— Още ли мислиш, че съм го направила заради теб?
— Не… но…
— Тогава мислех, че шансът да се кача на кораб е много по-голям. Ако бях се качила на борда със собственото си име, щяха да ме свържат с момчето, което бе изчезнало, и може би никога нямаше да ме допуснат във военното училище. В регистъра бях записана като стажант де Каста и това ускори качването ми на кораба.
— Значи не аз съм бил причината за това?
— Разбира се, че не, Антонио, въпреки че първоначално това бе и начин за отмъщение, но след като разбрах, че съм грешала, промених становището си.
— Тогава нищо не ни пречи да се оженим, нали?
Анджела изтръпна!
Връзката им беше факт, но брак…?
— Ти… ти сериозно ли говориш?
— Разбира се, Анджела! — възкликна полковникът — Аз те обичам, ти мен също. Би ли се омъжила за мен?
— Аз… тя не знаеше какво да каже. — Аз… Да, Тони, с радост ще се омъжа за теб! — на един дъх изрече Анджела.
— Обичам те, скъпа — прегърна я той.
— Аз също те обичам!
Стояха прегърнати на палубата!
Чайки и гларуси прелитаха над тях и сякаш им помахваха с крилата си и крясъците им огласяха сърцата им, сякаш им пееха песен.
Така, закриляни от океана, те мислено се кълняха един в друг и спокойно приемаха съдбата си, а именно — да бъдат заедно и никога да не се разделят.
Анджела приемаше това като дар от Бога, тя гледаше небето и мислеше за родителите си — дали я наблюдаваха отгоре? Радваха ли се за нея? Помагаха ли й?
Да, тя бе сигурна, че спасението и появата на брат й се дължеше именно на тях, бе сигурна, че те са ги напътствали през цялото това време! Те живееха и вечно щяха да останат в сърцата им!
Тя бе по-щастлива от всякога!
— Тони — обърна се тя към полковника — когато се приберем у дома в Севиля, първото, което ще направя е, отново да възвърна името си. Какво мислиш, дали ще постъпя правилно?
— Разбира се, скъпа моя. С Куинси отново ще бъдете брат и сестра — пошегува се той.
— Да, а той дали ще се радва?
— Със сигурност!
Те замълчаха отново!
Севаро бе безкрайно щастлив!
Той чувстваше, че животът му се променя към по-добро, и погледна годеницата си, която гледаше далечината.
Усмихна се вътрешно за това, което бе намислил, за това, как Анджела щеше да приеме новината за изненадата, устроена им от неговите бивши възпитаници и нейни приятели.
Той ги бе изпратил в Испания с мисия, която завършиха успешно.
Това бе голяма отплата за него!
Избра Валенсия, защото именно там бе сърцето му, въпреки че голяма част от него бе останала във Венеция и мечтаеше да се върнат отново там някой ден.
Ако всичко, което бе планирал, се сбъднеше, двамата с Анджела щяха да отпътуват отново към това прекрасно кътче на Италия. Всичко се нареждаше прекрасно!
Той погледна отново Анджела и се усмихна:
— Искаш ли да съобщим щастливата новина на Фатима?
— Разбира се! Ще я повикам!
Малко по-късно тримата весело разговаряха. Фатима бе много щастлива и не спираше да честити на двамата за решението, което бяха взели. Тя никога нямаше да се отдели от тях и вече знаеше какъв ще бъде сватбеният й подарък.
С радост се съгласи да бъде кръстница на бъдещите им деца, по този начин щеше да уталожи мъката по Толедо и Мануел.
Любовта витаеше във въздуха и изпълваше сърцата на тези невинни души, които най-после съзряха светлината и обогатиха душите си.
Те никога нямаше да се разделят!
Валенсия
Разкритието
Валенсия е третият по големина град на едноименните автономна област и провинция Валенсия, както е и третият по големина град в Испания. В града има както исторически паметници, така и футуристични здания.
На площадът на девата (Placa de la Vigen) се намира и базиликата на девата — много красива сграда.
На този площад се намира и фонтана Турия. На една пресечка встрани е площад Де ла Рейна (Placa de la Reina) с катедралата, портокаловите дървета и множество барове и ресторанти.
Реката е била разделена на две части — едната е пресъхнала и там е направен парк, наречен Градината на Турия.
Символът на Валенсия е градът на науките и културата (Cuitat de les Ats i les Ciencies).
Този комплекс е исторически и до днес продължава да се строи, там са включени: музеят на науката, киното и най-големия океанографски музей в Европа.
Като цяло комплексът се състои от четири сгради, впечатляващи с визията си, дело на Сантяго Калатрава — един гениален архитект.
Това са Полукълбото, Музеят на науките „Принц Филип“, Дворецът на изкуството и Музеят на океанографията — дело на Феликс Кандела.
Този проект придава на Валенсия авангарден облик, наситен с много динамика.
Сам по себе си градът е много красив, с градини, паркове, широки булеварди и прекрасни плажове, разположени в сърцевината на града, където бъдещето е настояще!
Тук Куинси отново преживя радостта, както преди, когато беше малко дете, и заедно с родителите си посещаваха прекрасните забележителности на Валенсия.
Но заедно с тази радост той усети и тъгата в себе си. Споменът за родителите му го правеше нещастен!
Едва сега младият лейтенант осъзна, че през всичките тези години не бе помислил дори веднъж за хората, които му бяха дали живот. Мислено се зарече, че когато отново се върне в Севиля, първо ще отиде да почете паметта им. Сега само трябваше да дочака Севаро и Анджела.
Някой го докосна нежно, той се сепна и светкавично се обърна, след което въздъхна облекчен.
— Беки…
— Какво има, Куинси? — попита тя загрижено.
— Нищо, скъпа, просто се бях замислил.
— Мога ли да знам за какво?
— Знаеш ли, докато си проправях път за издигането си в чин лейтенант, докато учех и мислите ми бяха заети единствено с теб и Анджи, пропуснах много други важни неща в живота си, а именно — спомена за родителите си. Сега, когато съм толкова близо до родния си град, първото, което ще направя, е да почета паметта им. Съгласна ли си с мен?
— Напълно! А може ли да дойда с теб?
— Разбира се, скъпа — прегърна я той — ти си част от моето семейство и ми е необходима подкрепата ти. А кога ще видим прословутата изненада?
— Усещам ирония в гласа ти — каза Беки — но те уверявам, че когато я видиш, ще бъдеш много
