жената и погледна към мис Офелия.
Мис Офелия взе сухарите, а Дайна отиде да изпрати жената до вратата.
— И какво точно се е случило с Пру? — запита тя. Изглежда, че жената искаше да разкаже, но се страхуваше. Тя заговори тихо и тайнствено.
— Но да не казвате никому. Пру… тя пак се напи… и я затвориха в мазето… Там я оставиха целия ден… Чух ги да разправят, че била умряла… Мухите накацали по нея.
Дайна вдигна ръце. Като се обърна, видя до себе си Ева. Лицето й, бледо като платно, беше почти прозрачно. Големите й загадъчни очи бяха разширени от ужас.
— О, боже мой! На мис Ева ще й прилошее! И ние си нямаме работа — какви неща разправяме пред нея! Баща й ще побеснее.
— Не бой се, Дайна, нищо няма да ми стане — твърдо отговори Ева. — И защо да не слушам? Ти мене недей жали, а нещастната Пру.
— Не, не е така. Крехки момиченца като вас не бива да чуват такива работи…
Ева въздъхна и натъжена тръгна бавно нагоре по стълбите. Мис Офелия разтревожена запита какво се е случило с нещастната старица. Дайна й разправи всичко с най-малки подробности, а Том добави това, което бе научил от самата Пру.
