— Значи и кибрит не употребяваш.
— Я си гледай шантавата работа! — избухна Чарлз. — Стига си ме заяждал!
— Дадено — отвърна Адам, — ще си я гледам. Моята работа май не е тук.
— Както щеш. Щом пожелаеш да се махнеш, махай се начаса!
Глупава беше тази кавга, но Адам вече не можеше да я прекрати. Гласът му продължаваше да кънти въпреки волята, сипеше ядни и дразнещи думи.
— Дяволски си прав! Поискам ли, махам се. Тоя дом е толкова мой, колкото и твой.
— Тогава защо не свършиш някоя работа?
— Боже мой! — извика Адам. — За какво се дърлим? Хайде стига!
— Не желая неприятности — каза Чарлз. Сипа претоплен качамак в две купи и ги хлъзна на масата.
Братята седнаха. Чарлз намаза резен хляб с масло, после бръкна с ножа в мармалада и го разстла върху маслото. Посегна с ножа към маслото за втория резен и то се изцапа с мармалад.
— Поврага! — кипна Адам. — Не можеш ли да си обършеш ножа? Виж как изцапа маслото!
Чарлз остави ножа и хляба на масата и облегна длани от двете им страни.
— Най-добре да се пръждосаш оттук.
Адам се изправи.
— Най-добре да живея в кочината — каза той и излезе.
2
Минаха осем месеца, преди да се видят отново. Чарлз се връщаше от работа и свари Адам да си полива главата с вода от кухненската кофа.
— Здравей — рече той. — Как си?
— Чудесно — отвърна Адам.
— Къде беше?
— В Бостън.
— И никъде другаде?
— Никъде. Разглеждах града.
Братята заживяха постарому, но всеки внимаваше да не показва яда си. В известен смисъл всеки предпазваше другия и така спасяваше себе си. Чарлз, ранобуден както винаги, приготовляваше закуската и чак тогава будеше Адам. Адам пък почистваше къщата и се залови да води книжата на фермата. По този предпазлив начин живяха цели две години, но накрая раздразнението им отново мина границата.
Една зимна вечер Адам вдигна глава от приходно-разходната книга и рече:
— Чудесно е в Калифорния. Особено през зимата. Там можеш да посадиш абсолютно всичко.
— Естествено, че можеш. А какво ще го правиш, след като се роди?
— Да кажем пшеница, а? В Калифорния сеят много пшеница.
— Но я напада главнята — каза Чарлз.
— Защо си толкова сигурен? Виж какво, Чарлз, в Калифорния всичко расте толкова бързо, че казват: посадиш ли нещо, бързо бягай встрани, ако не искаш кълновете да те съборят.
— Тогава защо, по дяволите, не отидеш там? Когато кажеш, готов съм да ти откупя дела.
Адам си замълча, но на сутринта, докато се решеше пред малкото огледалце, наново подкачи:
— В Калифорния изобщо няма зима. През цялото време е като пролет.
— Аз обичам зимата — каза Чарлз. Адам се приближи до печката.
— Не се сърди! — рече той.
— А ти не се заяждай. Колко яйца искаш?
— Четири — отвърна Адам.
Чарлз сложи седем яйца на затоплящата се печка и грижливо стъкна огъня с подпалки, докато накрая той неистово лумна. Нагласи тигана направо върху пламъка. И докато припържваше сланината, мрачното му настроение взе да преминава.
— Адам — почна той, — не знам забелязваш ли, но всяка втора дума ти е за Калифорния. Наистина ли искаш да заминеш?
— Тъкмо това и аз искам да разбера — изсмя се Адам. — Знам ли? То е нещо като ставането сутрин: не ми се става, но и не ми се ще да се излежавам.
— Голям въпрос го направи — рече Чарлз.
— В казармата — продължи Адам — всяка сутрин почваше с оная проклета тръба. И аз се заклех пред Бога, че изляза ли веднъж, всеки ден ще спя до обяд. А ето че сега се вдигам половин час преди тръбата. Кажи ми, Чарлз, за какви дяволи се блъскаме?
— Не може хем да си лежиш, хем да управляваш стопанство — каза Чарлз и разбърка с вилица съскащата сланина.
— Погледни сега — разпалено поде Адам, — никой от нас няма ни дете, ни коте, да не говорим за жени. И както сме я подкарали, май така ще си останем завинаги. Време не ни остава да се огледаме за жена. А кроим планове да присъединим към нашата земя и тази на Кларк, стига да е прилична цената. Защо?
— Страшно хубав имот — каза Чарлз. — Заедно с нашия ще стане една от най-хубавите ферми в околността. Я кажи, да не си намислил да се жениш?
— Не. Нали точно това ти казвам. След някоя и друга година ще имаме най-хубавата ферма в околността. Двама самотни и вонящи старци, които се пребиват от работа. После единият от нас ще пукне и приказната ферма ще остане на другия самотен и вонящ старец, сетне и той ще пукне…
— Какви си ги задрънкал? — прекъсна го Чарлз. — Чак неудобно ми става и почвам да се изпотявам. Изплюй камъчето, какво си намислил?
— Нямам никакви развлечения — отговори Адам — или най-малкото не са достатъчно. Пребивам се от работа за това, което получавам, а всъщност няма за какво да работя.
— Ами тогава се откажи! — викна Чарлз. — Върви по дяволите! Не виждам някой да те е вързал. Иди в Южните морета и се люлей на хамак, ако смяташ, че ще ти бъде по-хубаво.
— Недей да се сърдиш — спокойно рече Адам. — То е като ставането. Не искам да ставам, не искам и да лежа. Не искам да стоя тук, но и не искам да се махна.
— Дразниш ме — каза Чарлз.
— Помисли, Чарлз. На теб харесва ли ти тука?
— Да.
— И смяташ да изкараш тук целия си живот?
— Да.
— Исусе, де да ми беше толкова лесно! Според теб какво ми е?
— Мисля, че е мъжки сърбеж. Ела довечера в хотела и ще се излекуваш.
— Май си прав — каза Адам. — Но с курволяка никога не ми е било много хубаво.
— Все едно е. Затваряш си очите и… никаква разлика.
— В полка момчетата си имаха по някоя наоколо. Известно време и аз имах. Индианка.
Чарлз заинтригуван го погледна.
— Баща ни ще се обърне в гроба, ако разбере, че си мърсувал в армията, и то с индианки. И как беше?
— Доста добре. Переше ми дрехите, кърпеше ме, сегиз-тогиз ще сготви.
— За другото питам аз. Там как беше?
— Добре. Една такава приятна, нежна и мила. Приятна. Мила.
— Имаш късмет, че не те е ръгнала с ножа, докато спиш.
— Никога. Много добра беше.
— Нещо ти светнаха очите. Тая женска май доста ти е завъртяла главата.
— Май така беше — призна Адам.
— И какво стана с нея?
— Едра шарка.
— Друга не намери ли?
Очите на Адам се натъжиха.
