— Това ли искаш? — тъжно я погледна Каролайн.
— Не знам. Преди вярвах, че ми харесва. Но както го виждам сега, може да е било един вид надпревара с Джон. Все още имам добър шанс да стана директор на творческия отдел в агенцията и това доста ласкае самолюбието ми.
— Работата доставя ли ти удоволствие?
Саманта кимна и се усмихна.
— Обожавам я. — Сетне наклони глава настрани с плаха усмивка. — Но имаше време, когато повече ми допадаше начинът на живот тук. Каро… — Тя се поколеба, ала само за миг. — Може ли утре да пояздя Черния красавец? — Изведнъж заприлича на малко момиче.
— Още не, Сам — бавно поклати глава Каролайн. — Трябва първо да влезеш във форма с някой от другите коне. Колко време не си яздила?
— Около две години.
— Тогава не е много разумно да започваш с Черния красавец.
— Защо?
— Защото ще кацнеш на задник още преди да си излязла от конюшните. Той не е лесен, Сам. — И добави по-меко: — Дори за теб, опасявам се. — Още преди години Каролайн се бе убедила, че Саманта е отлична ездачка, ала знаеше и колко необикновен кон е Черния красавец. Той създаваше трудности дори на нея и всяваше ужас сред каубоите. — Не бързай толкова. Обещавам, че ще ти позволя, щом отново се почувстваш сигурна в себе си. — И на двете бе ясно, че това няма да отнеме много време. Сам бе прекарала години с конете и бързо щеше да възвърне уменията си. — Знаеш ли, надявах се, че ще се съгласиш да пояздиш сериозно. С Бил от три седмици си скубем косите заради документацията на ранчото. В края на годината имаме да пишем сума неща. И както ти казах, отгоре на всичко не ни достигат двама работници. Твоята помощ ще ни дойде добре. Ако искаш, можеш да яздиш с мъжете.
— Сериозно ли говориш? — Саманта изглеждаше смаяна. — Ще ми разрешиш ли? — Светлината на огъня сякаш пламна в големите й сини очи и заблестя в златистите й коси.
— Разбира се, че ще ти разреша. Всъщност дори ще ти бъда благодарна. — И добави с мека усмивка: — Подготвена си не по-зле от тях. Или ще бъдеш, след ден-два. Мислиш ли, че ще издържиш, ако започнеш с пълен ден на седлото?
— Да, по дяволите! — ухили се Саманта и Каролайн пристъпи към нея с преливащ от обич поглед.
— Тогава лягай да спиш, млада госпожо. Трябва да ставаш в четири часа. Толкова бях сигурна, че ще се съгласиш, че казах на Тейт Джордан да те чакат. Ние с Бил ще ходим в града. — Тя погледна часовника си — най-обикновено часовниче, което Бил й бе подарил за Коледа. Някога, преди трийсет години, на китката й се кипреха само швейцарски часовници, всичките инкрустирани с диаманти. Един от тях бе изключително красив, мъжът й го бе купил от „Картие“ в Париж. Но тя отдавна не го използваше. Понякога й бе трудно да повярва, че е имала друг живот. А сега стоеше и гледаше Саманта с топла усмивка и отново я притисна в прегръдките си. — Добре дошла у дома, скъпа.
— Благодаря ти, лельо Каро.
Двете жени бавно поеха по коридора. Каролайн знаеше, че няма опасност главните да се изсипят от камината, а подноса остави на мексиканката, която идваше всяка сутрин да почиства къщата. Придружи Саманта до прага на предназначената за нея спалня и със задоволство проследи възхитения й поглед. Това не бе стаята, която Сам и Барбара бяха делили през онези лета, нея Каролайн отдавна бе преобразила в кабинет. Споменът за младото момиче, живяло сред розовите драперии на това кътче и превърнало се пред очите й в млада жена, се бе оказал прекалено мъчителен за нея. Сега спалнята на Саманта бе напълно различна, не по-малко дамска, но изцяло бяла. Всичко бе в бяла бродерия и разкошни волани, от леглото с балдахин до ръчно изработените възглавници и плетения шезлонг. Само прекрасната кувертюра, отметната на леглото, внасяше известен колорит с ярките наситеночервени, сини и жълти парчета плат, грижливо апликирани в десен на къщички. На двата удобни плетени стола пред камината имаше възглавници в същите цветове, а на голямото дървено бюро бе поставена огромна ваза с пъстър букет. През прозорците си Саманта щеше да се любува на великолепен изглед към хълмовете. Това бе стая, в която човек с удоволствие би прекарал часове, ако не и години. Каро не бе забравила напълно уроците от Холивуд, всяка от стаите й бе декорирана с добрия вкус и неповторимата индивидуалност, с които се бе славила като светска дама.
— Не бих казала, че прилича на спалня за краварка — засмя се Сам, като седна на ръба на леглото и се огледа.
— Права си. Но ако предпочиташ, сигурна съм, че някой от мъжете с удоволствие ще раздели с теб леглото в къщичката си.
Размениха си усмивки, отново се разцелуваха и после Каролайн тихо затвори вратата. Тракането от токчетата на каубойските й ботуши отекваше по дървения под в коридора и Саманта проследи пътя им чак до другия край на къщата, където се намираха личните покои на Каро: голяма спалня, малък кабинет, гардеробна, баня, декорирани все в ярки цветове, подобно на апликираната кувертюра. Тя държеше там и няколкото отдавна колекционирани картини, между които имаше една много хубава в импресионистичен стил. Останалите бе купувала в Европа — някои заедно със съпруга си, други след смъртта му. Те бяха единствените съкровища от предишния живот, които все още пазеше.
В своята стая Сам бавно разопаковаше багажа. Имаше усещането, че само за няколко часа се е озовала в напълно различен свят. Наистина ли сутринта се беше намирала в Ню Йорк, бе спала в собствения си апартамент, бе разговаряла с Харви Максуел в неговия кабинет? Възможно ли бе за толкова кратко време човек да стигне така далеч? Струваше й се повече от невероятно. Чу тихо цвилене на коне в далечината, отвори прозореца да погледне навън и зимният вятър я блъсна в лицето. Пред нея се ширна посребреният от лунната светлина пейзаж под небесния купол, осеян с безброй звезди. Картината бе вълшебна и тя се почувства повече от щастлива, че е тук, че гостува на Каролайн, че е далеч от Ню Йорк. В ранчото щеше отново да открие себе си. Застанала пред отворения прозорец, Саманта се изпълни с увереност, че е постъпила правилно. А когато си легна, чу далечно хлопване на врата, някъде около спалнята на Каролайн, и както някога с Барби, отново започна да се пита дали не е Бил Кинг.
4
В четири часа сутринта будилникът до леглото на Сам зазвъня. Тя изстена, протегна ръка да го спре и усети полъх върху пръстите си. Имаше нещо необичайно. Отвори едно око, огледа се и разбра, че не е вкъщи. Поне не в собствената си къща. Отново се огледа, напълно объркана, спря поглед на пищния бял балдахин над леглото и изведнъж всичко дойде на мястото си. Беше в ранчото на Каролайн Лорд, в Калифорния, и тази сутрин щеше да язди заедно с каубоите. Мисълта за това вече не й се виждаше така привлекателна, както предишната вечер. Никак не я блазнеше перспективата да скочи от леглото, да вземе душ, да излезе от къщата, без дори да е закусила, и да се качи на коня, вероятно още преди шест, след като се е преборила с пълна чиния наденички с яйца. Но нали тъкмо заради това бе дошла на Запад. Мина й през ума да остане да поспи поне първата сутрин, ала знаеше, че ако очаква да се сприятели с мъжете, не бива да си го позволява. Пък и нали разрешението да язди с тях бе привилегия, дадена й от Каролайн. Ако искаше да бъде уважавана тук, трябваше да се покаже не по-малко издръжлива, изпълнителна и компетентна от останалите, стабилна на седлото и винаги готова за работа.
Не се почувства особено окуражена и когато след душа надникна в мрака навън: всичко наоколо бе забулено в тънката пелена на дъжда. Навлече чифт стари дънки, бяла риза, дебел пуловер с висока яка, вълнени чорапи и жокейските ботуши, обувани с едва ли не религиозен трепет за ездите на Изток. Изящни, правени по поръчка в „Милър“, те изобщо не бяха подходящи за ранчото, но Сам се надяваше, че в края на седмицата ще успее да си купи чифт каубойски от града. Междувременно се налагаше да се задоволи с тези. Тя опъна дългата си руса коса в стегнат кок на тила, плисна си още студена вода на лицето, грабна кафявите кожени ръкавици и старото синьо яке, с което бе карала ски. Край на тоалетите от „Холстън“, „Бил Блас“ и „Норел“. Онова, което щеше да върши сега, не приличаше на работата в града. Елегантността нямаше никакво значение, важни бяха само топлината и удобството. Сам знаеше, че когато довечера се прибере в стаята си, ще я боли всеки мускул и всяка става, седалището й ще е изтръпнало, коленете — охлузени, очите — зачервени от вятъра, лицето й ще смъди, а ръцете ще са вдървени в положението, в
