места, да убиват аборигените и да правят просеки из гъсталаците; сега всичко, от което имаше нужда, беше енергичен млад гебтект, синтетичен компилатор за начало и един голям източник.
Като повечето други неовикторианци, и Хакуърт можеше да рецитира дума по дума биографията на Финкъл-Макгроу. Бъдещият граф се бе родил в Корея, бяха го осиновили на шестмесечна възраст мъж и жена, които се бяха срещнали по време на гимназиалното си обучение в Айова Сити и по-късно си бяха направили ферма за органична материя близо до границата между Айова и южна Дакота.
В ранните му юношески години някакъв пътнически самолет се разбил по невероятен начин на летището на Сиукс Сити и Финкъл-Макгроу, заедно с другите членове от групичката бой-скаути, които били набързо мобилизирани от ръководителя си, не се отделил при спасителната операция от нито една линейка, пожарникар, лекар или медицинска сестра в радиус от няколко области. Невероятната ефикасност, с която местните власти реагирали при катастрофата, била широко оповестена и дори влязла като водеща тема в специално подготвен филм за телевизията. Финкъл-Макгроу така и не разбрал защо. Те просто били направили най-разумното и хуманно нещо при тези обстоятелства; защо им било толкова трудно на хората от другите части на страната да проумеят това?
Подобно тънко разбиране за американската култура можело да се дължи на факта, че неговите родители му били осигурили частни учители при домашни условия до четиринайсетгодишна възраст. Един типичен учебен ден на Финкъл-Макгроу включвал разходка до реката, за да изучава поповите лъжички или посещение на градската библиотека, за да си вземе книга за древна Гърция или Рим. Семейството не разполагало с кой знае колко излишни средства, поради което ваканциите се прекарвали в пътуване с кола до Скалистите планини за малко туризъм с раница на гръб или нагоре към северната част на Минесота за разходка с кану. Той вероятно бе научил от ваканционните си преживявания много повече, отколкото неговите връстници през всичките си години в училище. Социалните контакти с другите деца осъществявал предимно чрез групите на бой-скаутите или църквата — семейство Финкъл-Макгроу принадлежали към методистката църква, римо-католическата и едно малко еврейско общество, което се събирало за службите в стая под наем в Сиукс Сити.
Родителите му го записали в държавна гимназия, където той постоянно получавал средно 2,0 при възможен максимум от 4,0. Учебната програма била толкова безумно безсъдържателна, а другите деца — толкова тъпи, че Финкъл-Макгроу много бързо загубил всякакъв интерес към цялата работа. В известен смисъл добил репутация на добър джудист и бегач на дълги разстояния, но никога не се възползвал от нея, за да преследва някакви сексуални цели, което би било много лесно, предвид лековерния климат по онова време. Той имал известно количество от онази вбесяваща черта, която кара младите хора да се правят на некомформисти без особена причина и открил, че най-сигурният начин, по който можеш да шокираш когото и да е, поне по онова време, било да се поддържа схващането, че определено поведение е добро, а друго — лошо, и че най-разумното е да живееш според това си схващане.
След като завършил гимназия, той работил в продължение на една година в организиране на някои от клоновете на селскостопанския бизнес на родителите си, след което се записал в Държавния университет по науки и технологии („Наука и практика“) в Еймс, Айова. Започнал да учи основно селскостопанско инженерство, но след първата година се прехвърлил във факултета по физика. Макар и през следващите три години да се занимавал най-вече с физиката, той освен това изкарал курсове по всичко, което му идело присърце: научна информация, металургия, музиката на древните. Така и не получил никаква степен, не защото се представял зле на изпитите, а поради политическите обстоятелства; като повечето университети по онова време, и неговият държал студентите му да имат изключително разнообразна задължителна програма, включително изкуство и социални науки. Финкъл-Макгроу обаче предпочитал да си чете книжки, да си слуша музика и да ходи на театър в свободното си време.
Докато живеел и работел като помощник-изследовател в една лаборатория по физика на твърдите тела в Еймс, през едно лято градът за два дни бил буквално превърнат в остров при голямо наводнение. Също като много други хора от Средния запад, и Финкъл-Макгроу прекарал няколко седмици в издигането на насипи от чували с пясък и найлонови уплътнения. Той отново бил поразен от поведението на националните медии — репортери и от двете крайбрежия постоянно се появявали в ефир, за да съобщават с изненада, че няма знаци за никакво плячкосване. Урокът, получен по време на самолетната катастрофа в Сиукс Сити, просто се затвърдил. Бунтовете в Лос Анджелис предишната година пък били жив пример за точно обратното. У Финкъл-Макгроу започнало да се затвърждава мнението, което щяло да стане основа за политическите му схващания през следващите години, а именно, че макар и хората да не са
Финкъл-Макгроу напуснал университета без нито една диплома и се върнал във фермата, която била под негово ръководство в продължение на няколкото години, през които родителите му били прекалено ангажирани с рака на гърдата на майка му. След смъртта й той се преместил в Минеаполис и започнал да работи за някаква компания, основана от един от неговите бивши професори, която произвеждала сканиращи тръбни микроскопи — по това време тези съоръжения били доста нови като идея, защото можели да улавят и манипулират отделните атоми. В онези времена областта още не била разработена, клиентите били най-вече големи изследователски центрове, а практическото приложение изглеждало далеч в бъдещето. Но пък опитът бил много ползотворен за човек, който искал да изучава нанотехнологии, и Макгроу наистина се захванал с това, работейки до късно през нощта през всичкото си свободно време. Като се имат предвид усърдието, самоувереността, интелигентността („адаптивен, неуморен, но не кой знае колко гениален“) и основните познания по бизнес, които получил във фермата, било неизбежно той да стане един от няколкостотинте пионери на нанотехнологичната революция; собствената му компания, която основал пет години, след като се преместил в Минеаполис, да просъществува достатъчно дълго, за да бъде погълната от „Апторп“; и да направлява политическите и икономическите събития на „Апторп“ достатъчно добре, че да се добере до едно доста прилично и доходоносно място.
Той все още беше собственик на семейната ферма в северозападна Айова, заедно с няколкостотин хиляди акра прилежащи земи, които Финкъл-Макгроу постепенно превръщаше в прерия с високи треви, препълнена от бизонски стада и истински индианци, които си бяха дали ясната сметка, че е много по-добре да си яздиш коня и да ходиш на лов за дивеч, отколкото да гниеш по дупките на Минеаполис или Сиатъл. През по-голямата част от времето обаче той стоеше в Ню Шузан, който поради ред чисто практически причини беше превърнат в неговото графско имение.
— Връзки с обществеността? — попита Финкъл-Макгроу.
— Сър? — Съвременният етикет работеше по съвсем точни и ясни правила; при такива неформални обстоятелства не бяха необходими „Ваша светлост“ или други подобни ласкателства. — Във вашия отдел, сър.
Хакуърт му беше дал официалната си визитка, която бе съвсем на място в случая, но не казваше кой знае какво. „Инженер. Отдел «Поръчки».“
— Така значи. Помислих си, че човек, който може да разпознае Уърдзуърт, по всяка вероятност е една от ония артистични личности, които работят във „Връзки с обществеността“.
— Не и в моя случай, сър. Инженер съм. Съвсем наскоро бях повишен и започнах да работя за „Поръчки“. По стечение на обстоятелствата съм поработил и по този проект.
— Какво точно?
— Ами, най-вече неща, свързани с ПИ — отвърна Хакуърт. Надяваше се, че Финкъл-Макгроу е все още в крак с нещата и ще може да разбере съкращението от псевдо-интелект. А може би дори щеше да оцени, че Хакуърт е направил това предположение.
Лицето на Финкъл-Макгроу малко просветна.
— Знаете ли, когато бях млад, го наричаха ИИ. Изкуствен интелект.
Хакуърт си позволи една слаба, едва доловима и кратка усмивка.
— Е, предполагам, че трябва да се каже нещо от дързост.
— Как точно е бил използван псевдо-интелектът при този проект?
