Тръгва се по Главната улица на запад, докато се стигне чупката. Тук Главната се пресича от улица „Кастровил“. Сега „Кастровил“ се нарича улица „Пазарска“, Бог знае защо. Улиците се кръщаваха в зависимост от мястото, към което водят. Така улица „Кастровил“, тръгнеш ли по нея, след девет мили те завежда до селището Кастровил, улица „Алъсал“ води до Алъсал и тъй нататък.
И така, стигнеш ли до улица „Кастровил“, свиваш вдясно. Две преки по-нататък диагонално през улицата по посока юг минава трасето на Южната тихоокеанска железница и друга една уличка пресича „Кастровил“ от изток на запад. Живота ми вземете, ама не мога да си спомня как й беше името. Та тръгнеш ли вляво по нея и прекосиш линията, озоваваш се в китайския квартал. Сега завиваш надясно и си вече на въпросната улица. Къщите бяха от черен кирпич, зиме всичко се покриваше с дълбока лъскава кал, която лете се втвърдяваше като набразден чугун. Напролет по краищата израстваше висок треволяк — див овес, слез и примесен тук-там жълт синап. В ранните утрини над конските фъшкии цвъртяха врабци.
Спомняте ли си гълчавата им, старци? Помните ли как източният бриз носеше ароматите на китайския квартал — пържена сланина, прахан, черен тютюн и пепел от изгорял опиум? А помните ли плътния блеещ удар на големия гонг от гостилницата на Джос и как звукът му задълго увисваше във въздуха?
Спомняте ли си небоядисаните и непостегнати къщички? Изглеждаха толкова малки, стараеха се да се обезличат чрез външното си запустение, а диво обраслите им дворове гледаха да ги скрият от улицата. Не помните ли, че капаците на прозорците им бяха вечно затворени и поръбени с тънки линийки жълта светлина? Отвътре се дочуваше единствено шепот. Сегиз-тогиз предната врата ще се открехне да пусне някое селско момче, ще долети смях и може би приглушеният тон на пиано със свален горен капак, през чиито струни е прокарана верижка от тоалетно казанче, след което вратата се затваря и звуците замират. Сетне дочуваш конски копита по прахоляка и Пет Булийн докарва пред входа своя файтон, от който може би ще слязат четирима-петима солидни мъже — големи хора, богаташи или службаши, навярно банкери или колегиумът на съдилището. А Пет завива зад ъгъла, свива се на капрата и ги изчаква. Огромни котки преминават на вълни през улицата и изчезват във високия буренак. И тогава — помните ли? — чува се свирката на железницата, фарът пробива тъмнината и товарният влак от Кинг Сити прекосява запъхтян улица „Кастровил“, навлиза в Салинас и след това се чува как пъшка на гарата. Не помните ли?
Всяко градче притежава своите знаменити съдържателки на публични домове, тези вечни жени, за които с години се носят сантиментални спомени. В една такава „мадам“ за мъжа има нещо особено привлекателно. Тя съчетава мисълта на бизнесмена, непоколебимостта на боксьора, топлотата на единомишленика и хумора на трагичния актьор. Около нея се натрупват митове, но колкото и странно, това не са похотливи митове. Историйките за една мадам, които се помнят и преповтарят, могат да се отнасят до всичко друго, само не и до леглото. В спомените си нейните стари клиенти я рисуват като човеколюбка, специалистка по медицински въпроси, пазителка на реда и поетеса на плътските усещания, без да е пряко замесена в тях.
В продължение на години Салинас подслоняваше две такива съкровища: Джени, понякога наричана Джени Пръдливата, и Черната, собственица и управителка на „Лонг Грийн“. Джени беше отлична компаньонка, умееща да пази тайна, скришом даваше заеми. За Джени от Салинас могат да се изпишат томове литература.
Черната беше красива, студена жена с белоснежни коси и мрачно, потискащо достойнство. Скрити дълбоко в черепа, кафявите й очи гледаха към грозния свят с философска скръб. Ръководеше своето заведение като катедрала, посветена на един печален, ала напълнен с кръв Приап12. Искаш ли добре да се посмееш и да те смушкват в ребрата, отиваш при Джени и получаваш всичко, което можеш да купиш с парите си. Но ако в твоята неизменна самотност се прокрадва сладостната мирова скръб, граничеща със сълзи, мястото ти е в „Лонг Грийн“. Излезеш ли от там, имаш чувството, че ти се е случило нещо извънредно сериозно и строго, което няма нищо общо с обикновеното хвърляне в леглото. Човек с дни след това пазеше спомена за тъмните красиви очи на Черната.
Когато от Сакраменто пристигна Фей и отвори своя дом, двете титулярки трепнаха от враждебност. Съюзиха се да прогонят Фей, ала откриха, че всъщност тя не представлява конкуренция.
Фей беше жена матерински тип, едрогърдеста, широкобедра и сърдечна. Предлагаше гръд, на която да поплачеш, утешаваща и гальовна. Железният пол на Черната и кръчмарските вакханалии на Джени си имаха своите поклонници, които Фей не би могла да привлече. Заведението й се превърна в убежище за млади мъже, хленчещи в своя пубертет, оплакващи изгубено целомъдрие и болезнено готови да изгубят още. Фей връщаше вярата на пропаднали съпрузи. Нейният дом заместваше бездействието на безчувствените съпруги. То бе сякаш бабината кухня, ухаеща на канела. А случи ли ти се нещо плътско при Фей, осъзнаваш, че е било простимо съвпадение. Домът й повеждаше младежите на Салинас по трънливия път на любовта безболезнено и здравословно. Чудесна жена беше Фей, не особено умна, ала високоморална и лесно наранима. Хората й вярваха, а и тя вярваше всекиму. Опознаеше ли я, никой не би поискал да я оскърби. Не беше конкуренция за другите, защото се намираше в трета позиция.
В един магазин или на едно ранчо работната ръка представлява образ и подобие на господаря — точно същото е и в един публичен дом: момичетата твърде много напомнят своята мадам, отчасти защото тя наема определен тип и отчасти защото опитната мадам оставя отпечатъка на своята личност върху цялата си дейност. При Фей можеше да стоиш безкрайно дълго време, докато чуеш грозна или двусмислена дума. Прибежките до спалните и заплащането ставаха тъй безшумно и естествено, че изглеждаха направо инцидентни. Общо взето, тя държеше един дяволски прекрасен дом, както се бяха уверили шерифът и цивилният полицай. Изпитваща отвращение към болестите, тя плащаше за редовните прегледи на момичетата. При Фей възможността да прихванеш нещо неприятно беше много по-малка, отколкото при учителката в неделното училище. Фей даваше солидна лепта за всяко благотворително мероприятие. И скоро се превърна в здрава и желана гражданска опора за растящия градец Салинас.
2
Момичето Кейт смая Фей — беше толкова младо и хубаво, толкова изискано, толкова добре образовано. Фей я заведе в своята непорочна спалня и я подложи на такъв разпит, какъвто не би заслужила никоя друга девойка. По вратите на публичните домове по всяко време хлопаха разни жени и Фей моментално проникваше в почти всяка от тях. И бързо им подписваше паспортите като мързеливи, отмъстителни, похотливи, незадоволени, алчни, амбициозни. Кейт обаче не спадаше към нито една от тези категории.
— Надявам се, нямаш нищо против, че ти задавам подобни въпроси — каза й тя. — Просто ми е твърде необяснимо, че е трябвало да дойдеш тук, Ето на, би могла да си имаш съпруг, личен файтон и градска къща на две улици, без да си мръднеш пръста, направо! — При което Фей въртеше ли, въртеше венчалната халка на дебелото си кутре.
— Толкова е трудно да се обясни — срамежливо се усмихна Кейт. — Дано не настоявате всичко да разберете. Тук е замесено щастието на едно същество, което ми е близко и скъпо. Моля ви, не ме питайте.
— Познавам такива истории. — Фей тържествено кимна. — Имах едно момиче, което издържаше детенцето си, ала дълго, дълго време никой не разбра. Това момиче си имаше чудесна къща и съпруг, почти обясних къде. Готова съм езика да ми отрежат, ама не бих издала. А ти, скъпа, имаш ли си дете?
Кейт сведе поглед, мъчейки се да прикрие блясъка на сълзи в очите си, и когато успя да потисне буцата в гърлото си, прошепна:
— Извинете, не мога да говоря за това.
— Нищо, нищо! Времето всичко ще оправи.
Фей не беше от умните, но и далеч не беше глупава. Прескочи до шерифа и му даде ясен отчет. Нямаше никакъв смисъл да поема рискове. Долавяше, че при Кейт има нещо нередно, но ако нямаше да навреди на заведението й, то наистина не й влизаше в работата. Възможно бе Кейт да е мошеничка на дребно, но явно не бе така. Тя се зае веднага с работа. А когато клиентите почнат да се връщат редовно и по име да търсят все едно и също момиче, значи попадението е сполучливо. Това не става само с едно красиво лице. За Фей беше повече от очевидно, че Кейт не е новачка в занаята.
Добре е за всяко ново момиче да се знаят две неща: първо — ще работи ли? И второ — ще се разбира ли с останалите момичета? Нищо не би могло така да разстрои един публичен дом, както едно момиче с лош характер.
