— Час по час й става лошо.
— Да се връщаме вкъщи.
— Не — казах аз.
Мис Кю докопа перилата и се надигна. Постоя известно време отпусната на тях, със затворени очи. Изведнъж се изправи. Сега изглеждаше с четири инча по-висока. Решително тръгна към нас.
— Джерард — изкряска тя като дива гъска. Мисля, че имаше намерение да каже нещо друго, но като че ли се овладя.
— Какво, за бога, е това? — каза тя, сочейки с пръст към мен.
В първия момент не разбрах и се обърнах да погледна зад себе си.
— Кое?
— Това! Това!
— А, т’ва ли? — казах аз. — Т’ва е Бебето.
Свалих го от гърба си и го хванах така, че да може да го разгледа. Тя издаде звук, подобен на стенание, спусна се към мен и грабна Бебето. Подържа го малко с две ръце пред себе си, като се вайкаше и го наричаше «горкото». После изтича и го остави на дългата пейка с възглавнички, под прозореца с цветните стъкла. Наведе се над него и захапа кокалчетата на ръката си, като продължаваше да се вайка.
— Откога е така? — обърна се тя към мен.
Разменихме си погледи с Джейни.
— Винаги си е било тъй — отговорих аз.
Тя издаде звук, подобен на кашлица, и изтича до Мириам, която още лежеше простряна на пода. Мис Кю й удари няколко шамара. Мириам седна и хвърли поглед към нас. Затвори очи, потръпна и опирайки се на мис Кю, се изправи на крака.
— Я се съвземи — изсъска през зъби мис Кю. — Донеси леген с топла вода и сапун. Гъба. Хавлии. Бързо!
Мис Кю я разтърси, Мириам залитна, хвана се за стената, после побягна от стаята.
Мис Кю се върна при Бебето и се наведе над него, като издаваше гальовни звуци.
— Не се занимавай с него — й казах аз. — Всичко си му е наред. Ний сме гладни.
Тя ме погледна, като че ли я бях ударил.
— Как смееш да говориш така с мен?
— Виж к’во — казах й аз, — на нас тая работа не ни харесва повече, отколкото на теб. Ако Сам не ни беше казал, никога нямаше да дойдем тук. Много си бяхме добре и без тебе.
— Не се казва «к’во» — поправи ме мис Кю. Изгледа ни един по един. После извади онази глупава, внимателно сгъната носна кърпичка и я сложи на устата си.
— Виждаш ли? — обърнах се към Джейни. — Непрекъснато й става лошо.
— Хо-хо — обади се Бони.
Мис Кю я погледна изпитателно.
— Джери — каза тя задавено, — доколкото разбрах, ти каза, че тези деца са твои сестрички.
— Ее?
Тя ме погледна, като че ли съм кръгъл глупак.
— Не може сестричките ти да са цветнокожи, Джерард.
— За нас пък може — каза Джейни.
Мис Кю започна трескаво да снове напред-назад.
— Имаме толкова много работа — говореше тя на себе си.
Мириам влезе с овално корито и хавлии и разни други неща, метнати на ръката й. Тя остави коритото на пейката. Мис Кю бръкна с ръка във водата, после взе Бебето и го топна вътре. То започна да рита.
Пристъпих напред.
— Чакай! Стой! К’во си мислиш, че правиш?
Джейни ме спря:
— Млъкни, Джери. То казва, че всичко е наред.
— Наред ли? Та тя ще го удави!
— Няма да го удави. Мълчи си.
Мис Кю направи пяна със сапуна, размаза я по Бебето, обърна го няколко пъти, изтърка главата му и накрая едва не го удуши, като го зави в голяма бяла хавлия. Мириам наблюдаваше с широко отворени очи, докато мис Кю със сръчни движения омота една кърпа за подсушаване на чинии около Бебето, така че се получи нещо като гащички. Бебето стана неузнаваемо А и самата мис Кю беше горе-долу дошла на себе си, докато вършеше всичко това. Дишаше тежко и устата й беше още по-стисната. Тя подаде Бебето на Мириам.
— Вземи го, горкичкото — каза тя, — и го занеси…
Но Мириам отстъпи крачка назад и заяви:
— Съжалявам, мис Кю, но аз напускам и повече нищо не ме интересува.
Мис Кю отново изкряска с гъшия си глас:
— Не можеш да ме изоставиш в такъв труден момент! Тези деца имат нужда от помощ. Нима не виждаш?
Мириам огледа мен, после Джейни. Трепереше.
— Вие сте в опасност, мис Алиша — каза тя. — Те са не само мръсни. Те са смахнати!
— Те са жертви, изоставени. Ако ти и аз бяхме оставени на произвола на съдбата, нямаше да изглеждаме по-добре. И не се казва «смахнати». Джерард!
— К’во?
— Не се казва… о, господи, имаме толкова много работа. Джерард, ако ти и твоите… тези деца имате намерение да живеете тук, ще трябва много да се промените. Не може да живеете под този покрив и да продължавате да се държите така. Ясно ли ти е?
— Дадено. Сам ни каза да правим к’вото ни кажеш, само и само да си щастлива.
— И ще правите ли каквото ви кажа?
— Нали току-що т’ва казах?
— Джерард, ще трябва да се научиш да не ми държиш такъв тон. А ако ти кажа да правиш каквото Мириам каже, ще го изпълняваш ли?
— К’во ще кажеш за т’ва? — попитах Джейни.
— Ще питам Бебето — отвърна тя й погледна към него. То размаха ръце, от устата му потекоха лиги.
— Добре — кимна Джейни.
— Джерард — каза мис Кю, — зададох ти въпрос.
— Трай де! Нали тряб’а да разбера! Значи, да, щом ти го искаш, ще слушаме и Мириам — обещах аз.
Мис Кю се обърна към Мириам.
— Чу ли, Мириам?
Мириам погледна мис Кю, после нас и поклати глава. След това едва-едва протегна ръце към Бони и Бийни.
Те се втурнаха към нея. Хванаха я за ръцете. Погледнаха нагоре, усмихнаха й се. Вероятно бяха намислили някоя дяволия, но изглеждаха някак си много мили. Устата на Мириам потрепна и за миг ми се стори, че още малко и ще придобие човешко изражение.
— Добре, мис Алиша — каза тя.
Мис Кю отиде до нея, подаде й бебето и Мириам тръгна по стълбите с него. Мис Кю ни подкара след Мириам. Всички се качихме горе.
Така те се заеха да ни превъзпитават и това продължи цели три години.“
— Беше същински ад — казах на Стърн.
— И някой прекъсна работата им?
— Да, нещо такова. Ние я прекъснахме. Вижте, ние бяхме готови да направим точно това, което ни каза Сам. Нищо на света не би могло да ни спре. Бяхме обещали и се чувствувахме задължени да изпълняваме и
