Железни скоби обгърнаха горната част на ръцете й и мъжете я хванаха с ръкавиците си. Те я повдигнаха във въздуха и няколко минути я носиха по улиците, стълбите и коридорите на замъка. Не срещнаха абсолютно никого. Тя не видя дори мишка или плъх. От комините не се издигаше дим, прозорците не светеха и факлите по стените на дългия проход, който водеше към тронната зала, бяха студени и черни. Тук-там принцеса Нел забеляза други воини, застанали на пост, но тъй като никой от тях не помръдваше, не знаеше дали са празни брони, или истински хора.
Никъде не видя обичайните признаци на търговия и човешка дейност: конска тор, обелки от портокал, лаещи кучета, пълни канавки. За нейна тревога обаче, по пътя й имаше огромен брой вериги. Бяха едни и същи, с малко особен вид и се срещаха навсякъде: натрупани на купчини по уличните ъгли, провиснали от метални кошове и от покривите, закачени между кулите.
Тракането и скърцането на мъжете, които я носеха, не й позволяваха да чува каквото и да е друго, но когато се изкачиха и навлязоха навътре в замъка, тя бавно започна да долавя дълбок стържещ, ръмжащ звук, който вибрираше във всеки каменен блок. Той стана още по-силен, когато тръгнаха по последния дълъг коридор и беше вече почти непоносим, когато най-после влязоха в сводестата тронна зала, намираща се в самото сърце на замъка.
В залата бе тъмно и студено, макар че разположените високо по сводовете прозорци пропускаха малко светлина. Покрай стените бяха строени мъже в брони, които стояха съвършено неподвижно. На трон, двойно по-висок от човешки ръст, разположен по средата на помещението, седеше гигант, облечен в броня, лъщяща като огледало. До него стоеше мъж в броня с парцал и телена четка в ръце, който ожесточено лъскаше един от наколенниците на лорда.
— Добре дошла в замъка Тюринг — с металически глас каза лордът.
Очите на принцеса Нел вече се бяха приспособили към сумрака и тя можеше да види зад трона му нещо друго: огромна Ос, дебела като главна мачта на кораб, направена от ствол на гигантско дърво, подсилено с месингови плочки и ленти. Оста се въртеше и принцеса Нел разбра, че трябва да предава енергията на вятърната мелница. С Оста бяха свързани огромни предавки, черни и лъскави от смазка, които предаваха енергията на други, по-малки оси, излизащи хоризонтално във всички посоки и изчезващи през дупки в стените. Въртенето и стърженето на всички тези оси и предавки бяха причина за вездесъщия шум, който по-рано бе забелязала.
Приблизително на височината на мъжки гърди покрай всяка от стените на тронната зала се виждаше по една хоризонтална ос, минаваща на малки, равни интервали през предавателни кутии. Под прав ъгъл от тях излизаше къса, квадратна ос. Тези предавателни кутии съвпадаха с местоположението на воините.
Воинът, който лъскаше бронята на лорда, заобиколи покрития с шипове наколенник на господаря си и се обърна с гръб към принцеса Нел. Тя се стресна, когато забеляза голяма квадратна дупка по средата на гърба му.
Нел смътно знаеше, че името на замъка Тюринг е загатване — бе разбрала нещичко за него в Академията на госпожица Матисън. Беше свързан с компютри. Можеше да се обърне към страниците на Енциклопедията и веднага да провери, но се бе научила да оставя „Буквара“ да разказва историята по своя си начин. Очевидно воините не бяха мъже в брони, а просто навиващи се кукли и навярно същото се отнасяше за самия херцог на Тюринг.
След кратък и не много интересен разговор, по време на който принцеса Нел неуспешно се опитваше да установи дали херцогът е човек, той безстрастно заяви, че завинаги я хвърля в подземната тъмница.
Такива неща вече не изненадваха и не смущаваха Нел, защото по време на връзката й с „Буквара“ се бяха случвали стотици пъти. Освен това още от първия ден, в който Харв й беше дал книгата, тя знаеше какъв ще е краят на историята. Просто разказът имаше много обрати и колкото по-внимателно го четеше, толкова повече разклонения откриваше.
Един от воините се отдели от предавателната си кутия на стената, закрачи към ъгъла и взе метален кош, пълен с една от онези особени вериги, които принцеса Нел бе забелязала навсякъде. Той го отнесе при лорда, започна да рови вътре, докато открие края и го вкара в дупка отстрани на трона. Междувременно друг воин също се отдели от стената и зае позиция от другата страна на херцога. Този воин вдигна забралото си, за да разкрие някакво механично устройство в пространството, където би трябвало да се намира главата му.
От вътрешността на трона се разнесе невероятно тракане. Вторият воин хвана края на веригата, която се беше появила откъм неговата страна и я пъхна в отвора на забралото си. Миг по-късно тя изскочи от дупка на гърдите му. По този начин цялата осем-деветметрова верига бавно и шумно бе изтеглена от коша, мина през скрития под трона механизъм и през гърлото на втория воин, излезе от отвора на гърдите му и се спусна на пода, където постепенно се натрупа на покрита със смазка купчина. Процесът продължи много по- дълго, отколкото отначало очакваше принцеса Нел, защото веригата често променяше посоката си. Когато кошът почти се изпразни, тя неведнъж отново се връщаше в него, докато едва не го изпълнеше. Но като цяло повече се движеше напред и накрая последната брънка изскочи от коша и изчезна в трона. Няколко секунди по-късно чукането спря и Нел чуваше само по-тихото тракане от вътрешността на втория воин. После замлъкна и този шум и веригата падна от гърдите му. Той я загреба с ръце и я постави в недалечен празен кош. После закрачи към Нел, наведе се в кръста, доста неприятно долепи твърдото си, студено рамо до корема й и я повдигна от пода като чувал с царевица. Няколко минути я носи из замъка, като през повечето време се спускаше по безкрайни каменни стълби и накрая я вкара в много дълбока, мрачна и студена тъмница, където я остави в малка и съвършено тъмна килия.
— Принцеса Нел използва едно от вълшебните заклинания, на които я беше научила Пурпур, за да направи светлина — каза Нел.
Принцеса Нел можеше да види, че стаята е около две на три крачки с каменна пейка до едната стена, която служеше за легло, и с дупка в пода за тоалетна. Малък зарешетен прозорец на задната стена водеше към въздушна шахта. Очевидно тя беше много дълбока и тясна и Нел се намираше почти в основата й, защото от нея не идваше никаква светлина. Воинът излезе от килията и затвори вратата зад себе си. Принцеса Нел забеляза, че ключалката е необикновено голяма, приблизително с размера на желязна кутия за хляб, пълна с чаркове и с огромна манивела, която стърчеше от центъра й.
На вратата имаше малка шпионка. Нел надникна през нея и видя, че воинът няма ключ. Вместо това той свали от закачалка на стената парче верига, дълго колкото ръката му, вкара го в гигантската ключалка и завъртя манивелата. Механизмът изщрака, веригата задрънча и накрая езичето влезе на мястото си, заключвайки принцеса Нел в тъмницата. Веригата незабавно излезе от ключалката и падна на пода. Воинът я взе и я окачи обратно на стената. После с дрънчене се отдалечи и се върна чак няколко часа по-късно, за да й донесе малко хляб и вода, пъхайки ги през малко прозорче по средата на вратата, точно над механичната ключалка.
На принцеса Нел не й трябваше много време, за да разгледа килията си. Под прах и боклуци в единия ъгъл откри нещо твърдо и студено и го извади, за да го разгледа отблизо: парче верига, силно ръждясала, но очевидно от онези, които бе видяла из целия замък Тюринг.
Веригата беше плоска. Всяка брънка имаше щифт: подвижно парче метал по средата, което можеше да се върти и затваря в две положения, или успоредно, или перпендикулярно на веригата.
През първата си нощ в килията Нел откри още две неща. Първо, резето на малкото прозорче, през което й подаваха храна, отчасти бе достъпно откъм нейната страна и с малко усилия успя да го смачка така, че повече да не се затваря както трябва. После можеше да пъхне глава през вратичката и да разгледа механичната ключалка. Или да протегне ръка и да я опипа, да завърти манивелата и така нататък.
Второто откритие стана към полунощ, когато я събуди металическо дрънчене, носещо се от малкия прозорец на въздушната шахта. Тя пъхна ръката си вътре и докосна края на увисналата там верига. Дръпна я и след първоначалната съпротива, веригата се откачи. Скоро успя да издърпа много метри верига в килията си и да ги натрупа на пода.
Нел имаше идея какво да прави с веригата. Като започна от края, тя разгледа щифтовете и започна да
