Публичните домове се колебаеха между дворци, пълни със злато и плюш, и най-сбутани бордеи, чиято смрад би прогонила и свиня. Сегиз-тогиз тръгваха приказки за това как господарите на занаята крадат и заробват млади момичета и може би редица от тия истории са били верни. Но голямото мнозинство проститутки влизаха в професията от леност и глупост. В домовете бяха освободени от всякаква отговорност. Хранеха ги, обличаха ги и се грижеха за тях, додето престареят, когато ги изритваха. Но и този край не беше пречка. Младостта смята, че никога не може да остарее.
Имаше случаи в занаята да се появи някое по-умно момиче, но то обикновено се издигаше до нещо по- добро. Или отваряше свой дом, или успешно ще се залови за изнудвачество, или пък ще се омъжи за богаташ. За умните имаше дори по-особено название. Почтително ги наричаха куртизанки.
Мистър Едуардс нямаше равен както в набирането, така и в надзираването на своите момичета. Ако се окажеше, че някоя не е плиткоумна в достатъчна степен, изхвърляше я. Не искаше и много големи красавици. Току-виж някой местен младеж се влюбил в красивата курва и тогава ще има да й плаща майка си и баща си. Забременееше ли някоя, можеше да избира — или да напусне, или да й се направи аборт, но толкова брутален, че значителна част отиваха на оня свят. И въпреки това момичетата обикновено избираха помятането.
В работите на мистър Едуардс не всичко вървеше гладко. И той си имаше своите проблеми. По времето, за което разказвам, той бе подложен на редица нещастия. При една железопътна катастрофа бяха убити две групи от по четири момичета. Друга група изгуби за сметка на религията, когато някакъв селски проповедник изведнъж бил обладан от небесен огън и почнал с проповедите си да пали и жителите на градчето. Набъбващото паство се видяло принудено да се премести от църквата на полето. И тогава, както става тъй често, проповедникът извадил своя най-страхотен коз: предсказал на коя дата ще настъпи краят на света и цялата околия поела блееща след него. Мистър Едуардс замина за това градче, извади тежкия бич от пътната си чанта и безмилостно наложи своите момичета. Но вместо да приемат нещата от негова гледна точка, те го помолиха за още малко бой, за да ги избави от техните въображаеми грехове. Отвратен, той отказа, взе им дрехите и се прибра в Бостън. Момичетата си спечелиха значителна слава, отивайки голи до религиозното сборище, за да се изповядат. Та ето как мистър Едуардс се разправяше и набираше своите момичета, вместо да ги търси една от тук, друга — от там. Предстоеше му изцяло да възстановява цели три групи.
Не ми е известно как е научила Кати Еймс за мистър Едуардс. Възможно е да й е казал файтонджията. Ако едно момиче истински се интересува, все има как да узнае. Когато тя се появи в кантората му, той тъкмо бе станал в лошо настроение, отдавайки болката в стомаха си на задушената камбала, която жена му бе поднесла предната вечер. Цяла нощ не беше мигнал. Изхвърли рибата от себе си и в двете посоки, ала все още му беше отпаднало и го напъваше.
По тази причина той не можа веднага да възприеме момичето, което се назова Катрин Еймсбъри. Беше твърде хубава за неговите работи. Говореше с нисък, гърлен глас, беше нежна, почти чуплива, с приятна кожа. С една дума, далеч не беше от типа на мистър Едуардс. И ако не беше така отпаднал, незабавно би я отпратил. Но макар че не се вгледа в нея отблизо, докато й задаваше обичайните въпроси, предимно относно сродници, които биха причинили неприятности, нещо в тялото на мистър Едуардс се насочи към нея. Той не беше похотлив човек, още повече че никога не смесваше професионалния си живот с частните удоволствия. Сегашната му реакция го сепна. Озадачен, той вдигна очи към момичето, при което клепачите й тайнствено и прелестно се сведоха и по излеко издадените устни пробяга зрак. На устата й се появи котешка усмивка. Мистър Едуардс се наведе на писалищната си маса, дишайки тежко. Той осъзна, че я иска за себе си.
— Не разбирам защо момиче като тебе… — почна той и попадна в най-древното правило на света: че момичето, в което си влюбен, не може да бъде никакво друго освен честно и вярно.
— Баща ми почина — скромно каза Катрин. — Само че преди смъртта си остави всичко да се разпилее. Не знаехме, че е взимал заеми за фермата. Но аз не мога да позволя на банката да я отнеме от майка ми. Такъв удар би я довършил. — Очите на Катрин се замъглиха от сълзи. — Помислих, че мога да изкарам колкото за вноските…
Ако мистър Едуардс някога е имал шанс, той беше именно сега. Вярно, някъде в мозъка му иззвъня едно предупредително звънче, но то се оказа недостатъчно силно. Приблизително осемдесет процента от момичетата, които идваха при него, се нуждаеха от средства, за да изплащат някаква ипотека. И мистър Едуардс си беше изработил неизменното правило да не вярва на нито една тяхна дума в нито един момент, освен на това какво са яли на закуска, но понякога те лъжеха и за закуската. И ето го сега този огромен, затлъстял, зрял собственик на продажна плът — притиска шкембе в масата, а страните му тъмнеят от прилив на кръв и по бедрата и пищялките му пробягват тръпки на възбуда. Мистър Едуардс се чу да казва:
— Добре, добре, мила моя, дай да обсъдим. Може пък и да се намери начин да си осигуриш тези вноски. — И това на момиче, което просто бе помолило да го наемат за проститутка. Но така ли беше всъщност?
2
Мисис Едуардс беше последователно, макар и не дълбоко религиозна. Голяма част от времето си отделяше на църковните дейности и затова нямаше кога да се замисли било за техния произход, било за тяхното въздействие. Тя знаеше, че мистър Едуардс се занимава с внос и дори да бе разбрала — което положително бе така — какъв по-точно е неговият бизнес, не би повярвала. Още една загадка. За нея съпругът й винаги е бил един хладнокръвно пресметлив човек, който й поставяше малко от задължителните физически изисквания. И ако с нея никога не е бил сърдечен, то никога не е бил и жесток. Нейните драми и емоции имаха връзка само със синовете, с гардероба и с храната. Беше благодарна и доволна от живота си. Когато настроението на съпруга й почна да се скършва, от което той стана неспокоен и заядлив, гледаше в една точка, а сетне, побеснял от нерви, хукваше навън, тя отдаде това, първо, на стомаха му, второ — на служебни несполуки. Когато случайно го свари в банята, седнал върху тоалетната тихо да си плаче, даде си сметка, че той е болен човек. Той се постара бързо да затули от погледа й зачервените си налети очи. И когато не помогнаха нито билки, нито очистителни, тя разбра, че е безпомощна.
Ако през тия години мистър Едуардс чуеше за нещо подобно, направо би се изсмял. Но сега същият този мистър Едуардс, най-безмилостният сутеньор на света, се беше влюбил безнадеждно и нещастно в Катрин Еймсбъри. Нае за нея една приветлива тухлена къщичка, а после й я подари. Купуваше й най-разкошните неща, които човек може да си въобрази, украси къщата от горе до долу, поддържаше я вечно претоплена. Килимите бяха дебели и меки, а стените — претрупани с картини в тежки рамки.
По-клет мистър Едуардс никога не бе се чувствал. По служебна необходимост бе научил за жените толкова много, че и за миг не вярваше на нито една. А тъй като дълбоко обичаше Катрин и любовта изискваше доверие, чувствата му го разкъсваха на тръпнещи късове. Бе длъжен да й вярва, а в същото време не й вярваше. Стремеше се да купи верността й с подаръци и с пари. Отделеше ли се от нея, измъчваше го мисълта, че в къщата й се мъкнат други мъже. От страх да не оставя Катрин сама намрази инспекционните си обиколки извън Бостън. В известна степен почна да гледа на работата си през пръсти. За първи път изпитваше подобна любов и това едва не го убиваше.
Едно нещо не знаеше мистър Едуардс, а и нямаше как да го узнае, тъй като Катрин не би допуснала — тя му беше вярна в смисъл, че нито приемаше, нито посещаваше други мъже. За Катрин мистър Едуардс беше също такава делова перспектива, каквато за него бяха неговите четиричленни групи. И ако той си служеше с едни похвати, тя също притежаваше свои. Веднъж спечелила го, а то стана за късо време, тя успяваше вечно да изглежда леко недоволна. Даваше му да разбере, че трудно се свърта на едно място, сякаш всеки миг може да побегне. Като знаеше кога ще я навести, гледаше всеки път да я няма и да се върне светнала, като че току-що е изживяла нещо невероятно. Непрекъснато се оплакваше колко е трудно да избягва похотливите погледи и докосвания на мъжете от улицата, които едва се удържат да не й се лепнат. Неведнъж се втурваше вкъщи подплашена, че с мъка се е отървала от мъж, който я проследил. Когато се връщаше късно следобед, сварвайки го да я чака, почваше да обяснява: „Какво толкова, бях на пазар. Знаеш, трябва да си купувам това-онова.“ И казаното звучеше като лъжа.
Когато правеха любов, убеждаваше го, че все остава не докрай задоволена, че ако е по-добър, у нея би
