Но най-интересна в съня ми беше ти. Запъти се към празното място отзад и нещо се наведе. Не те видях какво правиш. Сетне се промъкна обратно, на пръсти. И изведнъж ми става ясно — какво? Фей е умряла. — Млъкна в очакване на някоя дума от Кейт, но Кейт си остана безизразна. Етел изчака и като се увери, че Кейт няма да се обади, продължи:
— Та, както ти казвам, винаги съм си вярвала на сънищата. Чудна работа, но там не намерих нищо друго освен няколко счупени шишенца от лекарства и една гумичка от капкомер…
— И после ги занесе на доктора — лениво подхвърли Кейт. — И според него какво е имало в тях?
— О, аз съвсем не постъпих така.
— А е трябвало — рече Кейт.
— Защо да причинявам на хората тревоги? Аз и без това доста си ги имах. Прибрах начупените стъкълца в една кесийка и ги скрих.
— И сега идваш при мене за съвет, нали? — меко каза Кейт.
— Да, госпожо.
— Ето какво ще ти кажа аз — рече Кейт. — Според мен ти си една съдрана, дърта курва, която твърде често е яла бой по тиквата.
— Не ти ли се иска да кажеш, че съм и побъркана?
— Не, може и да не си, но си болна и много изтощена. Нали ти казах, приятел в нужда няма да оставя. Можеш пак да се върнеш тук. Да работиш не можеш, но ще помагаш, ще чистиш, ще вършиш работа на готвача. Тук ще спиш, тук ще се храниш. Как ти се струва? И малко джобни пари…
— Не, госпожо — схванато се раздвижи Етел. — Май не ми се ще да нощувам тук. Пък и кесийката не е у мен. Оставила съм я у една приятелка.
— Ти какво си беше наумила? — попита я Кейт.
— Мислех си, няма ли как да я наредиш тъй, че да получавам по сто долара на месец. Току-виж, закрепна и си поправя здравето.
— Каза, че живееш в хотел „Южен Пасифик“?
— Да, госпожо, стаята ми е точно над рецепцията. Нощният дежурен ми е приятел, като е на смяна, не мигва. Чудесно момче.
— Няма защо да си подмокряш гащите, Етел — прекъсна я Кейт. — Ако трябва да се тревожиш за нещо, то е колко може да струва това „чудесно момче“. Почакай — рече тя, изброи още шест десетдоларови банкноти от чекмеджето пред себе си и ги протегна напред.
— Ще ги получавам ли на всяко първо число, или да идвам да си ги взимам?
— Ще ти ги изпращам — каза Кейт. — Освен това, Етел — тихо продължи тя, — все си мисля, че трябва да дадеш ония шишенца на изследване.
Етел стисна здраво парите, кипяща от задоволство и добри чувства. Малко бяха нещата, които бе съумявала да подреди така добре.
— Не бих го направила — каза тя, — освен ако не ми се наложи.
След нейното излизане Кейт реши да се разтъпче на празното място зад къщата. Дори след всички тия години по неравността на земята тя установи, че на това място пръстта е била твърде прилежно разкопавана.
На другата сутрин съдията изслушваше обичайното изреждане на дребните нощни нарушения и кражби. За четвъртия случай чу с половин ухо и когато пострадалият свидетел завърши своето напрегнато изложение, попита:
— И колко ви липсват?
— Приблизително сто долара — заяви тъмнокосият мъж. Съдията се обърна към полицая:
— А колко намерихте у нея?
— Деветдесет и шест долара. Призори си е купила от дежурния хотелиер уиски, цигари и няколко списания.
— Тоя тип никога не съм го виждала в живота си! — извика Етел.
Съдията вдигна поглед от досието.
— Два пъти за проституция, а сега и кражба. Много скъпо ще ни излезеш. До обяд искам да напуснеш града. — И се обърна към полицая: — Кажи на шерифа да я изпрати до околийската граница. — А на Етел каза: — И ако се върнеш, ще те предам на околийския съд, а това значи „Сан Куентин“39. Ясно ли е?
— Господин съдия — каза Етел, — искам да говорим насаме.
— Защо?
— Трябва да ви обясня. Работата е нагласена.
— Всичко е нагласено — рече съдията, — Следващият!
Докато един от помощниците на шерифа отвеждаше Етел към околийската граница на моста на река Пахаро, пострадалият свидетел крачеше по улица „Кастровил“ към дома на Кейт, но изведнъж нещо му скимна и се върна в бръснарницата на Кено за едно подстригване.
3
Посещението на Етел не обезпокои особено Кейт. Тя знаеше, че никой няма да обърне внимание на една оплакваща се проститутка и че от изследването на счупените шишенца не би се открило нищо, напомнящо отрова. Почти напълно бе забравила Фей и принудителното напомняне бе само едно неприятно изживяване.
Полека-лека обаче взе да се хваща, че размишлява за случая. Една нощ, докато проверяваше списъка за бакалските покупки, в главата й се стрелна мисъл, нажежена и просветваща като метеор. Блесна и угасна тъй бързо, че Кейт изостави списъка и се помъчи да я догони. Откъде накъде тук се бе взело мургавото лице на Чарлз? И слисаните весели очи на Сам Хамилтън? И защо светкавичната мисъл я бе изпълнила с тръпчив ужас? Изостави я и отново се залови за работа, но някъде зад нея стоеше лицето на Чарлз и надничаше над рамото й. Заболяха я пръстите. Прибра сметките и тръгна да обиколи къщата. Беше вторник, провлачена и беззвучна нощ. Не се бяха събрали много посетители и представлението не се състоя.
Кейт познаваше отношението на момичетата към себе си. Изпитваха от нея отчайващ страх. Тя нарочно поддържаше това. Навярно я мразеха, но и това беше без значение. Затова пък й се доверяваха и то беше много по-важно. Следваха ли въведените от нея правила — и то стриктно, Кейт се грижеше за тях и ги закриляше. Тук не ставаше дума нито за обич, нито за уважение. Тя не възнаграждаваше никого, а нарушителките наказваше само два пъти — след това ги изгонваше. И момичетата живееха със сигурността, че безпричинно никой няма да ги накаже.
По време на обиколката й момичетата се държаха умишлено естествено. Кейт знаеше това и го очакваше. Но тази нощ й се струваше, че не е сама. По петите й сякаш се движеше и Чарлз. От трапезарията влезе в кухнята, отвори ледника и го огледа. Вдигна капака на кофата за боклук и провери какво е изхвърлено. Вършеше това всяка нощ, но сега влагаше още по-голямо старание.
Когато излезе от гостната, момичетата се спогледаха и объркани свиха рамене. Елоиз, която разговаряше с тъмнокосия Джо, се обади първа:
— Какво се е случило?
— Нищо не знам. Защо?
— И аз не разбирам. Стори ми се неспокойна.
— Като че нещо тършуваше.
— Какво ли?
— Дотук! — рече Джо. — И аз не знам, и ти не знаеш.
— Аха! Да си гледам работата.
— Абсолютно си права — каза Джо. — Каквото било, било.
— Не искам и да зная — рече Елоиз.
— Ти го каза! — допълни Джо.
На връщане от обиколката си Кейт каза на Джо:
— Лягам си. Не ме вдигай, ако не е наложително.
