Принцеса Нел яздеше на север в ужасна гръмотевична буря. Конете почти бяха полудели от ужас от топовните салюти на гръмотевиците и зловещите сини проблясъци на светкавиците, но Нел ги подкарваше напред с твърда ръка и успокоителен шепот в ухото. Натрупаните край пътя грамади от кости бяха доказателство, че този планински проход не е място за бавене и бедните животни нямаше да са по-малко уплашени, ако се скриеха под някоя скала. Доколкото знаеше, великият крал Койот бе способен да управлява дори самото време и устройваше този прием, за да изпита волята на принцеса Нел.
Най-после излезе от прохода и копитата на конете незабавно започнаха да се хлъзгат по дебел слой лед. Ледът бързо покри юздите и натежа по гривите и опашките на животните. Тя се заспуска по лъкатушещите пътеки и остави зад себе си яростната буря. На нейно място започна да се изсипва проливен дъжд. Добре, че бе спряла за няколко дни в подножието на планината, за да прегледа всички вълшебни книги на Пурпур, защото по време на тази нощна езда използва всяко заклинание, което бе научила: заклинания за хвърляне на светлина, за избиране на правилното разклонение на пътя, за успокояване на животните и за затопляне на вледенените им тела, за поддържане на собствената си разколебаваща се смелост, за усещане приближаването на чудовища, достатъчно глупави, за да излязат навън в такова време, и за побеждаване на онези, които бяха достатъчно отчаяни, че да я нападнат. Нощната езда навярно бе безразсъдство, но принцеса Нел издържа на предизвикателството. Крал Койот не очакваше от нея такова нещо. Утре, когато бурята преминеше, той щеше да прати своите стражи гарвани над прохода и в равнината, за да я шпионират, както беше правил през последните няколко дни, и те щяха да се върнат с поразителна новина: принцесата е изчезнала! Дори най-добрите следотърсачи на краля нямаше да успеят да открият следите й от лагера, толкова умело ги бе заличила и беше оставила заблуждаващи.
Зората я свари насред огромна гора. Замъкът на крал Койот се издигаше върху високо, гористо плато, заобиколено от планини. Тя прецени, че дотам остават няколко часа езда. Нел се отдалечи от пътя, по който минаваха куриерите от пазара на шифровчиците и си устрои лагер край поток, заслонен от ледения влажен вятър, скрит от очите на гарваните и осветен от малък огън, на който си приготви чай и овесена каша.
Тя подремна до средата на следобеда, после стана, изкъпа се в студената вода на потока и развърза вързопа, който носеше със себе си. В него имаше костюм като на куриерите, които галопираха от и до пазара на шифровчиците. Както и няколко книги с шифровани съобщения — истински, изпращани от различни сергии на пазара до замъка на крал Койот.
Докато яздеше из гората към високия път, чу тропот на много копита и разбра, че това е първата група куриери, изчакали да преминат прохода след бурята. Тя постоя няколко минути и ги последва. Когато излезе от гъстата гора на пътя, Нел дръпна юздите и за миг остана удивена, за първи път видяла замъка на крал Койот.
През всичките си пътувания из Отвъдната земя никога не бе виждала нещо подобно. Основата му бе широка като планина и стените му се издигаха към облаците. От безбройните му прозорци сияеше светлина. Заобикаляха го могъщи укрепления — всяко от които само по себе си замък — но издигнати върху облаците, защото в хитростта си крал Койот бе измислил начин да строи сгради, които се носят във въздуха.
Принцеса Нел пришпори коня си напред, защото въпреки смайването си разбираше, че някой може да наблюдава пътя от прозорците в замъка. Докато препускаше, тя се разкъсваше между мисълта за собствената си глупост да дръзне да нападне такава могъща крепост и възхищението си към работата на крал Койот. Бледи, почти прозрачни черни облаци се рееха между кулите и укрепленията и когато се приближи, принцеса Нел видя, че всъщност са ята от гарвани, изпълняващи бойните си упражнения. Те бяха единствената армия на крал Койот, защото, както й беше казал един от гарваните, след като открадна единайсетте ключа от шията й:
Крал Койот не пазеше властта си с въоръжена мощ, а с хитрост. Стражите бяха единствената войска, от която се нуждаеше, а негово единствено оръжие бе информацията.
Докато препускаше през последните километри до портите, като се чудеше дали после ще е в състояние да изправи краката и гърба си, от тесен портал високо на едно от летящите укрепления излетя тънка черна струйка, сгъсти се в прозрачна топка и като комета се понесе към нея. Принцеса Нел не можеше да не потръпне от илюзията за маса и скорост, но облакът от гарвани се раздели на няколко части на един хвърлей на камък над главата й и я нападна от няколко посоки. Птиците прелетяха толкова близо до нея, че вятърът от крилете им развя косата й назад. Накрая отново се сляха в дисциплинирано ято и се върнаха на укреплението си, без повече да поглеждат към нея. Очевидно беше минала проверката. Когато стигна до могъщата порта, тя вече я очакваше отворена и никой не я пазеше. Принцеса Нел влезе вътре и се озова на широките улици в замъка на крал Койот.
Това бе най-прекрасното място, което някога бе виждала. Тук златото и кристалът не бяха скрити в кралската съкровищница, а се използваха като строителен материал. Навсякъде имаше зеленина, защото кралят обожаваше тайните на природата и бе пратил свои хора до най-отдалечените кътчета на света да му донесат семена от екзотични растения. Край широките булеварди се извисяваха дървета, чиито клони образуваха шумолящи сводове над сградите. Долните страни на листата бяха сребристи и като че ли излъчваха мека светлина. Клоните бяха покрити с големи лилави и пурпурни плодове, от които се носеше сладък аромат, привличащ колибрита с рубинени шийки. Имаше и много вода, в която живееха малки прозрачни жаби и бръмбарчета.
Куриерският път беше обозначен с полирани месингови табели. Принцеса Нел яздеше по величествения булевард и стигна до парк, който заобикаляше града, после излезе на издигаща се улица, лъкатушеща около най-високата точка на платото. Докато конят я отвеждаше към облаците, ушите й постоянно пукаха и от всеки завой на пътя тя се наслаждаваше на шеметна гледка към града и към летящите укрепления. Гарвани отлитаха и долитаха, носейки вести от всички кътчета на империята.
Стигна до място, където крал Койот разширяваше замъка си. Но вместо армия от каменоделци и дърводелци, строителят бе само един, едър сивобрад мъж, който пушеше дълга, тънка лула и носеше кожена кесия на колана си. Застанал по средата на строителния обект, той бръкна в кесията, извади семе, голямо колкото семка от ябълка, и го заби в пръстта. Когато мъжът се върна на спиралния път, от земята вече бе израснала висока ос от блестящ кристал. Тя се издигна високо над главите им и започна да се разклонява като дърво. Принцеса Нел зави зад ъгъла и я изгуби от поглед, а строителят доволно продължи да пуши лулата си и да гледа към кристалния свод, който почти скриваше небето.
Принцеса Нел видя това и много други чудеса по време на дългата си езда по спиралния път. Облаците се разчистиха и тя откри, че може да вижда на огромно разстояние във всички посоки. Владенията на крал Койот се намираха в самото сърце на Отвъдната земя и замъкът му бе построен върху високо плато по средата на империята му, така че от прозорците си погледът му можеше да стига чак до блестящия океан. Докато се изкачваше към вътрешната крепост на краля, Нел внимателно наблюдаваше хоризонта с надеждата, че може да зърне далечния остров, на който Харв тлееше в Черната крепост. Но в морето имаше много острови и тя не можеше да различи кулите на Черната крепост от скалистите гънки на планинските склонове.
Накрая пътят се изравни и мина през друга неохранявана порта във втора висока стена. Принцеса Нел се озова в зелен, покрит с цветя двор пред покоите на краля — високо място, очевидно изсечено от един- единствен диамант, голям колкото айсберг. Слънцето вече се спускаше ниско на запад. Оранжевите му лъчи караха стените на крепостта да пламтят и хвърляха навсякъде малки дъги, като парченца от разбити кристални купи. Десетина куриери стояха на опашка пред вратите на крепостта. Бяха оставили конете си в ъгъла на двора, където имаше поилка и ясли. Принцеса Нел направи същото и се нареди на опашката.
