Идеите за възпитание на мис Офелия, както въобще всичките й възгледи, бяха много строги и установени — тези идеи, които господствуваха в Нова Англия преди сто години, са още запазени в някои съвсем изостанали и незасегнати от цивилизацията места, където няма железопътни съобщения. Накратко казано, те се свеждат приблизително до следното: да се научат да слушат по-възрастните, да научат молитвите, да шият и да четат и да ядат бой, когато лъжат.
Всички в семейството на Сен Клер приеха, че детето ще бъде на мис Офелия, а тъй като не гледаха с добро око на нея в кухнята, мис Офелия реши да ограничи сферата на заниманията и на възпитанието й главно в собствената си стая. Досега мис Офелия сама оправяше леглото си, измиташе и обираше праха в стаята; тя упорито отказваше на прислужничката да й помага. Но отсега нататък самопожертвователно реши да се лиши от това си удоволствие и да научи Топси да върши тази работа.
Още на следната заран мис Офелия заведе Топси в стаята си и тържествено започна да я посвещава в изкуството и тайните на оправянето на леглото.
И ето я сега Топси, измита и без щръкналите си плитки, които тя толкова много обичаше, пременена в чиста рокля и с колосана престилка, застанала почтително пред мис Офелия с печален израз като на погребение.
— Сега, Топси, внимавай! Ще ти покажа точно как трябва да се оправя леглото ми. Аз много държа леглото ми да бъде добре подредено. Запомни точно как се прави.
— Да, мисис — въздъхна Топси дълбоко със сериозен и страдалчески израз на лицето.
— Сега, Топси, гледай тука: това е ръбът на горния край на чаршафа, това е лицето, това е опакото. Ще запомниш ли?
— Да, мисис! — каза Топси и отново въздъхна.
— Добре, долният чаршаф трябва да покрие възглавницата… ей така… и хубаво да се подгъне под дюшека, да се изопне внимателно, да няма никакви гънки… ей така, виждаш ли как г правя?
— Да, мисис — каза Топси, като внимателно я наблюдаваше.
— А горният чаршаф трябва да се спусне надолу така и да се подгъне добре и равно откъм краката… така; тесният ръб — от долната страна. Виждаш ли как?
— Да, мисис, виждам — повтори Топси както преди и с най-невинен израз. Но докато мис Офелия беше наведена над леглото, Топси бързо грабна от тоалетната маса чифт ръкавици и една панделка и умело ги пъхна в ръкавите си. Когато мис Офелия се изправи, малката крадла стоеше със смирено скръстени ръце.
— А сега, Топси, подреди ти леглото — каза мис Офелия, като раздигна всичко от него и седна.
Топси много ревностно и сръчно изпълни всичко, както й бе показано: изопна чаршафите, изглади всяка гънка. Тя извърши това с такава сръчност и важност, че нейната възпитателка остана много доволна. Но тъкмо когато свършваше, при едно несполучливо движение краят на панделката се показа от ръкава й. Мис Офелия я видя и веднага я сграбчи.
— Какво е това? Ах, ти лошо, отвратително дете! Откраднала си ми панделката.
Панделката бе измъкната от собствения ръкав на Топси, но въпреки това тя не се смути ни най-малко. Напротив, тя я погледна с най-невинен израз, като че ли бе много изненадана.
— Господи, но това е панделката на мис Фели, нали? Как е могла да попадне в моя ръкав?
— Топси, лошо момиче! Не ме лъжи! Ти си откраднала панделката.
— Но, мисис, кълна се, че не съм. За първи път я виждам в живота си.
— Топси — каза мис Офелия, — не знаеш ли, че не е хубаво да се лъже?
— Аз никога не лъжа, мис Фели — отвърна Топси с израз на засегнато достойнство. — Казвам ви самата истина и нищо друго.
— Топси, ако продължаваш да лъжеш, ще те набия.
— И до утре да ме биете, мис Фели, нищо друго не мога да кажа — зарида Топси. — Никога не съм виждала панделката, тя трябва да се е закачила на ръкава ми. Мис Фели сигурно я еоставила на леглото и тя се е закачила на роклята ми и се е пъхнала в ръкава ми.
Мис Офелия бе толкова възмутена от тази нагла лъжа, че улови детето и го разтърси. При разтърсването от другия ръкав изпаднаха ръкавиците.
— А сега — извика мис Офелия — ще отричаш ли, че си откраднала панделката?
Топси призна, че е взела ръкавиците, но продължаваше да отрича, че е откраднала панделката.
— Виж, Топси — каза мис Офелия, — ако признаеш всичко, няма да те бия този път.
При това обещание Топси призна кражбата на панделката и на ръкавиците и горко се разкая.
— Добре. Кажи ми сега, взела ли си нещо друго, откакто си у дома? Вчера те оставих да тичаш из цялата къща. Кажи ми сега дали си взела нещо. Няма да те бия.
— О, мис Фели? Взех червения гердан, който мис Ева носи на шията си.
— Ах ти, лошо момиче. Е, и какво още?
— Взех обичките на Роза… червеничките.
— Иди и ми ги донеси веднага. Още сега. И двете неща.
— О, мис Фели, не мога… аз ги изгорих.
— Изгорила си ги! Лъжеш. Върви да ги донесеш или ще ядеш бой…
Топси се разкайваше, хълцаше и през сълзи повтаряше, че не може да ги донесе.
— Няма ги. Те изгоряха.
— А защо ги изгори? — запита мис Офелия.
— Защото съм лоша… Такава съм… Много съм лоша… Но няма как…
Точно в този момент в стаята влезе Ева с кораловия гердан на врата.
— Ева, къде намери гердана си? — обърна се към нея мис Офелия.
— Намерила? Как така? Че аз не съм го изгубвала никога. Аз си бях с него през целия ден — отговори Ева.
— А вчера беше ли на тебе?
— Ами, да! А най-смешното е, лельо, че съм спала с него. Забравила бях да го махна, като си легнах.
Мис Офелия беше напълно объркана, още повече че в същия момент в стаята влезе Роза с панер изгладено бельо на главата си, а на ушите й висяха кораловите обици.
— Просто не зная какво да правя с това дете! — извика отчаяно мис Офелия. — Защо ми каза, че си взела тези неща, Топси?
— Защото госпожицата каза, че трябва да призная и аз не можах да се сетя за друго — отговори Топси, като си бършеше очите.
— Но аз не съм искала да признаваш неща, които не си правила. Това е също така лъжа.
— Лъжа ли? — извика Топси с невинно учудване. Ева дълго гледа Топси. После нежно й каза:
— Горката Топси! Защо трябва да крадеш? Тука ще се грижат добре за тебе. Бих ти дала, каквото поискаш от моите неща, само да не крадеш.
Това бе първата добра дума, която детето чуваше в живота си, и нежният глас и кроткото държане на Ева така засегнаха нейното диво, грубо сърце, че нещо като сълза блесна в кръглите й живи и святкащи очи, но веднага след това тя се изсмя и лицето й доби обикновения си насмешлив израз. Да, тя не бе чувала никога нищо друго освен ругатни и затова се отнасяше недоверчиво към всяка добра дума и всяка проява на нежност й се струваше странна. Думите на Ева бяха за Топси непонятни и смешни; тя не им повярва.
Какво да се прави с Топси? Мис Офелия беше в недоумение. Нейните принципи за възпитание в случая бяха неприложими. Трябваше й време, за да обмисли по-нататъшното си отношение. А дотогава, като се надяваше, че тъмнината може да подействува благотворно на негърчето, тя затвори Топси в един килер.
— Просто не знам — оплака се мис Офелия на Сен Клер — как ще се справя с това дете, без да го бия.
— Но бий я тогава до насита. Давам ти пълно право да постъпваш както намериш за добре.
— Децата трябва винаги да се бият — продължи, мис Офелия. — Не съм чула да възпитават деца без бой.
— О, да, разбира се — отговори Сен Клер. — Прави това, което намериш за най-добро. Искам само да те предупредя: аз видях как това дете го биеха с ръжен, поваляха го с лопата, с маша — каквото им
