— Действително ли мислиш, че на баща ти му трябват пари?
— А защо не?
— Дано си прав — каза Ли. — Как върви учението?
— Не много добре. Но след Деня на благодарността ще наваксам.
2
На другия ден след последния час Абра се затича да настигне Кейл.
— Здравей, Абра — подвикна той. — Правиш много хубави сладкиши.
— Последният стана малко сух. Трябва да е пухкав.
— Ли направо е пощурял за тебе. Какво си му направила?
— Много го обичам — каза тя и веднага добави: — Искам нещо да те питам, Кейл.
— Да?
— Какво става с Арон?
— Какво по-точно?
— Изглежда, мисли само за себе си.
— Според мен това не е ново. Да не сте се скарали?
— Не. Бях готова да се скараме, когато му хрумна да се посвети на църквата и да си остане неженен, но той се измъкна.
— Да не се ожени за тебе? Не мога да си представя.
— Кейл, той ми пише сега любовни писма, но те не са за мене.
— А за кого са?
— Сякаш ги пише на… себе си.
— Знам за срещата ви под върбата — каза Кейл. Тя не се показа изненадана.
— Наистина ли?
— Сърдита ли си на Арон? — попита той.
— Не, не съм му сърдита. Просто не мога да го намеря. Не мога да го опозная.
— Почакай известно време. Може би изживява нещо.
— Чудно ми е дали ще издържа. Мислиш ли, че през цялото време съм била на погрешен път?
— Отде да знам.
— Кейл, вярно ли е, че излизаш нощем късно и че дори посещаваш… съмнителни домове?
— Да — каза той, — вярно е. Арон ли ти каза?
— Не, не Арон. Добре де, защо ходиш там? — Той продължи да крачи до нея, без да отговори. — Кажи! — настоя тя.
— Теб какво те засяга?
— Защото си лош ли?
— Как ти звучи това?
— И аз не съм добра — рече тя.
— Ти си побъркана — каза Кейл. — Но Арон ще те излекува от всичко.
— Смяташ ли?
— Разбира се — рече Кейл. — Длъжен е.
Глава 45
1
Джо Валери живееше, наблюдавайки и ослушвайки се, и както сам си казваше, без да вири глава. Своята ненавист той бе изградил малко по малко — като се почне с една майка, която го бе зарязала, и с един баща, който ту го налагаше с камшика, ту се лигавеше с него. След това не бе трудно да прехвърли омразата си към учителя, който го държеше строго, към полицая, който го преследваше, и към проповедника, който му четеше лекции. Още преди да застане пред първия съдия в живота си, Джо бе създал у себе си една великолепна система от омраза към целия познат му свят.
Но омразата не може да живее сама. Тя има нужда от любов, която да я възпламенява — нещо като примамка или като подтик. Още в ранна възраст Джо възпита у себе си нежна и покровителствена любов към… Джо. Той утешаваше Джо, ласкаеше го, ценеше го. И за да спаси Джо от враждебния свят, огради го с високи зидове. Постепенно Джо се превърна в доказателство за човешките злини. Ако изпаднеше в беда, то се дължеше на един свят, който крои срещу него злобни съзаклятия. А нахвърлеше ли се Джо против света, това бе отмъщение, което негодяите сами си бяха заслужили, мръсници такива! Джо полагаше всеотдайни грижи за своята любов и си изработи лична система от правила, която би могла да се изрази по следния начин:
1. Никому не вярвай! Мръсниците гледат как да те унищожат.
2. Дръж си устата затворена! Не вири глава!
3. Отваряй си ушите! Ако някой се подхлъзне, дебни го и чакай!
4. Всички са кучи синове и каквото и да направиш, ще гледат да те използват.
5. Към всяко нещо пристъпвай по околен път!
6. Никога и за нещо не вярвай на жена!
7. Винаги обвивай надеждите си в пари! Всеки ще ги пожелае и всеки ще се продаде.
Имаше и други правила, но те бяха допълнителни разработки. Тази система му вършеше работа и тъй като не познаваше друга, Джо нямаше на каква основа да я сравнява с останалите. Знаеше, че е необходимо да си хитър, и затова се смяташе за хитър. Сполучеше ли в нещо, значи е бил хитър; провалеше ли се, значи е имал лош късмет. Не беше натрупал кой знае колко успехи, но я караше с минимум усилия. Кейт го държеше, защото знаеше, че за пари е готов да направи всичко на света, и защото се боеше да не го направи. Към него тя не хранеше никакви илюзии. В нейната област хора като Джо са необходимост.
Когато постъпи на работа при Кейт, Джо потърси слабостите, с които му предстоеше да се сблъска: суетност, сластолюбие, потиснати желания или съвест, алчност, истерия. Той знаеше, че не можеше да ги няма, след като Кейт е жена. Значителна бе обаче изненадата му, когато разбра, че дори и да ги има, той не ще може да ги открие. Тази жена разсъждаваше и постъпваше като мъж, само че по-безмилостно, по- светкавично и по-умно. Джо допусна няколко грешки и Кейт му ги натри в носа. И благодарение на страха си той почна да се възхищава от нея. Когато установи, че за някои неща не може да му се размине, взе да вярва, че за нищо не може да му се размине. Кейт го превърна в роб също тъй, както той бе превръщал жените в свои робини. Хранеше го, обличаше го, заповядваше му и го наказваше.
Щом Джо разбра, че тя е по-умна от него, оттам нататък оставаше само една крачка, за да реши, че тя е по-умна от всички. В неговото съзнание тя притежаваше двете най-велики заложби: беше хитроумна и знаеше кога да сложи спирачка — от това по-хубаво никому не е нужно. С радост вършеше най-долните й поръчения и се страхуваше да не ги изпълни както трябва. „Кейт никога не греши — казваше Джо. — И ако играеш по свирката й, тя няма да те изостави.“ Всичко това минаваше отвъд здравия разум и се превръщаше в навик. Когато помогна за изгонването на Етел от околията, за него това си беше едно от всекидневните задължения. Кейт знаеше какво прави, не е глупава.
2
Налегнеха ли я артритните болки, Кейт спеше зле. Почти усещаше как ставите й се втвърдяват и се връзват на възли. Понякога се мъчеше да мисли за други неща, дори и неприятни, само и само да прогони от съзнанието си болката и деформацията на пръстите си. В отделни случаи се опитваше да си припомни подробности от една стая, която отдавна не бе виждала. Ще се загледа в тавана, ще си представи стълбове от човешки фигури, ще почне да ги наставя един върху друг. Друг път прибягваше до спомените. Възстановяваше си образа на мистър Едуардс, облеклото му и думата, която бе врязана в металните щипки на тирантите му. Не беше й обръщала никога внимание, но знаеше, че там пише „Екселсиор“. Нощем често
