Совалка

— Добре, Ландис. Сега ще забравиш тази малка неприятност. Готова ли е банята?

— Банята ви е готова, господине — съобщи Ландис, като че идеята току-що му бе хрумнала.

— Добре. Махай се.

— Много добре, господине.

Тобин легна пак и се изкиска. Значи желанието му се сбъдваше. Ако не притежаваше власт да получава пълната истина, Ландис никога не би направил подобно признание. И не би го забравил. Тобин добре познаваше човека — след такива думи би изчезнал завинаги заедно с лекото пардесю и достойнството си. Все тъй усмихнат, той блажено се изтегна във ваната.

Избра си изящен костюм в гълъбов цвят, с който щеше да изглежда могъщ и внушителен. Бледосива риза. Като се сети, че днес му предстои и убийство, той избра тъмно пурпурна вратовръзка, която изглеждаше подходяща за случая. Обувки с каучукови подметки, разбира се — щяха да бъдат удобни. Мека шапка; бамбуков бастун; пръстен в тон с вратовръзката. Великолепно.

— Колата ви, господине? — запита Ландис.

— Ще тръгна пеш.

И той напусна дома си с широка крачка, оставяйки иконома потресен и смаян от подобно нарушение на установения ред. Май трябваше да го накара да си припомни сутрешните приказки; глупакът сигурно щеше да се гътне на място.

Стигна до ъгъла и спря на светофара, вдишвайки с пълни гърди свежия въздух. Някакъв прегърбен младеж го докосна по рамото.

— Господине, вие май сте от Уол Стрийт…

Тобин го изгледа смразяващо.

— Като колега финансист искам да ви съобщя, че акциите на „Бауъри“ скочиха с пет пункта, тези на „Макгинис“ с два, а моите хич ги няма. Кофти работа. Какво ще речете за половин долар? За вас нищо работа, а аз ще се чувствам по-богат и от вас.

Тобин се разсмя и го потупа по рамото.

— Я гледай ти, това се казва оригинална сделка! — Той любопитно огледа дрипавото създание. Дали пък да не започне от него; тоя боклук щеше да свърши работа. — Можеш да направиш нещо за мен.

— Дадено, шефе. Дадено. Само кажете и ще го сторя.

Тобин не се и съмняваше.

— Гледай! Виждаш ли онзи грамаден камион, дето спря на светофара? Пъхни се под него, легни и притисни гърди към гумата. Тръгвай; веднага!

Младежът леко се изцъкли и тръгна да изпълни нареждането. Тобин небрежно се отдалечи, доволен, че е приключил с убийството.

— Неговият живот срещу моя — промърмори той. — Жалко. Трябваше да потърся някой по- достоен.

Пронизителният писък зад гърба му не го накара да забави крачка. Ужасът и срамът са наказания… а днес той не плащаше.

Любопитството обаче стори онова, което не бе постигнал срамът. Щеше да бъде крайно досадно, ако хлапакът объркаше работата. Тобин спря и се обърна. Както очакваше, около камиона гъмжеше тълпа; сетне видя един полицай да подпира залитащия финансист. Хлапакът се дърпаше назад към камиона; силни ръце го удържаха. Естествено! Някой идиот бе забелязал навреме, за да го измъкне. В гърдите на Тобин бликна вълна от ярост; ярост и омраза към всеки, който е тъй глупав, че да се противопоставя на Макилейни Тобин. Но той побърза да се стегне. Разполагаше с цял ден. Завъртя се и тръгна към кантората.

— Божичко! — възкликнах аз и свалих пръсти от клавишите. — Трябва ли да обикаляш света и да разрешаваш на хората подобни неща?

— А ти трябва ли да пишеш разкази? — запита човекът.

— Ами… от това си изкарвам хляба. А ти…

Той кимна.

— За да продължа да съществувам.

— Че каква раз… А!… разбирам. Искаш ли вино?

— Благодаря.

Той протегна малка кристална чашка, тя докосна ръката ми и се напълни. Върху кожата… остана бледо петно.

— Продължавай — казах аз.

— Сайкс! — кресна Тобин, щом влезе в кантората.

— Да, господине.

Виж, със Сайкс беше малко досадно, защото и при новата абсолютна власт на Тобин щеше да си остане съвсем същият.

— Свържи се с всички агенти на Стоковата борса. Да бъдат тук точно в десет. Госпожице Туиг! Подгответе за всеки от тези хора договор, че ми отстъпва безвъзмездно деветдесет процента от имотите, средствата и капиталовложенията си, както колективни, така и частни. Госпожице Алън, искам Крил да се яви незабавно. Фаръл! Сайкс, къде по дяволите е Фаръл? Закъснял с три минути? Като дойде, уволни го. Вече седем години работи при мен, трябваше да се научи на дисциплина. Госпожице Бетъридж, прочетете ми пощата без личните писма. Госпожице Уилис, погрижете се за личните. Филипс, вложи всичко в „Синтетик ръбър“. Днес ще скочи с два пункта. Няма да го изтърва. Сайкс! По дяволите, къде… а, тук си бил. Не искам да виждам никого, освен Крил. Ако звънят Търстън и Грийнблат, откажи им. Фаръл! Къде… А, добре, Сайкс. Благодаря. Повиши Губър, но да взима десет долара по-малко от Фаръл. Изчезвай.

И денят почна както винаги без произшествия.

Влизайки в кабинета, Тобин захвърли палтото и шапката си. Вездесъщият Сайкс ги подхвана преди да докоснат дебелия килим.

— Друго, господине?

— Да. Върви по дяволите. Чакай! Не го приемай буквално, човече! Захващай се с прехвърлянето на собственост. Скоро ще работиш за най-богатия човек в цялата история на човечеството. А сега се размърдай!

Откъм интерфона долетя дискретно покашляне.

— Е?

— Седемстотин и дванайсет души от Стоковата борса са на път към голямата заседателна зала. Останалите не могат да бъдат намерени или отказват да дойдат без допълнителна информация.

— Отказват ли? Кажете им, че ако не се явят незабавно, целият финансов свят ще рухне… само че този път наистина. Кажете им, че ще обясня всичко, когато пристигнат. Това ще ги стресне. Познават ме.

— Да, господин Тобин. Господин Крил чака да влезе.

— Крил, а? Пратете ми го веднага.

Брокерът беше строен мъж с широко чело и остра брадичка. Целият бе пребледнял — лицето, очите и ръцете. Прекоси кабинета и опря длани в бюрото на Тобин.

— Добре, Тобин. Признавам. Твърде много твои хора душат насам-натам. Знаех, че ще усетят.

— Тогава защо ми даде погрешна цена за „Синтетик“?

— Ще ти кажа и ако имаш поне капка човечност, ще ме разбереш.

— За съжаление, Крил, днес нещо не съм твърде човечен — отвърна Тобин и се усмихна. — Казвай все пак.

— Отдавна бях хвърлил око на „Синтетик ръбър“. Не знаех, че го държиш под контрол, иначе нямаше да се меся. Получих сигурна информация и вложих там целия капитал на Благотворителното обединение. Десетки организации, които се грижат за бедни, болни и престарели хора. Откакто поех финансите на Обединението, сторих истински чудеса. Не вярвах твоят човек да се заинтересува от акциите и от факта, че ги купувам. Смятах, че тази сутрин ще извлека прилична печалба, преди да усетиш. Посочих по-ниска цена с надеждата, че няма да потърсиш сведения от другиго. Загубих. Ако сега се опитам да продавам, няма да успея преди да смъкнеш цената; знам го. А ти можеш да си позволиш да я държиш ниска додето бъда принуден да се отърва от акциите. Какво ще правиш?