Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)

така, че абажурът се клати, шията му се издува и става керемидено червена. Всички се наслаждават, с изключение на Виконта, който по принцип не понася силни звуци…

… Знаете ли, момчета, кого срещнах вчера? Толя Костилев! Станал е като слон. И е важен като камила. Знаете ли какво работи сега? Заместник главен… Лъжеш! Кълна се! Господи! Толя и заместник главен! Помните ли „Форест, форест, форест“? Как да не помним! И завикаха в един глас:

— „Форест, форест, форест… Енимълс, енимълс, енимълс… Уинтър, уинтър, уинтър… Он дъ мидл ъф дъ роуд стейз Иван Сусанин. Германо-фашистката хидра.

— Ван, Ван, уил ю тел аз дъ уей ту дъ Москоу-сити?

— Ай донт ноу — сед Иван Сусанин.

— Вань, Вань, уи шел гив ю мени доларс!

— Ай донт ноу — сед Иван Сусанин.

— Вань, Вань, уи шел гив ю мени рубълз!

— Ай донт ноу — сед Иван Сусанин.

— Вань, Вань, уи шел килл ю, мамицата ти!

— Пърхапс, пробъбли!!!

Енд дей килд хим. Иван Сусанин из дъ нешънъл хироу ъв дъ Совиет Юнион!!!“

… Ех, колко хубаво се реве, щом си спомниш славните времена в училище!

Плюя на всичко, плюя! Всичко някак си ще се размине и ще е добре. Не, не всичко. Мога с всяко нещо да се примиря. С всяко нещо. Нека ядат, нека плюскат, нека се награждават един друг и да се хвалят, ако щат да пукнат от почести. Но не и лъжата, не и лъжата! Всяка дума е лъжа, във всеки вестник лъжа, включваш телевизора — лъжа, отваряш книга — лъжа. Лъжа, навсякъде лъжа, гола лъжа и нищо друго освен лъжа! Първото, гълъбчета, което трябва да се направи в този нужник, е да се обяви свобода на информацията. Да се спре заглушаването, да се махнат запушалките и всички затворени прозорци да се отворят широко! И без вас зная, че пет години тая помия ще тече в канавките и още пет години ще трябва да чистим, да търкаме и да мием; а после още петнайсет години ще се учим да серем в тоалетна чиния, а не около нея, мамка му! Но преди всичко да разтворим прозорците и да си отдъхнем поне за малко от непоносимата воня — без ТОВА нищо няма да стане! И никога! Какво ревеш като ранен слон? Стига си стоял нащрек, Виконте, повръща ми се като те гледам. Извинявай, ама си се наакал до ушите… Момчета, оставете, тази помните ли я:

Ние сме десет, само десет,
най-възрастният е под трийсетте,
не се смейте — могат да ни обесят,
но дали ще ни намерят те…

… Това пък какво е? Поручик Али, началото на двайсетте… Аха, спомням си: Сашка я донесе отнякъде в университета. Даа, Сашка, Сашка. Колко е жалко за него — такъв талант беше! Е, господа! Нова порция бисери… Давай! Хората ги обичат!… „На бойното поле се носеха виковете на ранените и стоновете на мъртвите…“ Ново двайсет! Това е отпреди сто години! Не ме уважаваш, началник, стари работи подхвърляш… „той я заведе до кушетката и седна…“ Да се разстреля! Не, защо, напълно… Ето още нещо: „Под кревата лежеше труп и още дишаше. Наблизо ридаеше жената на трупа, а брат му бе припаднал в съседната стая…“ Не е лошо! Браво! Добре… Ето още за труп: „Тази сутрин на плажа е намерен труп. Беше на девойка с неземна красота…“ Ха-ха-ха! Виконте, помниш ли инвентарния опис в пенджикентския музей: „Десета точка. Картина от неизвестен художник. Елен, бягащ от Сталинабадска област“? Ха-ха-ха… „Пета точка. Ловен кинжал в кания. Кинжалът е загубен, канията не е от него…“ Момчета, помогнете да разчистим масата, ще пием чай… Точно така! Ще пием чай по старинному и ще пеем народни песни — това ще е чист, трезв, истински руски живот! „По реката плува брадва от остров Неверов. Накъде плуваш, желязо недно?…“ Ех, този ярък слънчев свят на частушките — абстрактен като картина на Салвадор Дали: „В планината в колибка живее интелигент, сложил е завески нови, а делата му до едно са хуйови!“ Какви са тия маниери у вас — да псувате в присъствието на жени? Това е нов московски навик: да се целуваме при среща и да псуваме пред жени… Или чрез жени! Тоест как така? Ами когато жените сами псуват… Семьоне, Сьомка! Хайде да изпеем любимата на мама:

На ти крава, ти, сватосай ме, Семьоне!
На ти крава, ти, сватосай ме, Семьоне!
— Защо ми е крава, да не съм ти морава!
Една Льоля ще да взема — по любов ще се оженя!
… Ах, Клавдия Владимировна, майчице! Каква певица е тя,
ех!… Да! Как с нея на два гласа пеехте, а?!
— Ой ти, харни Семьоне, ела и седни до мене.
На ти кожух, ти, сватосай ме, Семьоне!
На ти кожух, ти, сватосай ме, Семьоне! — За какво ми е
кожух, да нямам търбух?!
Една Льоля ще да взема — по любов ще се оженя!
… а какви пироги печеше, тиганици какви!
и пълнежът им бе неповторим — от праскови…
Днешните девойки това не го могат —
и какво да сравняваме розата с глога…
— Ой ти, харни Семьоне, ела и седни до мене.
На ти карбованци19, ти, сватосай ме, Семьоне!
Карбованци ли каза, добре! Ще те сватосам, мойто дете!

Разделиха се в три през нощта. Сеня Мирлин хвана такси и се обърна към шофьора с историческия въпрос:

— Уил ю тел аз дъ уей ту дъ Москоу-сити?

Жека и Таня, докато чакаха да завършат преговорите, стояха прегърнати с Виконта и тихо тананикаха с чувство на дълбоко удовлетворение:

Когато всички лежахме на панела,
Арончик някак допълзя до Розанела
и й пошепна, пламнал от страст:
„О, Роза, ще бъдете ли с мен — аз с Вас?…“

Глава втора

Ето че неочаквано дойде време за ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО. Случваше се и по-рано да го боли черният дроб — веднъж в Кавказ така го сви, че не му се вярваше да оживее, но всичко мина без тежки последствия. Пооправи се с английска сол и но-шпа, а и привикна да дъвче захар по време на пристъпите. Мама веднъж бе казала: „Черният дроб обича сладко“ и той свикна да яде захар и да пие слаб чай, когато го заболи и мъчи цяла нощ (след препиване, след тлъсто или пържено ядене и понякога просто така, без определена и видима причина), да седи сгърчен и да чете някоя глупост. Към сутринта