в сътрудничество с второкласните филозони като Израел, Армения и Велика Сърбия, но се оказало, че на тях не може да се разчита. Вашите внимателно култивирани мрежи постоянно били унищожавани от Протоколната служба.
Ала тези провали ви дали възможност за първи път да се свържете с „Криптнет“, която несъмнено смятате просто за друга триада — презряна шайка от заговорници. „Криптнет“ обаче била свързана с нещо много по-дълбоко и интересно — с обществото на барабанчиците. Със своята странна и плитка западна гледна точка „Криптнет“ не разбирала цялата сила на колективния ум на барабанчиците. Но вие веднага сте я схванали.
За да започнете осъществяването на Семенния проект, ви трябвал само рационалният, аналитичен ум на нанотехнологичен инженер. Аз съвършено съм отговарял на условията. Вие сте ме подхвърлили в обществото на барабанчиците като семе в плодородна почва и моите познания са се разпространили сред тях, напоявайки колективния им ум — както техните мисли са се разпространили в собственото ми съзнание. Те са се превърнали в част от собствения ми мозък. Години наред денонощно съм работил по проблема.
После, преди да успея да довърша работата, съм бил изтеглен от началниците ми в Протоколната служба. Бил съм съвсем близо до успеха. Но все още не съм го постигнал.
— Вашите началници са разкрили плана ни, така ли?
— Или не знаят абсолютно нищо за него, или им е известно всичко и се преструват, че нямат представа — отвърна Хакуърт.
— Но вие със сигурност вече сте им разказали всичко — почти шепнешком каза д-р Х.
— Ако трябваше да отговоря на този въпрос, вие нямаше да имате причина да не ме убиете — рече Хакуърт.
Д-р Х. кимна, не толкова в знак на съгласие, колкото за да изрази съчувствието си към възхитително циничната логика на Хакуърт — като че ли след поредица от привидно непоследователни ходове, Хакуърт внезапно е овладял голямо пространство с пулове на дъска за го.
— Има хора, които биха се обявили за такова решение заради случилото се с момичетата — каза д-р Х.
Хакуърт толкова се стресна от думите му, че за миг се зашемети и потъна в себе си.
— „Букварите“ оказаха ли се полезни? — накрая попита той, като се мъчеше да не изглежда замаян.
Д-р Х. широко се усмихна. После чувствата му отново потънаха под повърхността като подскачащ на вълните кит.
— Трябва да са били полезни за някого — отвърна той. — Според мен допуснахме грешка като спасихме момичетата.
— Как е възможно тази проява на човечност да е грешка?
Д-р Х. се замисли.
— По-точно ще е да се каже, че макар да беше морално да ги спасим, беше грешка да смятаме, че могат да бъдат правилно възпитани. Ние не разполагахме със средства да ги възпитаваме поотделно и затова го направихме с книги. Но единственият подходящ начин да отгледаш дете е то да има семейство. Учителят можеше да ни го каже, ако се бяхме вслушали в думите му.
— Някой ден някои от тези момичета ще последват пътя на Учителя — отвърна Хакуърт, — и тогава ще се прояви мъдростта на вашите решения.
Тази мисъл изглежда бе нещо абсолютно ново за д-р Х. Той се загледа през прозореца. Хакуърт усети, че въпросът за момичетата и „Букварите“ е приключен.
— Ще говоря открито и честно — след като известно време замислено отпиваше от чая си каза д-р Х., — и вие няма да повярвате в това, защото на хората от Външните племена им е втълпено да смятат, че ние никога не говорим направо. Но може би след време ще се убедите в истинността на думите ми.
Семето е почти довършено. Когато си тръгнахте, разработването му много се забави — повече, отколкото очаквахме. Мислехме си, че след онези десет години барабанчиците са поели вашите познания и са в състояние да продължат работата без вас. Но в ума ви имаше нещо, което сте постигнали чрез години на научни изследвания и от което барабанчиците, дори да са го имали, са се отказали, и не могат да си го върнат, освен ако не излязат от мрака и отново не заживеят на светло.
Войната срещу Крайбрежната република достига критичен момент. И ние ви молим за помощ.
— Трябва да отбележа, че сега за мен е почти немислимо да ви помогна — каза Хакуърт, — освен ако не е в интерес на племето ми, а това не ми се струва много вероятно.
— Нуждаем се от вашата помощ за довършването на Семето — упорито настоя д-р Х.
Само десетилетните упражнения за сдържане на емоциите позволиха на Хакуърт да не се изсмее високо.
— Сър. Вие сте светски човек и учен. Със сигурност ви е известна позицията на правителството на Нейно величество и всъщност на самия Общ икономически протокол по въпроса за Семенните технологии.
Д-р Х. повдигна ръка с длан надолу на няколко сантиметра от масата и махна към въздуха. Хакуърт разпозна в това движение жеста, който богатите китайци използваха, за да отпращат просяците или дори да покажат на събеседниците си, че говорят глупости.
— Те грешат — каза той. — Не разбират. Разглеждат Семето от западна перспектива. Вашите общества — и това на Крайбрежната република — са зле организирани. Те не уважават реда, не почитат властта. Редът трябва да се налага отгоре, за да не се стигне до анархия. Вие се страхувате да дадете Семето на народа си, защото той може да го използва за създаване на оръжия, вируси, наркотици и да унищожи реда. Вие налагате ред като контролирате Захранването. Но ние в Небесното кралство сме дисциплинирани, почитаме властта, в собствените ни умове цари ред и следователно същото се отнася за семейството, селото и държавата. В нашите ръце Семето ще е безопасно.
— Защо ви е толкова нужно? — попита Хакуърт.
— Трябва да имаме технология, за да живеем — отвърна д-р Х., — но трябва да я имаме с наше собствено ти.
За миг Хакуърт не можа да го разбере. Но докторът започна да изписва по масата йероглифи. Ръката му се движеше сръчно и изящно. Брокатеният му ръкав шумолеше по пластмасовата повърхност.
— Йонг е външната проява на нещо. Ти е криещата се вътре същност. Технологията е йонг, свързана с конкретно ти, което е… — тук докторът млъкна и с видимо усилие се сдържа да не използва обидни думи като „варварско“ или „гуейло“, — …което е западно и съвършено чуждо за нас. Векове наред, още от времето на Опиумните войни, ние сме се мъчили да приемаме технологичния йонг, без да внасяме западняшкото ти. Но това не е възможно. Също както нашите предци не са били в състояние да отворят пристанищата ни за Запада, без да приемат отровата на опиума, ние не можем да отворим живота си за западната технология, без да приемем западните идеи, които за нашето общество са като чума. Резултатът е векове на хаос. Ние ви молим да сложите край на хаоса, като ни дадете Семето.
— Не разбирам как ще ви помогне Семето.
— Семето е технология, вкоренена в китайското ти. Ние от пет хиляди години живеем от Семето — отвърна д-р Х. Той махна с ръка към прозореца. — Преди да станат паркинги, това са били оризища. Оризът е бил основа на нашето общество. Селяните са засявали семената и са имали най-висок статус в конфуцианската йерархия. Както каза Учителя: „Нека производителите са много, а потребителите малко“. Когато от Атлантида и Нипон дойде Захранването, ние вече не трябваше да сеем, защото сега оризът идваше от синтетични компилатори. Това беше краят на нашето общество. Докато обществото ни се основаваше на сеенето, думите на Учителя „Добродетелта е коренът, богатството е резултатът“ имаха пълна сила. Но при западното ти, богатството не идва от добродетелта, а от хитростта. Затова родовите връзки се разкъсаха. Хаос — със съжаление каза д-р Х., после вдигна поглед от чая си и кимна към прозореца. — Паркинги и хаос.
В продължение на цяла минута Хакуърт не отвърна нищо. В главата му отново бяха нахлули образи, този път не мимолетна халюцинация, а пълнокръвна картина на Китай, освободен от ярема на чуждото Захранване. Беше го виждал и преди, навярно дори бе помогнал за създаването му. Нещо, което никой гуейло не би могъл да види: Небесното кралство в настъпващата Ера на Семето. Селяни обработваха нивите
