— Ура за Куинси Медейра! — извикаха дружно децата и повториха още два пъти възгласа си.
Джина се приближи до Ребека, но остана безмълвна.
Изведнъж хвърли фуражката си на земята и извика:
— Да живее Куинси Медейра!
— Да живее… като ехо отговориха децата, след което се подредиха в редици и засвириха тържествения марш.
Когато свършиха, капитан Гарсия отново се качи на сцената.
— Млади кадети! Тъй като днес е голям празник за нас и няма да има никакви учения, вие ще бъдете специални гости на нашите съорганизатори лейтенант Медейра и полковник Севаро, както и на всички техни приятели и близки.
Затова ви моля да се преоблечете и нека празненството започне! Свободни сте!
Децата безшумно се запътиха към спалното помещение, като с поведението си предизвикаха усмивката на Севаро:
— Тези деца са прекрасни, Куинси. Изпълнителни и послушни и не по детски сериозни. Какво ще кажеш, прав ли съм?
— Да, сър, напълно! — отговори му Куинси, който се беше посъвзел. — Но, какво, за Бога, беше всичко това? И защо Доминик и Толедо са с униформи?
— Господи! — възкликна Мануел — Нима не разбра нищо от церемонията, приятелю? Не мога да повярвам, че си проспал всичко това!
— За твоя информация, капитан Гарсия — каза намръщено Куинси — нищо не съм проспал, разбрах всичко, но едно не можах да разбера.
— И какво е то?
— Къде в това число се вписват капитан Севаро и приятелите ми Толедо и Доминик?
— Ще разбереш, когато се върнат децата — намеси се полковникът със загадъчна усмивка.
— Хареса ли ти училището, Куинси? — попита Джина.
— Приятели — обърна се Куинси към всички — моля ви, съберете се, Беки, Анджи, елате при мен.
Искам да благодаря на всички, които са участвали в изграждането на това училище и на тези, които винаги ще бъдат в сърцето ми!
Вие, приятели, ме изненадахте безкрайно, през цялото време имах чувството, че се намирам в красив сън!
Сега искам да ви помоля за едно — нека оттук нататък да няма омраза в сърцата ви, простете си всичко, което сте си причинили и бъдете най-щастливите хора на света!
Запомнете едно — прошката, дадена от сърце, води до любов, а любовта до единственото, което има значение в този живот — щастието!
Бъдете щастливи, приятели! И още веднъж благодаря!
С това речта на Куинси приключи, но думите му проникнаха в сърцата на всички.
Арчи пристъпи просълзен към Беки и Джери и силно ги прегърна.
— Беки, прости ми за всичко, моля те, ти също, Джери. Постъпих глупаво, не вярвах, че ще тръгнеш по стъпките на Куинси. Джери — погледна го той — Ще ми простиш ли някога?
— Разбира се, че ти прощавам, Арчи, но ти нямаше откъде да знаеш с какво се занимавахме през това време.
— А Мануел и Джина? — той ги повика при себе си — Мани, Джина, трябваше да ми кажете за начинанието си. Можех да ви помогна с нещо.
— Ти ни помогна достатъчно, приятелю — усмихна се Мануел — името ти е записано в регистъра на училището, както и имената на всички наши приятели.
— Но как? — той не разбираше.
— Беки свърши цялата работа. Тя най-много допринесе за осъществяването на тази идея.
— Да, Арчи — пристъпи тя към него — не ми беше трудно да запаля искрата, която бе започнала вече да тлее. Просто исках да съживя спомена за Куинси и надеждата, която бе вече твърде слаба. Успях ли да те изненадам?
— Разбира се, Беки! — прегърна я той — Нещо повече, накара ме да се чувствам като пълен глупак.
— Стига, Арчи! Да празнуваме!
Децата се бяха появили отново и, наобиколили Куинси, го приканваха да разкаже историята си.
Облечени бяха съвсем еднакво, на яките им бе изписано името на Севаро, а по ризките им беше бродирано неговото име.
— Деца, съжалявам, че прекъсвам вълнението ви, но преди лейтенант Медейра да започне разказа си, бих искал да кажа нещо. Ще ми позволите ли?
— Разбира се, сър!
— Моля всички за малко внимание! — извика Севаро. — Първо искам да благодаря на всички мои стажанти за това, което постигнаха.
Куинси, ти ме попита за приятелите си и какво е участието им в това.
Е, сега е моментът да ти отговоря!
Докато ти и Ребека сте се разхождали из града, твоят приятел Мануел е посетил Доминик и Толедо на кораба ти, повикал ги е на помощ и те, естествено са се съгласили да присъстват на церемонията, но с военни униформи, за да не бъде разкрита изненадата. А сега ще ви кажа кой е виновникът за всичко това — той се огледа и се усмихна — Аз!
Анджела и Куинси го погледнаха смаяно!
— Да! Аз съм главният спонсор на това велико дело. Когато пратих моите възпитаници в родината, аз им възложих мисия, която те завършиха успешно. Арчи — повика го той — съжалявам, че си бил вън от това, не съм знаел, че ще се разделите с останалите, но ти също си включен в нашия регистър и можеш да работиш с децата, ако пожелаеш, разбира се! Също така те моля за извинение, тъй като се държах лошо с теб, когато бяхме на кораба. Прости ми за това, моля те!
— Приемам извинението ви, сър, но аз бях дежурен и наруших правилата, затова няма какво да ви прощавам.
— А връзката ми с Анджела? — каза Севаро. — Би ли приел и нея?
— Разбира се, сър, с Анджи сме само приятели. Направете я щастлива и това ще бъде отплатата ви!
— Благодаря, Арчи! — каза Анджела.
— Аз също ти благодаря, Арчибалд! Анджела, мисля, че е време да разбереш с какво ще се занимавам. Сега, когато съм вече свободен от отговорност към държавата, единственото, което ще правя, е да бъда близо до теб!
Наградиха го с аплодисменти!
— Тъй като ръководителите на младите кадети са избрани и спонсорирам тяхното обучение, нищо не ми пречи да се върна във Венеция, заедно с всички, които пожелаят да дойдат с мен. Кадетите работят за мен и Куинси, което значи, че всички, които участват в това дело са независими материално и физически.
Би ли се съгласила с моето решение да заминем, Анджела?
— Разбира се, скъпи — прегърна го тя — Има ли желаещи да се присъединят към нас?
Куинси, Фатима и Ребека отговориха утвърдително.
— Доминик, Толедо, нима оставате тук? — попита Севаро.
— Да, сър! — заяви Доминик — Бих искал да помагам за обучението на кадетите.
— А аз — допълни Толедо — мога да им помагам в тренировките.
— Добре казано — усмихна се Куинси — но внимавай да не нараниш някого от тях, я се виж колко си силен.
— Приемам шегата ти, приятелю, но бъди сигурен, че никой няма да пострада.
Последва бурен смях, след което Севаро вдигна ръка:
— Скъпи мои приятели, Анджела, би ли дошла при мен, моля те!
С радост искам да съобщя на всички, че аз и тази прекрасна дама до мен възнамеряваме да се оженим във Венеция, там, където открихме любовта! Надявам се всички да присъстват на сватбата ни, включително
