утре ще я продадат на безценица като бракувана стока. И още четиридесет-петдесет други жени лежат на пода, завили глави коя с одеяло, коя с друга някаква дреха. Настрани, в един ъгъл, стоят две жени, които по външността си се отличават от останалите. Едната е спретнато облечена мулатка на около петдесет години, с кротки очи и приятно нежно лице. Добре ушитата й рокля от хубав плат и красивият й тюрбан от пъстра коприна показват, че тя е живяла при внимателни господари. Сгушена до нея, стои млада петнадесетгодишна девойка — нейна дъщеря. Тя е квартеронка: това личи от светлата й кожа, макар че приликата с майка й е очевидна — същите кротки тъмни очи, но с по-дълги мигли и разкошна кафява къдрава коса, облечена е също спретнато, а белите й нежни ръце показват, че не е свикнала на тежка работа. И двете ще бъдат продадени утре заедно със слугите на Сен Клер. Джентълменът, на когото принадлежат и на когото ще бъдат преведени парите от тяхната продажба, принадлежи на едно от нюйоркските християнски общества. Той ще си получи парите, ще отиде да се помоли в църква и няма и да помисли повече за тях. Те и двете — ще ги наричаме вече Сузан и Емелин, преди това бяха прислужнички на една добра и благочестива леда от Нови Орлеан, която се отнасяше много добре с тях. Тя ги научи да четат и да пишат, даде им добро възпитание и те бяха дотолкова щастливи, доколкото е възможно робите да бъдат щастливи. Но единственият син на тяхната покровителка, който управляваше цялото имущество, беше нехаен и разточителен човек. Той потъна в дългове и най-после беше обявен в несъстоятелност. Един от най-главните му кредитори беше известната нюйоркска фирма „Б. и Ко“. Тя нареди на своя адвокат в Нови Орлеан да наложи възбрана върху имуществото на длъжника, а тези две жени и негрите от плантацията бяха най-ценната част от това имущество. Адвокатът изпълни нареждането и уведоми фирмата. Мистър Б., който, както вече казахме, беше добър християнин и гражданин на свободен щат, дето робството е забранено, се почувствува някак неудобно. Той естествено не одобряваше търговията с роби и с душите на хората, но въпросът тука се отнасяше до тридесет хиляди долара! А тридесет хиляди долара представляваха много голяма сума, за да си позволи човек да я жертвува за някакви си принципи! И така, след като дълго мисли и се съветва с хора, които знаеше, че ще му дадат такъв съвет, какъвто на него би му харесал, мистър Б. писа на своя адвокат да постъпи така, както той намери за добре, и да му преведе в Ню Йорк получената сума.
На другия ден, след като писмото пристигна, Сузан и Емелин бяха изпратени в склада за роби, откъдето следващата сутрин щяха да бъдат изложени на публична продан.
И докато лунните лъчи се промъкват през решетките на прозореца и ги осветяват с бледата си светлина, нека послушаме техния разговор. Всяка от тях плаче, но така тихо, че другата да не я чуе.
— Мамо, сложи главата си на скута ми и се опитай да поспиш малко — каза девойката, като се мъчеше да изглежда спокойна.
— Нима мога да заспя, Еми? Може би това е последната нощ, която прекарваме заедно.
— О, мамо, не говори така! Кой знае, може би ще бъдем продадени заедно…
— Ах, Еми, аз така се страхувам да не те изгубя, че виждам само опасностите! Но ако утре бъдем разделени и никога вече не се видим, обещай ми да не забравяш това, на което са те учили от детинство.
Така говореше нещастната майка, защото тя знаеше, че утре всеки мъж, колкото и да е лош и безмилостен, колкото и да е жесток и порочен, може да стане господар на нейната дъщеря, стига да има пари да я купи…
Но ето че настъпи утрото и всички в склада се раздвижиха. Почитаемият мистър Скегс е в добро настроение и е зает с подреждане на многобройната си стока за търга. Той хвърля бърз поглед върху облеклото на всеки един, заповядва на всички да се усмихват и да изглеждат весели и ги нарежда в кръг за последната проверка, преди да се упътят към борсата.
По мраморните плочи на великолепната кръгла сводеста зала на борсата се движеха назад-напред хора от различни националности. На няколко места бяха издигнати малки трибуни за търговските агенти и за чиновниците, които ръководят продажбата. Две от тях, на противоположни страни на залата, бяха вече заети от блестящи талантливи господа, които ту на английски, ту на френски изтъкваха качествата на стоката си. Трета трибуна на другия край на залата беше още празна. Тя беше заобиколена от група роби, които очакваха да започне търгът. Тук бяха слугите на Сен Клер — Том, Адолф и другите. Тук бяха и Сузан, и Емелин — загрижени и тъжни. Те очакваха да им дойде редът. Множество зрители, някои с намерение да участвуват в търга, други само от любопитство, се тълпяха около групата негри, разглеждаха ги и говореха за техния вид и качества равнодушно — така, както жокеи разискват за качествата на конете.
— Здравей, Алф! Какво търсиш тук? — каза издокаран млад човек и тупна по рамото едно друго конте, което разглеждаше Адолф през монокъла си.
— Трябваше ми лакей и като-чух, че робите на Сен Клер ще се продават, дойдох да хвърля поглед на неговите…
— Да купиш от негрите на Сен Клер! Да те пази господ! Те са до един много разглезени и нахални като дявола.
— Не се бой! Ако някой от тях попадне в моите ръце, скоро ще разбере, че аз не съм Сен Клер. Да, да. Ще купя ей тоз. Външността му ми харесва.
— Той ще те разори. Гледай го какъв е издокаран и важен!
— Да, но този милорд скоро ще разбере, че не може да бъде издокаран и важен при мене. Като го пратя един-два пъти в ареста да го наложат хубавичко, ще разбере къде му е мястото. Ще престане да важничи, ще видиш. Ще го купя и туйто.
Том стоеше настрана и тъжно гледаше тълпата около себе си. Мислеше си кого от тези мъже би желал да нарече свой господар. Ако вие, уважаеми читателю, бяхте изправен пред необходимостта да изберете между двеста души един човек, който да стане ваш пълен господар, който да разполага с вас, както си пожелае, и вие както Том бихте разбрали колко малко хора има, на които бихте поверили съдбата си. Пред погледа на Том минаваха разни хора — едни едри, широкоплещести, груби; други — дребни, сухи, с пискливи гласове; трети — тънки, високи, сурови мъже; и всевъзможни прости, бездушни хора, за които робите бяха като трески, които с еднакво безразличие хвърляха в огъня или поставяха в някой кош според това, как им е по-изгодно… Но човек като Сен Клер той не видя.
Малко преди да почне търгът, нисък, набит мускулест мъж си проби път през тълпата, и то така настойчиво, като че го очакваше много бърза работа. Той беше облечен с карирана риза, широко отворена на гърдите, и износени мръсни панталони. Като стигна до негрите, той започна внимателно да ги разглежда. Още щом като го видя, Том бе обхванат от инстинктивен ужас и отвращение и колкото повече се приближаваше човекът, толкова повече се увеличаваше отвращението му. Кръглата му глава, големите сиви изпъкнали очи, рошавите му руси вежди и твърдата му като четина избеляла от слънцето коса му придаваха, трябва да признаем, доста непривлекателен вид. Той дъвчеше тютюн и от време на време от грубата му грамадна уста изхвърчаха със страшна сила струи тютюнев сок. Ръцете му бяха огромни, обгорели, покрити с лунички и много мръсни с дълги неорязани нокти. Този човек без всякакво стеснение започна да оглежда робите един по един. Като дойде до Том, той го хвана за челюстите, разтвори му устата, за да му прегледа зъбите, накара го да запретне ръкава си, за да види мускулите му; после го завъртя и му заповяда да подскокне няколко пъТи, за да изпита пъргавината му.
— Откъде си? — късо го запита той, след като завърши прегледа.
— От Кентъки, господарю — отговори Том, като поглеждаше настрана, сякаш търсеше отнякъде избавление.
— Какво работеше там?
— Управлявах имението на господаря.
— Как не! — отвърна непознатият и отмина нататък.
Той погледна Адолф, но само се изплю на добре лъснатите му ботуши, презрително изръмжа и продължи прегледа си. Сега пред него бяха Сузан и Емелин. Той протегна мръсната си ръка и издърпа към себе си девойката, попипа ръцете, шията й, погледна зъбите й и я блъсна към майката, чието търпеливо лице се свиваше от болка при всяко движение на този отвратителен човек.
Изплашено, момичето се разплака.
— Млъкни, негоднице — извика продавачът. — Търгът започва, а ти си се разхленчила!
И търгът започна.
Адолф беше продаден за солидна сума на младия джентълмен, който беше изявил желание да го купи.
