е знаела къде сте?
— Бях в каютата, когато те решиха да се разделим — намеси се Беки. — Знаеха, че Арчи ще бъде против, аз също се противопоставих, но когато разбрах какво искат да направят, ги подкрепих напълно. В бързината забравихме да уведомим Арчи. А колкото до изненадата — усмихна се тя, ще я видите, когато Анджи се върне.
— Не е възможно — продума Арчибалд. — Собствената ми сестра, която толкова страдаше, питаше ме дали ще се върнат някога, преструвала си се през цялото време!
— Така е, Арчи, но беше за добро. Ще видиш, когато отидем във Валенсия.
— Куинси, наистина се радвам да те видя жив и здрав. Прости ми, че повярвах на онази статия. Надявам се отново да станем приятели.
— Няма за какво да ти прощавам — каза той — но ще трябва дълго да обяснявате на Анджи причините, поради които сте останали във Валенсия.
— Това няма да се наложи, Куинси — намеси се Джина — Когато види това, което е наше дело, което създадохме в твоя чест, Анджи ще бъде много щастлива.
— Не те разбирам. Какво сте създали?
— Ще разбереш, когато пристигне сестра ти — усмихна се Ребека — тогава дори Арчи ще ми прости за това, че не му казах истината.
— Не се надявай на това — намръщи се той. — Това, което ме кара да говоря с вас, предатели, е, че Куинси е тук и ви прощава, но не и аз. Ще ви простя едва когато разбера, че сте имали основателна причина да го направите.
— Арчи, след няколко дни ще съжаляваш за думите си, както аз съжалявам за всичко, което казах на Куинси в деня на пристигането му — Ребека обърна гръб на брат си, но всички забелязаха сълзите в очите й.
Тя бе засегната твърде много! Куинси я прегърна.
— Беки — прошепна той — не се сърди на Арчи, прекалено е обиден сега, чувства се предаден, дай му малко време, ще видиш, че ще му мине.
— Надявам се да е така, както казваш.
— Кажи ми, наистина ли съжаляваш за думите си?
— Да, не биваше да ти говоря така — тя го погледна през сълзи — още ли искаш да сме заедно?
— Повече от всичко на света!
— Тогава няма смисъл да крием това от другите, нали?
— Разбира се, Беки, но какво толкова сте направили във Валенсия?
— Ще разбереш след два дни. Всъщност, предлагам да заминем още утре.
— Но Анджела знае, че сме тук!
— Не, вече е информирана за промяната в плана. Само капитан Севаро знае за изненадата ни. Много се зарадва от това, че сме заедно и че сме изпълнили мисията си.
— Добре, Беки — той се обърна към всички. — Да се прибираме. Трябва да си приготвим нещата и дано всички са в добро настроение за пътуването до Валенсия.
Досега Доминик и Толедо мълчаха, но изведнъж лейтенантът се усмихна:
— Толедо, приятелю, изглежда, че ни очакват още приключения.
Всички се разсмяха.
Така Куинси откри приятелите си, с които по-късно щеше да се върне в родния си град, но сега трябваше да отпътуват за Валенсия, където наистина го очакваше прекрасна изненада. Тази вечер той си легна с надеждата, че никога повече няма да му се налага да се разделя с приятелите си. Но единственото, за което копнееше сърцето му, бе да види Анджела и Севаро щастливи.
Това щеше да бъде като отплата за всички премеждия, които ги съпътстваха през годините.
На път към Валенсия
Решението
Куинси щеше да остане изненадан от това, което бяха направили приятелите му!
Въпреки че бе объркан от всичко, което се случи през последните няколко дни, той трябваше да признае, че е щастлив.
А Анджела и Севаро бяха на път към Валенсия!
Полковникът бе поел управлението на кораба и бе по-щастлив от всякога.
— Фатима, знаеш ли защо отиваме във Валенсия? — попита Анджела — Бяхме се разбрали да се срещнем с Куинси в Малага.
— Да, но твоите приятели са с него и всички ни очакват.
— Но какво ще правим там? Мислех, че след пътуването ще се върнем в Севиля.
— А аз мислех, че искаш да останеш във Венеция — усмихна се Фатима — Не би ли искала да се върнеш там някой ден?
— Да, но първо трябва да видя как са се настанили приятелите ми и какво са правили след раздялата ни. Не бих искала да се чувствам виновна за това, че останах на кораба, а те се върнаха у дома.
— Анджела — възкликна Фатима — вие взехте това решение заедно, въпреки че не всички вярваха, че ще открием Куинси, ти остана вярна на себе си и продължи издирването. Никой няма да те обвини за това, че остана с нас.
— А Арчи? — внезапно я погледна тя — Той беше съкрушен, когато си тръгваше. Мисля, че трябваше да му кажа за връзката си с Антонио.
— Той е влюбен в теб, нали?
— Да — въздъхна Анджела — Но за мен той е приятел, дори брат, защото след загубата на Куинси ми беше останал само той, също и Ребека. Те бяха единствените, които ме подкрепиха.
— Но защо не си му казала за брат ми?
— Може би заради буйния му нрав.
— Какво искаш да кажеш?
— Арчи е много избухлив в определени ситуации. Не зная какво щеше да направи, ако бе разбрал за нас. Просто исках да го предпазя от самия него.
— Щом Арчи и Куинси са се срещнали, той вече знае за вас — заяви Фатима — затова, когато стъпим на брега, трябва да поговориш с него и да му обясниш всичко, но мисля, че няма да се наложи. Той вече е разбрал, че за теб е само приятел, нищо повече.
— Може би си права — каза Анджела — Сега трябва да говоря с Тони. Ще ме извиниш ли?
— Разбира се!
Анджела се качи на палубата и застана до Антонио.
— Здравей, капитане! — каза тя весело — Наред ли е всичко?
— Да, скъпа — той остави руля и я прегърна. — Океанът е толкова спокоен, по всичко личи, че ще стигнем необезпокоявани във Валенсия.
— Ти знаеш ли причината, поради която променяме маршрута си? — попита тя внимателно.
— Да, но не очаквай да ти я кажа — заяви категорично Севаро. — Това е изненада, създадена за Куинси и ще я видиш едва когато пристигнем.
— Но защо? Не мога ли да знам какво се крои зад гърба ми?
— Не още! — отсече полковникът. — Ще разбереш утре. А сега по-добре ми кажи, имаш ли представа как ще ме посрещне твоят приятел Арчи? Не бих искал да проваля празника на брат ти и да си съпернича с най-добрия му приятел.
— Не зная — погледна го Анджела замислено. — Надявам се да ни приеме приятелски.
— Значи и ти имаш съмнения?
— Да, разбира се! Той е влюбен в мен още от дете, а аз разбих сърцето му. Надявам се Куинси да му е обяснил ситуацията.
— Аз също!
Те замълчаха, загледани в далечината.
— Анджела — каза внезапно Севаро — Защо смени името си?
Тя се усмихна.
