Теодор Стърджън
Совалка
—
—
—
—
—
—
—
—
—
Обикалях около света и си гледах работата, когато един феноменално самонадеян мъж на име Макилейни Тобин привлече вниманието ми. Печалното състояние се оказа неизлечимо, тъй като бе съвсем обосновано. Той наистина беше изключителна личност. Не се нуждаеше от помощта ми, понеже имаше крайно остър ум; но когато я предложих, прие охотно, защото спадаше към ония, които никога не изпускат възможността за печалба. Всъщност не му предлагах печалба, но така бе и с ония преди мен. Той смяташе, че може да превърне всичко срещнато в нещо ценно за себе си. В дадения случай сгреши само защото дотогава нито веднъж не бе срещал провал.
Седеше сам в огромния си кабинет и мислеше за нещата, които бе извършил и които доказваха превъзходството му.
— Аз съм — рече — човек, който никога не е допускал грешка.
— Не е вярно — казах аз. — Съвършенството е неестествено и противоречи на непоклатими закони. Ти съществуваш и си съвършен. Там ти е грешката.
Той ме огледа иззад необятното си бюро и отвърна сърдечно:
— Никога не съм ви виждал, господине. Не ви видях да влизате и да сядате срещу мен, но не съм изненадан. Добре дошъл.
— Благодаря — казах аз. — Никого не изненадвам. Значи се гордееш със себе си?
— Да — каза той и аз се усмихнах. Беше великолепен мъж с мощна ъгловата челюст и големи сиви очи. Косата му бе като потъмняла платина и светлината на лампата радостно искреше по нея. — Имам всичко, което желая, включително и желанието да притежавам невъзможни неща. Аз съм съвършен, нося се на гребена на вълната и поради това изпитвам пълно задоволство от себе си.
— Бил си безмилостен — казах аз.
Той се усмихна и разпери ръце.
— Бил съм само логичен.
— Плащал ли си цената за всичко, което вършиш?
— Да. Така трябва. Това също е логично.
— Значи и с това се гордееш?
Никой не може да ми се разсърди, но ако бе възможно, той щеше да побеснее.
— Това е позорът ми — тихо каза той. — Че при нормалния ход на събитията дори човек като мен трябва да се прекланя пред обстоятелствата. Съжалявам, че съществуват сили извън моя контрол. Личността ми е пределно добре подредена и методична, и все пак трябва да се отдръпвам пред деянията на глупци, чиято глупост ги е подвела да мислят, че животът им има друга цел, освен да ми доставя полза.
— Значи се срамуваш, че си човек. Никой човек не може да достигне божественост и да остане човечен… без моя помощ.
Той вдигна посребрените си вежди.
— Що е божественост?
— Пълно задоволство. Питам те тогава на свой ред: що е божественост?
Той се вгледа в ръцете си.
— За мен това ще е… власт. Пълен контрол над всичко във Вселената. Ако можех да получа от всички неща в миналото, настоящето и бъдещето, били те живи, неживи и мъртви, онова преклонение, което сега извличам само от собствената си личност, тогава щях да бъда напълно доволен.
— Искаш ли го?
Той дълго мълча.
— Не! — възкликна внезапно. — Това би било връх на всичко. Ако не можех да се боря срещу глупците, нямаше да се гордея с успехите си. Сега имам повече власт, отколкото ми предлагаш; ако всичко бе възможно, щях да загубя стремежите си. Не мога да си го позволя. Каква сила имаш?
— Никаква — казах аз, — освен да давам сила на другите. Можеш сам да избираш.
— Значи изпълняваш желания?
Кимнах.
— Три желания… и ще се сбъднат до последната буква.
— Чел съм какво вършиш — каза той. — Ти си легенда в много страни. Защо предлагаш три желания все на глупците?
— Други не съм срещал.
Той се разсмя гръмогласно.
— Дори на такъв като теб — каза той, бършейки очи, — се полагат изненади. Тъкмо това ти предстои. Ще ми изпълниш три желания и ще откриеш, че не съм глупец. Може дори да откриеш нещо ново за себе си.
— Не съм личност, а прост инструмент — казах аз на Макилейни Тобин. — Не мога нищо да открия за себе си, както този красив нож за хартия не може да разбере, че е откраднат от Британския музей. Имам функция и я изпълнявам.
— Откъде идва всичко тогава? За кого работиш?
— Този въпрос е извън възможностите ми. Може и аз да съм краден инструмент… а може и всичко да идва от мен. Ти си играеш на догадки с непознаваемото. Това не е в твой стил.
— Браво, добър удар! Ще ми дадеш ли време да обмисля желанията?
— Желанията са твои, ще ги използваш както си искаш и когато си искаш. Решиш ли, аз съм готов.
После го напуснах. Той дълго седя, гледайки опустялото кресло срещу огромното му бюро. Накрая се разсмя и отиде да си легне.
Макилейни Тобин бе извънредно дисциплиниран човек. Той не допусна посещението ми да наруши всекидневния му живот. Както винаги продължи да управлява огромни корпорации, да води съвещания и превъзходно да играе голф. Но през цялото време мислеше. Мислеше за властта и преклонението, които му бяха предложени. Често мислеше за себе си и своето могъщество в този свят. Понякога мислеше за мен и откровено се чудеше дали идването ми е награда, проверка или наказание.
Прекарваше дълги часове над книгите и купуваше нови и нови. Изчете легенди, истории, приказки и узна
