попаднеше под ръка; като се има предвид, че това дете е привикнало на такива отношения, мисля, че за да му направи впечатление твоят бой, той трябва да бъде доста енергичен.
— Вашето обществено устройство създава такива деца! — въздъхна мис Офелия.
— Да, знам! Но те са създадени вече. Въпросът е какво да се прави с тях.
— Добре! Щом като това е мой дълг, аз ще се постарая да го изпълня, доколкото мога.
Мис Офелия се зае сериозно с възпитанието на детето. Тя установи редовни часове за занимание и почна да го учи да чете и да шие.
Четенето лесно се удаваше на детето. Топси научи буквите като по магия и много скоро почна да чете. Но шиенето беше по-трудна работа. Гъвкава като котка и подвижна като маймуна, тя изпитваше отвращение да седи на едно място и да шие; тя чупеше иглите си, скришом ги хвърляше през прозореца или ги пъхваше в пукнатините на стените; объркваше, късаше и замърсяваше конците, а понякога, без да я забележат, хвърляше цялата макара. В такива случаи движенията й бяха сръчни като на опитен фокусник, а изразът на лицето й оставаше непроменен. Мис Офелия бе сигурна, че не е възможно толкова много неща да изчезнат последователно, и то случайно, но можеше да я залови само ако речеше да загуби цялото си време, за да я наблюдава.
Скоро Топси стана забележителна личност в къщата на Сен Клер. Способността й да разсмива, да прави гримаси и да имитира хората беше неизчерпаема. Тя танцуваше, премяташе се и се катереше, пееше и свиреше с уста и можеше да възпроизведе всеки звук, който чуеше. През часовете за игра винаги всички деца от къщата тичаха по петите й и гледаха дяволиите й с отворени от изумление и възхищение уста. Не правеше изключение и Ева, която изглеждаше очарована от нейните дяволии. Мис Офелия не беше доволна, че Ева обича толкова много да бъде заедно с Топси и помоли Сен Клер да й забрани това.
— Ех, не се безпокойте за детето — отговори Сен Клер. — Дружбата с Топси може да му бъде само от полза.
— Но Топси е такова покварено дете; не се ли боиш, че тя ще му повлияе зле.
— Тя може да повлияе на всяко друго дете, но не и на Ева, Лошото се плъзга по съзнанието й както росата по зелевите листа. Нито капка не прониква вътре.
— Не бъди толкова сигурен — каза мис Офелия. — Аз никога не бих позволила мое дете да играе с Топси.
— Добре, не позволявай на твоите деца — каза Сен Клер, — но на моето аз позволявам. Ако Ева можеше да се поквари, това щеше да стане отдавна.
В началото Топси беше ненавиждана и презирана от по-главните слуги. Но те скоро видяха, че трябва да променят мнението си. Бързо се разбра, че щом някой проявеше неприязън към Топси, малко след това го очакваше някоя неприятна случка: ту някои обици или друго любимо украшение ще му изчезне, ту някоя негова дреха се оказваше отведнъж съвсем развалена, ту ще се препъне случайно във ведро с гореща вода или отгоре му ще се излее помия, точно когато е най-празнично облечен. При всички подобни случаи се извършваха разследвания, но виновникът не можеше да се открие. Топси неведнъж биваше изправяна пред домашния съд, но тя понасяше разпитите с най-убедителна невинност и без ни най-малко да се смущава. За никого нямаше съмнение кой върши пакостите, но не можеше да се намери нито сянка от неопровержими доказателства, а мис Офелия беше много справедлива и не искаше, без да е доказано, да накаже Топси.
Моментът на пакостите бе винаги подбиран умело, за да остане нападателят винаги прикрит. Така Например отмъщението на двете камериерки винаги съвпадаше с периодите, когато те бяха в немилост пред господарката си, а това често се случваше, т.е., когато техните оплаквания нямаше да бъдат посрещнати със съчувствие. Накъсо казано, Топси скоро накара целия персонал да разбере, че с нея шега не бива и най-после я оставиха на мира.
Топси беше много сръчна и пъргава във всичко, каквото похванеше, и схващаше с поразителна бързина всичко, на което я учеха. За няколко урока само Топси се научи да подрежда предметите в стаята на мис Офелия така, че дори тази взискателна жена не можеше да открие грешки. Когато желаеше, а не можеше да се каже, че това се случваше твърде често, Топси умееше така добре, както никой друг на света да постеле без гънка леглото, да подреди удобно възглавничките, да измете и обере праха и да нареди прекрасно всичко в стаята.
Ако след три-четири дни търпеливо и грижливо обучаване мис Офелия проявеше наивност и допуснеше, че Топси вече е привикнала и може да се справи сама и залисана в друга работа, я оставеше без надзор, само за час-два в стаята настъпваше ужасен хаос. Вместо да оправя леглото, тя започваше да се забавлява: изваждаше калъфите и започваше да муши главата си между възглавниците, от което къдравата й коса се покриваше цялата с пух и пера, които стърчаха на всички страни; покачваше се по преградите на леглото и увисваше надолу с главата; развяваше чаршафите и ги запращаше на всички посоки; обличаше възглавниците в нощниците на мис Офелия и разиграваше с тях всевъзможни сцени, като пееше, свиреше с уста и се плезеше пред огледалото.
Веднъж мис Офелия, съвсем необичайно за нея, бе забравила ключа на скрина си. Тя завари Топси с прекрасния си червен индийски копринен шал, увит на главата й като тюрбан, да се перчи важно пред огледалото.
— Топси, защо правиш всичко това? — я питаше мис Офелия, когато се изчерпваше търпението й.
— Не знам, мисис. Може би, защото съм много лоша.
— Не знам вече какво да те правя, Топси.
— Но, разбира се, мисис, трябва да ме биете. Предишната ми господарка винаги ме биеше. Не съм свикнала да работя, ако не ме набият.
— Но, Топси, аз не искам да те бия. Ти и без бой можеш прекрасно да работиш, ако искаш.
— О, мисис! Но аз съм свикнала на боя. Мисля, че той е полезен за мене.
Когато мис Офелия опитваше и тази рецепта, Топси винаги вдигаше ужасна врява: пищеше, охкаше и се разкайваше, но само половин час след това, кацнала на перилата на балкона и заобиколена от РОЯК възхитени дечурлига, тя важно им разказваше цялата история.
— И това ми било бой!… Мис Фели не може и комар да убие. Да видите как ме биеше старият ми господар! Кожата ми съдираше. Това се казва бой.
Неделен ден мис Офелия занимаваше редовно Топси по закон божи. Момичето притежаваше необикновена памет и с лекота учеше наизуст, което обнадеждаваше много нейната възпитателка.
— Каква полза ще има детето от това занимание? — запита веднъж Сен Клер.
— Как каква? Всички деца имат само полза! Децата трябва винаги да учат закон божи — отговори мис Офелия.
— Та дори и когато не разбират нито дума?
— Децата не разбират, но когато пораснат, те ще си спомнят и ще им стане ясно.
— А на мене и досега не ми се е прояснило — възрази Сен Клер, — въпреки че на времето ти употреби доста усилия да набиеш в главата ми този закон божи.
Така продължи възпитанието на Топси в продължение на една-две години. Мис Офелия се ядосваше ежедневно с нея. Но накрая свикна така, както човек с течение на времето свиква с хронически болести като например с невралгия или с главоболие.
Сен Клер се забавляваше с момичето така, както човек се забавлява от номерата на папагал или на дресирано куче. А Топси винаги, когато изпаднеше в немилост пред някого другиго, се приютяваше зад неговия стол. От него тя получаваше и пари, с които купуваше орехи и сладкиши, които тя раздаваше с широка ръка на всички деца. Справедливостта изисква да се каже, че Топси беше с добър и благ характер и ставаше зла само при самозащита.
Глава XXI
В КЕНТЪКИ
Читателите навярно няма да се откажат да надникнат за малко в колибата на чичо Том в Кентъки, за да видят как живеят тези, с които той се раздели.
Беше късна лятна вечер. Вратите и прозорците на просторната столова в дома на Шелби бяха широко разтворени, като че канеха летния ветрец да влезе.
Мистър Шелби седеше в големия хол към столовата, който се простираше по цялата дължина на къщата
