Предверието беше изчезнало. Нямаше ги цветната градина, конете, стената, спиралният път, Градът на крал Койот и Отвъдната земя. Нямаше нищо друго, освен мека бяла светлина.
Тя се обърна. Залата на Магьосника все още бе там.
В края на пътеката се виждаше мъж, който седеше на олтара и я гледаше. Носеше корона. На шията му висеше ключ — дванайсетия ключ за Черната крепост.
Принцеса Нел тръгна по пътеката към крал Койот. Той беше на средна възраст, с пясъчна, безцветна коса, сиви очи и брада, малко по-тъмна от косата му и не особено добре поддържана. Когато принцеса Нел се приближи, кралят като че ли си спомни за короната на главата си. Той вдигна ръка, свали я и безразлично я хвърли върху олтара.
— Много странно — каза крал Койот. — Успя да промъкнеш делене на нула покрай всичките ми защитни системи.
Принцеса Нел не се поддаде на преднамереното му неофициално поведение. Тя се отдръпна на няколко крачки.
— Тъй като тук няма никой, за да ме представи, ще си позволя волността да го направя сама. Аз съм принцеса Нел, херцогиня на Тюринг — заговори тя и протегна ръка.
Крал Койот изглеждаше малко засрамен. Той скочи от олтара, приближи се до нея и й целуна ръка.
— Крал Койот, на вашите услуги.
— Приятно ми е да се запозная с вас.
— Удоволствието е мое. Извинете ме! Трябваше да се досетя, че „Буквара“ ще ви научи на добри обноски.
— Не ми е известен „Буквара“, за който говорите — отвърна принцеса Нел. — Аз съм просто принцеса, която търси дванайсетте ключа за Черната крепост. Забелязвам, че един от тях е ваша собственост.
Крал Койот вдигна ръце с длани към нея.
— Не казвайте нищо повече — спря я той. — Няма нужда от двубой. Вие вече сте победителката. — Кралят свали дванайсетия ключ от шията си и й го подаде. Тя го пое с малък реверанс. Но когато веригата се изплъзваше от пръстите му, крал Койот неочаквано я стисна.
— Сега, когато търсенето ви свърши — каза той, — можем ли да оставим преструвките?
— Сигурна съм, че не разбирам за какво говорите, Ваше величество.
Лицето на краля изразяваше добре изиграно раздразнение.
— Какво целяхте с идването си тук?
— Да получа дванайсетия ключ.
— Нещо друго?
— Да науча за Магьосник 0,2.
— О.
— Да открия дали в действителност е Тюрингова машина.
— Е, получихте отговора си. Магьосник 0,2 със сигурност е Тюрингова машина — най-мощната, която някога е създавана.
— А Отвъдната земя?
— Цялата е израснала от семена. Семена, които изобретих аз.
— И следователно също е Тюрингов механизъм, така ли? Контролиран от Магьосник 0,2?
— Не — отвърна крал Койот. — Управляван от Магьосник 0,2. Контролиран от мен.
— Но съобщенията на пазара на шифровчиците контролират всички събития в Отвъдната земя, нали?
— Вие сте изключително проницателна, принцесо Нел.
— Тези съобщения са идвали при Магьосника — просто поредната Тюрингова машина.
— Отворете олтара — каза крал Койот и посочи към голяма месингова плоча с ключалка по средата.
Принцеса Нел я отключи с ключа си и кралят отвори капака на олтара. Вътре имаше две малки машини, едната за четене на лентите, другата за писане по тях.
— Последвайте ме — махна с ръка крал Койот и отвори капак в пода зад олтара.
Принцеса Нел го последва по спирална стълба до малка стая. Свързващите лостове от олтара стигаха до малък пулт.
— Магьосник дори не е свързан с олтара! Той не прави нищо! — възкликна принцеса Нел.
— О, Магьосник прави много неща. Помага ми да следя събитията, прави изчисления и така нататък. Но цялата работа на сцената горе е само заради външния блясък — само за да впечатлява посетителите. Когато от пазара на шифровчиците пристигне съобщение, аз лично го чета и му отговарям.
Както сама се убеждавате, принцесо Нел, Отвъдната земя всъщност изобщо не е Тюрингова машина. Тя е човек — по-точно няколко души. Сега тя е ваша.
Крал Койот поведе принцеса Нел обратно в сърцето на крепостта си и я разведе из нея. Най-чудесното място беше библиотеката. Той й показа книгите с правилата за програмирането на Магьосник 0,2 и други томове, обясняващи как да кара атомите сами да се превръщат в машини, сгради и цели светове.
— Сама виждате, принцесо Нел, днес вие завладяхте този свят и сега ще откриете, че е доста отегчително място. Вече носите отговорността да създавате нови светове, които да проучват и завладяват други хора. — Крал Койот посочи с ръка през прозореца към огромното, пусто, бяло пространство, в което някога се бе намирала Отвъдната земя. — Там има много свободно място.
— А вие какво ще правите, крал Койот?
— Наричайте ме Джон, Ваше кралско височество. От днес вече нямам кралство.
— Какво ще правите, Джон?
— Аз имам свое собствено търсене.
— И какво е то?
— Да открия Алхимика, който и да е той.
— А има ли…
За миг Нел престана да чете от „Буквара“. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Какво дали има? — разнесе се от книгата гласът на Джон.
— Има ли друг? Друг, който е бил с мен по време на търсенето ми?
— Да, има — след кратка пауза тихо отвърна Джон. — Поне аз винаги съм усещал, че тя винаги е тук.
— Тук ли е сега?
— Само ако й направиш място — въздъхна Джон. — Прочети книгите и те ще ти покажат как.
С тези думи Джон, досегашният крал Койот и император на Отвъдната земя изчезна с проблясък на светлина и остави принцеса Нел сама в огромната й, прашна библиотека. Тя отпусна глава върху стара, подвързана с кожа книга и усети силния й мирис. От очите й капнаха радостни сълзи. Но Нел овладя желанието да заплаче и вместо това протегна ръка към книгата.
Книгите бяха вълшебни и погълнаха принцеса Нел толкова дълбоко в себе си в продължение на часове, а навярно и дни, че тя не осъзнаваше къде се намира. Но това едва ли имаше значение, тъй като от Отвъдната земя не бе останало нищо. В един момент обаче принцеса Нел разбра, че нещо гъделичка крака й. Тя разсеяно се почеса. Секунди по-късно гъделичкащото усещане се повтори. Този път Нел погледна надолу и удивена видя, че подът на библиотеката е покрит с дебел сиво-кафяв килим, тук-там осеян с бели и черни петна.
Килимът беше жив и се движеше. Всъщност това бе Мишата армия. Всички други сгради, места и създания, които принцеса Нел бе видяла в Отвъдната земя, бяха видения, създадени от Магьосник 0,2, но очевидно мишките бяха изключение и съществуваха независимо от машинациите на крал Койот. Когато Отвъдната земя бе изчезнала, всички пречки, отделяли Мишата армия от принцеса Нел бяха изчезнали заедно с нея и скоро те бяха в състояние да открият къде е и да отидат при отдавна търсената си кралица.
— Какво искате да направя? — попита принцеса Нел. До този момент тя не беше кралица и не знаеше протокола.
