с големи букви:
Добре дошли, Приятели!
и най-вече лозунгът над нея:
Задачата на учителя е да отваря вратите, а не да пробутва през тях учениците!
— Но къде са децата? — попита Куинси озадачен.
— Да се върнем в двора — предложи Севаро. — Може би са се скрили някъде.
Те отново се запътиха към задния двор, където ги очакваше голямата изненада!
На мястото, където беше шатрата, офицерите бяха строили децата така, че да образуват три букви: К.Д.М.
На огромен стълб в края на двора се вееше испанският флаг.
Нашите приятели бяха така стъписани, че не смееха да се приближат до тях.
Ребека се усмихна и застана зад кадетите и като направи знак на ръководителите им да се приближат, се качи на сцената зад нея.
От спалното помещение се появиха още трима младежи, придружавани от няколко деца, които носеха доста масивен предмет, приличащ на плакат, но покрит с брезент.
Всички бяха облечени с парадни дрехи и до мястото, където се настаниха останалите деца, бяха поставени духови инструменти. Това създаваше впечатлението, че се намират на тържествено откриване.
Но какво можеше да бъде то?
Куинси любопитно се оглеждаше наоколо!
Имаше чувството, че сънува, и очакваше да се събуди всеки момент, все още неразбиращ какво става!
Това чувство изчезна веднага, щом чу гласът на Ребека:
— Приятели — започна тя — Време е за голямата изненада, организирана от екипажа на „Герой“, затова ще помоля тук присъстващия Куинси Дитрих Медейра да дойде при мен!
Но той не помръдна!
Цялото това представление го бе вцепенило напълно!
— Анджи — прошепна той — кажи ми, че сънувам, моля те!
— Не, Куинси — каза тя — не сънуваш. Хайде, върви при Ребека. Всички искат да те видят. Виж децата — те тръпнат в очакване да се появиш на сцената.
Той я послуша и въпреки че краката му отказваха да го слушат, бавно се насочи към Беки.
В мига, в който застана до нея и се обърна към присъстващите на това мероприятие хора, децата извикаха дружно:
— Да живее Куинси Медейра!
След което две от тях пристъпиха към него и му връчиха хвалебствена грамота, а едното се приближи съвсем близо и му окачи собственоръчно изработен медал с надпис:
Достоен представител на нашето училище, герой на новото поколение — Куинси Медейра!
След като това начинание бе изпълнено, Ребека отново заговори:
— Моля да дойде на сцената и тук присъстващият полковник, капитан на кораба „Герой“ и наш спонсор — Антонио Севаро.
Капитанът изпълни молбата й, за което бе награден с бурни ръкопляскания.
Децата връчиха грамота и на него, като медалът му бе окачен от единия от ръководителите им.
Надписът там гласеше:
Медал за заслуги към обществото от стажантите на „Герой“. Връчва се от името на училищното настоятелство на неговия бивш възпитаник Куинси Медейра!
— Скъпи приятели — продължи речта си Ребека. — При все, че почти провали изненадата ни, и се наложи да го отдалечим от нея по някакъв начин, за да дадем възможност на кадетите да се подготвят за церемонията, ние успяхме да се впишем във времето и можем да продължим тържеството.
Мили кадети! Този ден е голям празник за нас! Днес се навършва една година от създаването на военноморска база „Медейра“!
С радост искам да съобщя на всички тук присъстващи приятели на Куинси и нашите малки кадети, че Куинси Медейра е сред нас и тържеството може да бъде открито!
Нека капитан Мануел Гарсия, лейтенант Джерълд Мортимър и лейтенант Джинивър Гарсия да дойдат при мен. Нека дойдат и нашите приятели и доброволци в това начинание лейтенант Доминик Санчес и Толедо Сервантес.
И ако Арчибалд Мортимър е сред присъстващите, също да дойде при нас. Дано е приел поканата ни и нека ни прости за това, че го оставихме извън този проект!
— Но това са моите приятели! — възкликна смаяно Анджела. — Ето какво са правили след напускането на кораба! Но какво общо има Тони с това?
— Надявам се да разберем — каза Фатима. — Толедо също е сред тях, и той като чичо си умее да пази тайна.
— Но защо Арчи не е между тях?
— Аз не знаех за това, Анджи!
Тя се обърна и застана очи в очи с Арчи.
— Как така не си знаел?
— Така — отсече той — Забравили са да ми кажат за това, което са намислили. Но това няма значение сега, аз засегнах Ребека твърде много и единственото, което искам е, тя да ми прости.
— А Куинси? — попита Анджела.
— Струва ми се, че лейтенант Медейра няма да дочака края на церемонията, която очевидно е в негова чест — засмя се Арчи, който се бе загледал към приятелите си. — Погледнете го, ще припадне всеки момент.
Последва бурен смях!
През това време децата дръпнаха брезента от това, което носеха, и между присъстващите се разнесе тих говор.
Това беше неголяма светеща табела, която следваше да бъде окачена на училищната сграда!
На нея бе изрисуван корабът „Делфин“, а до него, като истински, бе образът на Куинси като дете. Над тях имаше надпис, който гласеше:
Военноморска база Медейра! Училище за млади кадети!
В принос на детето — герой, днес прославен лейтенант:
Куинси Медейра!
— Приятели, добре дошли на официалното откриване на база Медейра!
Надявам се моите възпитаници да се учат добре и да постигнат всичко онова, което Куинси успя да постигне! — каза капитан Гарсия и прегърна Куинси. — Добре дошъл на родна земя, приятелю! — довърши той речта си и отстъпи мястото си на Джери.
— Аз няма да говоря много — започна той, като предизвика бурния смях на всички. — Само ще кажа, че нашето училище ще служи за пример на всички онези, които изгубят надежда за спасение. Нашата надежда бе сломена и прекършихме всяка връзка с близките си, но днес тази надежда е отново жива, благодарение на лейтенант Медейра.
Три пъти Ура за нашият приятел Куинси Медейра!
