Всички прекарваха една спокойна и щастлива седмица. Една нощ преспаха в спални чували на верандата, загледани в звездите над главите им. Ваканцията се оказа прекрасна.
А когато в края на седмицата започнаха да събират багажа си и да се приготвят за тръгване, всички искрено съжаляваха, че трябва да се върнат в града, и накараха Лиз да им обещае, че ще дойдат още веднъж през това лято. Тя реши, че може би ще могат отново да използват къщата за Деня на труда. По този начин тъкмо щяха да избегнат партито, което организираха всяка година на този ден. Също като с празненството на Четвърти юли те единодушно бяха решили да пропуснат и партито по случай Деня на труда в края на лятото, което от години се бе превърнало в традиция за семейството. Едно посещение на езерото Тахо обаче щеше чудесно да компенсирала пропуснатото празненство.
По време на обратния път към дома всички бяха отпочинали и щастливи. Спряха в Оубърн за хамбургери и млечен шейк.
— Никак не ми се връща на работа — призна Лиз пред най-големия си син докато двамата допиваха шейховете си. — През тази седмица се забавлявахме толкова добре, че ми се иска да си остана у дома и да помързелувам до края на лятото.
— Защо не си вземеш още малко отпуск, мамо? — предложи Питър, но тя само поклати глава. Можеше да си представи каква камара документи се е натрупала в кантората по време на отсъствието й. Освен това през целия месец имаше насрочени съдебни дела и процес в началото на септември, за който трябваше да се подготви сериозно.
— Затънала съм до гуша в работа.
— Работиш твърде много, мамо. — Но и двамата знаеха, че тя продължава да се опитва да върши не само собствената си работа, но и тази на баща му. — Защо не наемеш още един адвокат, който да ти помага?
— Мислила съм по въпроса. Но кой знае защо, все ми се струва, че на татко ти това не би му харесало.
— Но не би му харесал и фактът, че се претрепваш от работа…
Джак винаги бе знаел как да се забавлява и макар да бе много взискателен по отношение на работата им, той обичаше празниците и отпуските като никой друг. Ако беше жив, сигурно щеше да остане много доволен от седмицата, прекарана край езерото Тахо.
— Ще го обмисля. Може би след няколко месеца ще наема друг адвокат. Но засега се справям добре и сама.
В резултат на което изобщо не й оставаше време да почете книга или списание, да излезе на обяд с приятелки, или пък да отиде на фризьор. Всяка минута, която не прекарваше с децата, бе заета със служебните й ангажименти. Животът й бе твърде еднообразен и напрегнат и тя го знаеше. Децата й очевидно също го съзнаваха.
— Не чакай прекалено дълго, мамо — предупреди я Питър и тръгна към другите деца. Те си купуваха бонбони и сладкиши и мъкнеха цели торби към колата. В това се състоеше част от очарованието на Икеда, поради което заведението бе една от любимите спирки на децата. Обикновено се отбиваха тук и при всяка своя ски ваканция на езерото Тахо.
Когато се прибраха у дома, Керъл вече ги очакваше. Лиз знаеше, че на икономката й предстоят няколко напрегнати седмици до края на лятната ваканция. Питър щеше да продължи да работи още една-две седмици във ветеринарната клиника, но останалите деца щяха по цял ден да се мотаят из къщи и да канят приятелчета в плувния им басейн. Керъл всеки ден щеше да приготвя обяд поне за половин дузина хлапета, а понякога и вечеря за два пъти повече, Лиз обаче се чувстваше спокойна при мисълта, че децата й са си у дома, а приятелчетата им бяха добре дошли да им гостуват.
На следващия ден Лиз тръгна за работа. Чувстваше се свежа и отпочинала. Доброто й настроение продължи около десетина минути. Камарите папки и документи на бюрото й бяха нараснали заплашително по време на отсъствието й, а телефонните съобщения, на които трябваше да отговори, бяха повече от всеки друг път. Лиз разрешаваше случаите, върху които работеше, прекалено добре. И бивши нейни клиенти, и колеги адвокати постоянно насочваха нови клиенти към кантората й. Тя се замисли върху предложението на Питър. Май наистина имаше нужда от още един адвокат, който да й помага в ежедневието.
Заговори по този въпрос с Джийн по-късно след обяд, докато й диктуваше някакъв материал. Двете системно и методично се опитваха да се преборят с лавината от документи върху бюрото й.
— Имаш ли някого предвид? — с интерес попита Джийн. И тя самата от известно време разсъждаваше върху необходимостта от още един адвокат и искрено бе благодарна на Питър за прозорливото му предложение.
— Не още — призна й Лиз. — Не съм сигурна дори дали наистина искам да го направя.
— Би трябвало да помислиш по въпроса. Питър има право. Не можеш да вършиш всичко сама. Работата е твърде много за сам човек. Тя беше много и за двама, а след смъртта на Джак случаите, върху които работим, се увеличиха. Не зная дали си обърнала внимание на този факт, но е точно така. Сега имаме два пъти повече случаи, отколкото по времето, когато работехте двамата с Джак.
— И как се стигна до това? — Лиз изглеждаше изненадана.
— Ти си много добра в работата си, ето как — с усмивка отвърна Джийн.
— Джак също си разбираше от работата — побърза да го защити Лиз. — Винаги съм смятала, че е по- добър адвокат от мен.
— Не бих се съгласила с това — заяви искрено Джийн, — но той отказваше повече случаи от теб. На теб сърце не ти дава да кажеш не на някой клиент. Ако на Джак някой случай не му харесваше, той веднага го прехвърляше на друг адвокат.
— Може би и аз трябва да постъпвам така — замислено рече Лиз.
— Не съм убедена, че ще можеш да го направиш. — Джийн я познаваше твърде добре. Лиз беше невероятно добросъвестна и имаше силно развито чувство за дълг и отговорност.
— Нито пък аз — през смях си призна Лиз и двете продължиха работата си.
Лиз трябваше да разпрати доста документи до различни съдии и адвокати, съвместно, с които работеше по текущите си дела.
Тази вечер се прибра късно, почти в осем часа. Все някак трябваше да компенсира изгубеното през ваканцията време. Депата все още се мотаеха около басейна, а Керъл приготвяше пица за вечеря.
— Здрасти, деца — с усмивка поздрави Лиз.
Остана доволна, че заварва и Питър у дома. Веднага след това изпита силно безпокойство, когато видя двама от приятелите му да скачат безразсъдно в басейна, без да се съобразяват с по-малките деца, които играеха на Марко Поло. Лиз ги помоли да се поукротят и поиска от Питър да предупреди приятелите си да бъдат малко по-сдържани.
— Някой ще пострада — тихичко заключи тя и погледна Керъл, която веднага се съгласи с нея и сподели, че е прекарала целия следобед повтаряйки същото пред приятелите на Мегън. Лиз се безпокоеше най-вече за Джейми, който не беше особено добър плувец.
Вечерта, след като приятелите им си тръгнаха, Лиз отново предупреди децата да бъдат по- внимателни.
— Не искам никакви злополуки в дома си… и никакви съдебни дела!
— Безпокоиш се твърде много, мамо — лековато отбеляза Ани, но Лиз настоя, че говори напълно сериозно.
На следващия ден, преди да тръгне за работа, Лиз отново им напомни, че трябва да бъдат по- предпазливи и когато вечерта се прибра у дома, забавленията им й се сториха малко по-умерени и спокойни. Но в четвъртък вечерта отново се задържа до късно в кантората и когато се върна вкъщи, завари Питър и още пет-шест негови приятели в басейна, които скачаха и се гмуркаха твърде бързо един след друг, без да се оглеждат дали има други деца във водата. Лиз категорично предупреди Питър, че ще забрани на приятелите му да използват басейна, ако продължат да не се съобразяват с по-малките деца и да пренебрегват най-елементарните правила за безопасност.
— Не бих искала да ми се налага да те предупреждавам повторно — строго приключи Лиз.
— Изглеждаш уморена, мамо — ласкаво й рече той.
— Наистина съм уморена, но в момента говорим за друго. Не желая злополуки в дома си. Няма да
